Така се получва, че постоянно ми се налага да пиша за деца и тяхното възпитание (или липса на такова), въпреки че аз самата нямам такива. Или поне досега не се е появил мъж, който да тикне някакво хлапе под носа ми и да ми каже: "Ето резултатът от нашата грешка през 2005-а!"
Положението, ще кажат някои, е обущарят ходи бос. А сега "обущарят" в мое лице съвсем ще свали обувките и ще пристъпи в една още по-деликатна територия - тази на майчинството и по-конкретно, кога е "нормално" една жена да стане майка.
За да не бъда голословна поради липсата на личен опит, ще започна с кратък разказ за нещо, което реално се случи на "една позната на една моя приятелка". Жената е на 49 и миналата година изчезна от хоризонта на социалния живот в провинциалния град за много, много дълго време. Не е като да беше отвлечена за бяла робиня в Германия, просто беше решила да изкара бременността си далеч от хорските погледи.
И както се разбра по-късно - за да си спести коментари от типа на "Е хубава работа, когато детето ти е абитуриент, ти ще си пенсионерка! А и без мъж..."
Когато бебето се роди и тя започна да го разхожда в количка по центъра, вече беше късно да бъде разколебана в решението й да роди на тази възраст от спермата на непознат в пластмасова чашка.
Хората, които сега ги срещат на улицата или в парка, разтягат устни в усмивка a là Жокера, прекалено любезно и прекалено възхитително, и възкликват: "Колко е сладка! Пу, пу, да не й е уроки!" Подпъхват двулевки под възглавницата на бебето, а когато отминат, започват да цъкат с език и пак да плюят, този път в пазва.
Убеждението, че да станеш майка, при това самотна, "на стари години", е нелепо и най-малкото безотговорно, е още една тухла в солидния, непробиваем зид на българската народопсихология.
Стигматизирането на "майките-баби" у нас, разбира се, не е толкова афиширано и агресивно като това на хомосексуалните, циганите и други "различни", обаче си го има.
На това място идва очакваният контрапункт, който обикновено започва с "А на Запад нещата стоят по друг начин". Да, така е, но всъщност не стоят, а се развиват. При това в посока, която не безпокои особено никого. Разбира се, и "там" специалистите не оспорват факта, че е опасно човек да не се съобразява с природните закони и че отлагането на бременността във времето затруднява репродукцията по чисто физиологически причини.
Разликата обаче е в това, че "там" на майките, които се решават на подобна стъпка в този етап от живота си, не се гледа като на откачалки и жалки стари моми.
В северноевопейските страни, например, не от вчера е тенденцията все повече жени на възраст над 40 да решат да станат майки-първескини.
Само през 2018 г. в малка Дания броят на регистрираните жени във възрастовата група 40-44 г., които за първи път са станали майки, е 2, 345. Същото статистическо проучване показва, че броят на майките на възраст 45-50 е 141.
Само за справка: преди 20 години едва 40 датчанки са се осмелили да родят на тази "библейска" възраст. Когато една от най-запленяващите мъжките фантазии секс-бомби на всички времена, Бригите Нилсен, роди петото си дете миналата година на 54-годишна възраст, много хора си казаха: "Еха, някои просто не спират да играят за джакпота". На въпроса дали се чувства комфортно в ролята си на майка на новородено на тази възраст, датската актриса и модел отговоря така:
"Постоянно получавам имейли от жени от цял свят, които твърдят, че съм им вдъхнала кураж и увереност да направят същото, без да се притесняват какво другите ще си помислят. Естествено, че имаше и писма, в които едва ли не ме хулеха заради постъпката ми. На мен обаче откровено не ми пука дали някой намира раждането на дете на тази възраст за смехотворно или отвратително, просто защото това не засяга никой друг освен мен и съпруга ми. А що се отнася до Фрида (петото дете на Нилсен - бел. ав.), сигурно в бъдеще, когато се скараме, ще чувам често да казва: "Мамче, стара чанта такава, остави ме на мира!" А аз всеки път ще й отвръщам: "Може да съм стара, обаче съм лачена. И при това съм най-добрата майка на света!"
Според норвежкия сайт за медицински новости Forskning.no все повече норвежки жени също раждат първото си дете след 40-годишна възраст. Средностатистически в столицата Осло жените раждат за първи път на 31-годишна възраст. В Швеция положението е още по-показателно за новата родилна тенденция. Там броят на жените, станали майки на 49, се е утроил в сравнение с 2010 г., когато на бял свят са се появили 22 деца от жени на тази възраст.
Като един от основните мотиви за късната бременност социолозите отчитат най-вече факта, че по-интелигентните и образовани хора отлагат родителството във времето, защото им се иска преди това да задоволят собствените си амбиции и да се уредят икономически добре, за да има какво да предложат и на поколението си.
Освен това все повече жени не се примиряват с факта, че така и не са намерили своята половинка, с която да създадат семейство. И това не им пречи да действат сами! Такова ниво на социална отговорност и индивидулана дързост е поредният пирон в ковчега на родни кампании като "Направи го сега", които освен да плашат жените, че ако не родят, докато са още първокурснички, матките им едва ли не ще изсъхнат, няма с какво друго да ги мотивират да забременяват.
Предполагам, че много биха ми опонирали, че подобно отношение към майчинството като това на жените в Северна Европа е егоисточно и затова “Бог ги наказва”. Така, както аз виждам нещата обаче, в ролята си на безпристрастен наблюдател, е, че е много по-егоистично, незряло и безотговорно да се раждат деца, когато човек все още не е подредил правилно житейските си приоритети.
Когато не се е наиграл, наживял, напростял дори, когато няма и десет лева в джоба си или собствен покрив над главата си, когато счита родителите си за задължени по дифолт да гледат обгрижват внуците вместо тях, и когато, простете ми крайната оценка, не са в състояние да изразяват обичта си към децата по друг начин освен под формата на скъпи играчки и кичозни партита за рожденните дни.
Така както в театъра и киното актьорите не се делят на стари и млади, а на можещи и неможещи, така е и в професията на родителя. Да родиш дете на 45 или 50 не те прави автоматично лош родител. Както, меджу другото, не те прави добър като родиш на 25.
Честно казано, все още не разбирам какво точно целят кампаниите за увеличаване на раждаемостта в млада възраст освен да предотвратят депресивните състояния при жените, чиито гаджета и съпрузи са си тръгнали, без да са ги забеменили "навреме". Наградата е, че ще бъдат достойни майки на МНОГО български деца?
Само че никоя жена, повярвайте ми, не си разтваря краката с мисълта, че когато забременее, ще допринесе за повишаване приръста на населението на своята мила родина! Зачеването и раждането на дете е лично и емоционално събитие, което не би трябвало да се превръща в инстутитуционализиран акт за задовлояване на някакви си там държавнически, статистически, вътреродови и етно-социални потребности и въжделения.
Така както се разписах, някак се въодушевих, и се разчувствах, и ми стана хем тъпо, хем революционно. И си казах, ама що пък не взема и аз да отскоча до банката със сперма да видим какво имат на есенно намаление... Така де, няма да съм на 46 завинаги!
