Малко след като започнах работа в БТВ преди няколко години имаше серия от самозапалвания.
Мислех си: "Боже, дано никога не ми се случва такава ситуация, в която вместо да помагаш, трябва да си вършиш работата като журналист и да "отразяваш"". Е, случи ми се. За мен като репортер Адът се отвори на "Тракия".
Кървава трагедия и нечовешки хаос. Много неща сме учили в университета, но никой не беше споменал за емоциите, които те връхлитат, когато се отразява такова събитие, а те са страшни.
Когато се ориентираш в ситуацията "в движение" и буквално я "опипваш" директно в ефир, няма много време да прецениш кой е най-точният ъгъл, от който да снима операторът. Не можеш да осмислиш и репетираш всяка дума, с която предаваш в ефир.
Когато трагедията се случва пред теб и когато не знаеш какво да очакваш, и режисьор на "картинката" не можеш да си. Ужасът просто "изтича", на живо.
От колеги знам, че с колкото и подобни ситуации да си се сблъсквал, претръпване няма. Съпреживяваш го. Невъзможно е да се овладееш напълно, докато си на метри от човешката трагедия, осъзнавайки че не можеш да направиш нищо, освен да си свършиш работата.
Да, вършехме си работата.
Трябваше да покажем възможно най-пълната картина - дошли ли са навреме линейките, адекватна ли е била помощта и какви са причините. Това е работата на всеки журналист, не само в телевизията. Недоволни щеше да има и ако бяхме на 300 метра от автобуса-ковчег.
Тогава щеше да има коментари, че "прикриваме" някого или ще се съчини друга "конспирация".
Противно на много внушения не сме пречили на медици и пожарникари, нито сме карали някого да говори против волята му.
Кървища също не сме показвали, нито пък сме тръгнали "към поредната си жертва", спестихме ви огромна част от реалната картина, защото знаем какво можем и какво не бива да показваме в ефир.
След второто включване на живо дори се отдръпнахме и обясних на зрителите защо. Не сте ги гледали, нали? Нормално - сензациите се показват на парче. Цялостна картина не ти трябва, за да издадеш Фейсбук присъда.
Няма лек начин, по който да бъде поднесена която и да е част от трагедията.
Реакцията на Николай Лимбезийски също беше повече от нормална. Заради адреналина се спречкахме. Николай първи е помогнал на пострадалите и нямаше как да не му стисна ръката след това. После се извинихме. Взаимно - аз на него и той на мен. Така е човешко.
По-късно даже ми даде и интервю. И двамата, макар и от различни страни на историята, бяхме в Ада.
Вие влизали ли сте някога в Ада? А налагало ли ви се е да го опишете в картинка?
Ако, не дай си Боже се случи, как ще го "отразите"? Въпреки, че съм "жаден за рейтинг лешояд", аз съм първият, който ще стиска палци да сте по-добри от мен.
Каквото и да стане, няма да ви раздавам присъди във Фейсбук - не се храня с лайкове и кликове.
Не се оплаквам от работата си. Сам съм я избрал и си нося цялата отговорност, включително за емоциите, които понякога пречат. Но в каквито и ситуации да изпадаме всеки ден на терен, ние преди всичко оставаме хора.
От името на "Тази сутрин" и БТВ изказвам съболезнования на близките на загиналите.
*Репортерът Емил Митев предава от мястото на събитието след инцидента на АМ "Тракия" на 13 април. Коментарът е публикуван в профила му във Facebook.
