От 1994 г. Янка Такева е председател на Синдиката на българските учители (СБУ), като с дългата си кариера на поста засенчва дори "несменяемия" доскоро председател на БФС - Борислав Михайлов.
Въпреки че успехите на Такева в полето на българското образование са сходни с успехите на българския футбол през последните 15 години.
За 30 години "главата" на СБУ съумява ефикасно да поддържа назадничави, неработещи и прогнили манифестации, които доловимо тровят българското образование през инструмента за качественото преподаване - учителите.
Но някак си винаги ѝ се разминава.
Потърси ли се обществена отговорност за лошите резултати на матурите, за слабите оценки на PISA, за настанилата се апатия в цялата система на образованието, последният, към когото хората ще се обърнат за обяснение, е Синдикатът на българските учители и в частност неговият председател Янка Такева.
Учителите идват и си отиват, опирайки пешкира за отчайващото представяне на възпитаниците си, министрите на образованието вече се сменят по-често от пролетното време, поколения деца влизат и излизат от училище, а Янка Такева остава непоклатима.
Макар че на нейната съпротива срещу удачните реформи образованието дължи част от кашите, в които се намира.
Да започнем отзад напред.
На последната конференция, посветена на подобряването на качеството и позитивната среда в училище, Такева отново подхвана старата песен, че преподаването в страната е тип-топ, учителите благоденстват и ако трябва да се въвеждат някакви промени, то те трябва да са по отношение на мотивацията и изкуствения интелект.
Не би следвало да се изненадваме, че председателката на СБУ носи розови очила, след като преди време каза, че резултатите ни от PISA "не са чак толкова лоши".
Но изказването, че социалното благоденствие на българските учители не пада по-долу от това на колегите им в Западна Европа, беляза нови нива на пословичния ескейпизъм.
Де да живеехме във въображението на Такева, където от образованието в България се носи аромат на теменуги и ягодов дъх, но, за жалост, живеем в реалността, където независимите данни показват друго за благополучието на учителите у нас.
Всъщност показват, че преподавателите хич не се чувстват добре. Даже обратното - изгарят от нетърпение да се отърсят от бремето на възпитатели.
Затова говорят данните на Световната банка за 2023 г., според които 90% от новите учители напускат системата до 3 години от старта на кариерата си.
90%! Убийствено, абсурдно число, ясен сигнал, че условията на преподаване изобщо не са предразполагащи, каквото и да се говори по образователни форуми и симпозиуми.
На прима виста изглежда, че болшинството от назначени учители не са подготвени за средата, в която трябва да упражняват професията си. А повишаването на заплатите не им действа като стимул, който да ги спре да не си плюят на петите.
Нормално. Щом обстановката им изяжда нервите на дневна база, а никъде в учебниците по теория на преподаването не пише как се отиграва напрежението в клас, за младите кадри е далеч по-лесно да си хванат чантичките и да оставят обучението на по-калените си колеги.
Българските учители се нуждаят на първо място от стабилно ошлайфане, което да започне още от студентските години. Как? Със засилени практики на терен, така че да придобият по-ясна представа за условия, в които ще им се налага да работят.
Освен това няма да е лошо да се съставят и менторски програми, които да въвеждат новопостъпилите в процеса, а не да хвърлят новите учители директно в дълбокото от ден едно и да ги оставят сами да се оправят със стреса.
При Янка Такева обаче болезненият проблем и нелицеприятните цифри не се засягат.
През последната година председателката на СБУ се изявява основно като жива верига срещу предложението за атестация на учителите от трета страна.
Да обясня накратко. В настоящата процедура лично учителите оценяват работата си с децата. Друг измерител няма. Нито резултатите от матурите, нито тези от PISA имат някаква тежест за разделяне на добрите от лошите практики в училище.
За въвеждането на независима атестация се говори открай време, но всеки път щом предложението стигне до обществено обсъждане Такева и сродните ѝ синдикати се хвърлят като опълченци срещу идеята.
Не дават и дума да се каже за оценяване на преподавателските методи, още по-малкото пък за отстраняване учители, при които голяма част от децата не са научили и копче. Да го кажем направо - учители, които са само на заплата и си въобразяват, че бездействието и безхаберието им не вредят на никого.
Последният аргумент на СБУ срещу атестация беше, че тя ще представлява "излишна бумащина", което е страшно смешно предвид безкрайните административни чеклисти, с които преподавателите валидират работата си пред институциите.
И при които проверката е фиктивна от рода на: със син химикал ли е попълнен документа и печатът на правилното място ли е.
От всичко, казано от Янка Такева през десетилетията, в които стои начело на СБУ, съм съгласна само с едно - учителите заслужават достойно заплащане.
Дори мога да отида по-далеч: учителите заслужават заплати от по 2000-3000 лева, преференции по кредитните условия, отстъпки. Учителите заслужават да ги превърнем в елитна класа.
Но не преди да сме отстранили плевелите от бранша и преди да има цедка, която да разделя кадърните от некадърните.
Дотогава няма полза Янка Такева да се държи сякаш всичко е наред, образованието тече по мед и масло, а учителите цъфтят и благоденстват под нейната синдикална закрила. Това не е вярно и е сериозна спънка за прогреса на образованието.
Никой не печели от браненето на практики, за които само Господ знае защо продължават да са фактор, а и не знам някой в историята да е прокопсал, завирайки си главата в пясъка и преструвайки се, че великанските му по размер проблеми всъщност не съществуват.
