Част от нас, българските хора, искат да се върнат на предното стъпало на еволюцията. Ако сегашното изобщо може да се нарече стъпало на някаква еволюция. Според мен няма еволюция, а има деволюция, и няма нова генерация, а има нова дегенерация.
"Нещо, което да ти потрябва в живота" може да се научи по три начина:
1. В специализирано професионално училище. Преди се наричаха техникуми, а сега професионални гимназии. Имаше и съвсем по твой вкус. Казваха се ПУЦ (професионален учебен център). Даваха диплома за средно образование, но с нея не можеше да се кандидатства нататък в полувисше или висше учебно заведение. Организираха ги големите предприятия и преподаваха това-онова от общата програма на гимназиите, но главната им цел беше да подготвят собствени работници.
2. Като станеш начинаещ работник някъде и там на място се научиш на съответната професия. Може да стигнеш и най-горния разряд, да те уважават, но вероятно на повечето места ще ти поискат и поне диплома за средно образование, ако искаш да станеш дори дребен началник, да кажем бригадир.
3. В специализиран курс. Сещам се за шофьор, но сигурно има и други.
Средното образование трябва да има за цел да те научи как е устроен животът на планетата, да ти даде максимално универсални основни умения да се ориентираш и да действаш в него, и евентуално някакви устои и насоки как животът ти да бъде по-богат духовно.
Последното е много важно, може би най-важното, защото иначе ще бъдеш просто един тъпанар, който ще гледа глупаво, няма да може да се справи нито да сметне едно кило сирене, нито да хване книга, нито да разбира музика, театър, нещо друго, ще знае само биологичните неща от майката Природа - секс, ядене, пиене и отходните дейности.
Отиваш в някое деловодство - тулуп, отиваш в магазина - тулуп, отиваш на кино - тулуп, отиваш в книжарницата (всъщност ти там работа нямаш) - тулуп, търсиш работа - тулуп.
А друго си е да разбираш какво става, да знаеш как да си доставиш барем малко духовно удоволствие, да поговориш с някого за нещо интересно и лично, да почетеш нещо интересно, ако вътре авторът има някоя математическа заигравка, да я разбереш, да оцениш хубава дреха, хубава мебел, хубава вещ, когато стане нещо химическо около теб, да си го обясниш сам, да знаеш защо камъкът пада бързо, а памукът бавно, да знаеш кога ще ти изсъхнат дрехите, как свети крушката, защо тези дървета не се опрашват, а другите да, как си устроен самият ти, откъде идваш, какво съдържа културата на народа ти, кое е хубаво, кое е лошо, да имаш мнение защо едно ти харесва, а друго не, да можеш сам да си измислиш изход от някое затруднено положение.
Много неща са. Иначе си безпомощен и нещастен.
Онзи ден в кварталната бакалия при нас на продавачката й отказа калкулаторът. Много е хубава, има лоша кожа, но много красиви сериозни черти и едни дълбоко сиво-сини очи. Преди мен две яки момичета на 18-19 тъкмо си бяха купили две-три дребни неща, тя хвана молива и им събра сумата. И видях как на момичетата лицата им се изопват и побеляват, а очите им се ококорват от ужас: какво е това, което прави тази?!
А тя просто им сметна на ръка три числа. - "Какво правите?" - "Смятам ви сметката. Пет и двайсет и осем." - "Така, с молива ли?". Тя не им отговори.
Когато излязоха, всяко с по един скъп смартфон в ръка, ме попита: "Видя ли какво стана?" Видях, казах.
Ето затова, Rowan, ние искаме да се върнем на предното стъпало на еволюцията, а ни най-малко не се смятаме за следващо. Следващото стъпало смятаме да го оставим да се развива в подлезите или да дрънка за корпоративни мениджмънти, телевизионни водещи и много пари. Нито многото пари, нито щастието ще дойдат при необразования.
Освен ако парите му ги даде баща му. С щастието въпросът е по-сложен.
@Todor Iliev >o za kamaka i pamuka e chesto sreshtano obarkvane, v sashnost padat s ednakva skorost.fizika , no avtora ne e naiasno i s tova.< Тодорчо, пиуенце ненагуедно, щерденче кавърдисано,я обясни на дядя си Боре,къ такъ камъка и памука падат с еднаква скорост,Ъ?
Иване, Иване... Аман бре от духовно богати депресирани безделници. Аман от борци за парфюмиране на обществото. Безкрайно уважавам Иване, хората който с честен труд си вадят хляба. Ако ще и да слушат най-гнусната чалга, театър да не са чували какво е и книга да не са хващали в живота. Щото тези хора се занимават със себе си, плащат си данъците и не тежат на ничий гръб. Някой трябва и да работи Иване, не може сите да са интелектуалци. Щото ще изпукаме от глад. И тук е първата грешка в мнението ти - какво трябва да даде училището. Щото за мен училището (до средното включително) е цедката, която определя кой ще работи на бюро, кой ще копа земята и кой ще изхвърля кофите за боклук. Всякой му иде отръки по нещо, но интелектуалния труд е даден на под 10% от хората. Другите ако и да се доберат до такава позиция, не се чувстват добре на нея и в крайна сметка са нещастни. Не може си представиш, колко необходимо му е на оня циганин, дето аредндова 2к декара земя и е най-големия производител на дини в Европа..., а и дава работа на 50-60 човека да знае "как е устроен животът на планетата, да ти даде максимално универсални основни умения да се ориентираш и да действаш в него, и евентуално някакви устои и насоки как животът ти да бъде по-богат духовно". Ум да ти зайде просто, колко са му необходими тези знания и умения. Но той за мен е 1000% повече Българин, от стадото "интелектуалци", дето си чоплят носовете по цял ден, живеят по 4-5 в една дупка (дупка но в столицата), бачкат нещо си за по 500 кинта и се гнусят от работата, щото били имали "висшУ". Щото е по-полезен за себе си, семейството си, за хората на които дава работа и хляб, а така в крайна сметка и за държавата. Ако ще и да не е чувал що е това книга и има ли тя почва у нас. Схващаш ли ми насоката на ... ъъ мисълта Иване или още да ти обяснявам, как е устроен света?
То всъщност не е Иван , а Спиро и е Счетоводител Отгледан е в силно религиозно семейство и е завършил Семинарията. Образованието му го е дала майка му, защото поради физически увреждания не е можел да ходи в нормално училище- оттам и социопатията му и комплекса за малоценност. Плах човек в живота и форумен лъв в нета, чието силно оръжие са дългите текстове - нормален човек няма как да ги обори , щот трябва да пише по - дълги хармани от неговите. Несемеен , без деца...
А , още едно ново форумно лъвче! А, обясни Макси-Дикси,що е гравитация, иначе ставаш като шерденчето по-долу-с квадратна главица.
Я,шарденчето се изака.Олекна ли ти ненагУедно мое? Къде видя авторът да пише за еднакви маси?A и да приемем ,че и двете имат еднаква маса, кое ще пада по-бързо, златце мое? Жокерче,Тодорчо,обемно тегло>обем>по-голяма площ>по-голямо съпротивление,по-ниска скорост при еднаква маса,дриплЮ сладък! Е сега кое ще пада по-бързо?
Мануела, само искам да ми обясниш, на теб какво ти пречат необразованите? Или щото няма достатъчен пазар за реализация по твоята специалност и требе да вдъхнем култура на бай Спиро комбайнера от село Тарамбуково, та да има кой да ти чете писанията. Наместо да образоваш света, седни си на Д-то и ти се дообразовай. Щото докато се взираш и търсиш кусури на обществото, като цяло и на другите в частност, не ти остава време и една книга да прочетеш. А търсиш кусури, за да си издигнеш самочувствието, наместо да погледнеш себе си и да се запиташ: „Ае, аз от вчера до днес, какво ново научих, с какво надраснах себе си?“. Борбата с нещо дето не ти пречи, издава личния ти комплекс.
Мануела, както и на мен държава само от интелектуалци. Оти ще изпукаме от глад. Виж, не се заяждам, а само констатирам симптом, който срещам и при други спрели развитието си "образовани" хора, но иначе твърде заети да "оправят" света. Дали и при теб е така не знам, но аналогията в мненията ви ми светна лампичка в главата. Ако не съм прав за теб - извинения. Аз живея на принципа "Всеки е свободен да прави каквото си иска, стига да не пречи на останалите." Или както казва Оскар Уайлд (нали си падаш по класиците) "Не е егоист онзи, който прави каквото си иска, егоист е този, който кара другите да правят, каквото той иска". Това в някое от есетата му беше. "Културизацията" на обществото, дори и правилна, е налагане на волята ти над другите. Което само по себе си ги лишава от правото им на свободен избор. ПП: Пък дали пиша грамотно или не, хабер си нямам. Вярвай не помня и едно граматично правило от училище. Ама и не си вадя хляба с писане.
Тц, Мануела, аз не рева против тези неща. Винаги ги е имало, има ги и винаги ще ги има. Просто не ми пречат. Всички хора сме различни. Не всеки се ражда със заложби за интелектуалец, както и не всеки може да издържа на тежък физически труд. Ако бай Спиро комбайнера се чувства щастлив да ходи с анцуг, да киризи сливата на Пепа по Пайнера, да шльока домашна парцуца със свински пръжки, дали ще се чувства изобщо добре, да не говорим за щастлив, облечен в костюм, да пие шампанско с ягоди и да слуша Моцарт на прием във френското посолство? Нещо ме съмнява. Дори и с друго възпитание, той никога няма да настигне онези, на които им е заложено интелектуалното и винаги ще се чувства второ качество в техните среди. Е та кой съм аз, та да го правя нещастен? Кой съм аз, та да решавам, кое е правилно и кое не е? И най-вече в какво ще се превърна, ако му наложа начин на живот, който да го прави нещастен? Познавам бая бай Спировци, добри хора са и никога не са ми казвали, че аз съм нещо по-низше от тях, щото не мога да бачкам цял ден на полето. Но всеки интелектуалец реве колко му загрозяват панорамата бай Спировците. С което автоматично се поставя над тях. Е моите критерии за оценка на хората са други, не ги посрещам по дрехите, нито ги изпращам по ума. Деля ги на добри и лоши и всеки който ми налага правила и ограничения, за мен е лош. Безкрайно подкрепям свободата на индивида, щото не се имам за Господ, да решавам кое е правилно и кое не е. А, и безкрайно държа на собственото си право на свобода. Но и дълбоко ненавиждам хората, които се стремят да се изкарат нещо повече на базата на морал, и възпитание, вместо на личните си постижения и резултати.