След като в сряда публикувахме коментара на нашия автор Иван Стамболов-Сула "Пет митологизирани клишета, които деморализират човека", един от коментарите даде интересен контрапункт на тезите на Сула.
Затова и си позволяваме да го публикуваме.*
Подложените на "развенчаване" сентенции имат своя по-дълбок смисъл (както всяка преекспонирана сентенция) и ако има някакъв проблем с тях, то той е в опростяването им. А пък Сула ги е подложил на генерална критика именно през опростенченската призма, което е доста иронично.
Ето и моите пет ст'инки по въпроса:
Ако можех да започна живота си отначало, нямаше да променя нищо!
Самата мисъл, че ако можеш да се върнеш в миналото, би направил нещата по-добре, е доста горделива. Критериите за това, кое е "добре" търпят промяна във времето. Това, което човек счита за "добре" в даден момент се различава от онова, което е считал за "добре" преди 20 години и това, което ще счита за "добре" след 20 години. Просто, защото животът е един урок без край, в който непрекъснато се градят критериите за доброто.
Така, че преди 20 години ти си постъпил най-добре от тогавашната си гледна точка. Ако резултатът след това е бил лош, то значи си имал възможността да си извадиш поука, без която сега не би бил такъв, какъвто си сега със сегашните си критерии за добро и зло. И това е безценно.
Тоест, като цяло твърдението, че ако започнеш живота си от начало ще правиш всичко по-добре, е дълбоко лишено от смисъл.
Живей за мига!
Изпадайки в дълбоки размисли и съжаление за миналото или блянове за бъдещето, може да се окаже, че човекът, фиксиран в миналия или бъдещия момент, допуска грешки или бездейства в настоящия момент. Което е много глупаво и тъжно. Миналото дефинира посоката ни, в бъдещето е целта ни, но можем да действаме единствено сега и сега е единствената ни реалност. Пренебрегването на положението в настоящия момент е също токова лошо, колкото и пълното му отдаване.
Бъди такъв, какъвто си!
Съгласен съм, че човек не трябва да се отдава на пороците си и да търси начин да се усъвършенства. Според мен обаче усъвършенстването е възможно само при много добро познаване на себе си – на "добрите" и "лошите" си страни.
Също така смятам, че е безсмислено човек да се бори с "лошата" си страна. Човек трябва да се помири с нея, да се помири, а не да се бори със себе си. "Лошата“ страна не може да бъде изкоренена току-така, по умно е тя да бъде игнорирана или най-добре да бъде култивирана и използвана за нещо полезно.
Опитвайки се да играеш роля, бъркаш в дългосрочен план, защото рано или късно завесите падат и театърът свършва.
Следвай мечтите си!
Мечтата е мисловно отражение на това, което искаш да бъде. Тя е генералната концепция, мисията, идеалът, без който не може. Когато се създава каквато и да е форма на организация в нейния устав е записана някаква мисия, поставят се някакви стратегически цели за изпълнението й, които пък се преследват с някаква тактика. За човека мечтата е неговата мисия и без нея няма нито стратегия, нито тактика, а само безсмислени и хаотични действия.
Оставѝ след себе си един по-добър свят!
Е, това наистина си е леко кух лозунг, но пък е хубав стремеж. Така де, защо да не се стремиш да оставиш след себе си по-добър свят?
В заключение да повторя - няма проблем с въпросните сентенции. Проблемът е в неразбирането им, едностранчивото им тълкуване или умишленото им привеждане към някакви користни цели.
* Заглавието и подзаглавието са дело на редакцията
