„В болницата всички са тъжни, маме". Не чух въпроса на малкото момиченце, но отговорът на нейната майка накара това любопитно детско същество да замлъкне в недоумение. Вървя по сумрачните коридори на поликлиниката, а откъсите от диалози, натрапващи се в ушите ми, мога да наредя в лингвистичен пъзел с несъответстващи части.
Отивам за медицинско за работа. Нямам личен лекар, ще си платя и възможно най-бързо ще се изнеса от това място с натъжени хора. Придвижвам се надолу по коридора без прозорци. Въздухът е наситен със задушливата миризма на остър дезинфекциращ препарат, а колкото по-надолу продължавам, нивото на серотонин в мозъка ми се срива със скоростта на японски влак-стрела. От гледките. От миризмата. От зацапаните бели облекла на медицинския персонал.
Но знаеш ли, момиченце, може би тъгата обитава тези сгради, защото болницата е „болница", а не „здравница". Хем е здравно заведение, ама хем обстановката й е по-вероятно да разболее здрав, отколкото да излекува болен. Хем лекари, ама пък с печат „едноличен търговец Д-р Здравков" на рецептата.
Детенце, а дали това не е една регламентирана касапница с потребителска такса? Ти знаеш ли, че сме за операция. Всички. Ама, ако може да не е само една, а да са няколко и една след друга. Защо да ни лекуват като има скалпел? Скалпела си наточи- клиничната ми пътека източи.
Дали стават лекарски грешки? Не питай. Те са нещо в реда на нещата, също както в реда на нещата ще бъдат правописните грешки в твоята първа тетрадка, когато станеш първокласничка. И извинявай за хаотичните и неподредени мисли. Но ме хващаш неподготвена, признавам. Дойдох просто за медицинско, не исках да мисля за здравеопазване днес.
А тая Хипократова клетва каква е? - ще попиташ като пораснеш. "В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва." На мен този текст нищо не ми говори. А на вас, драги доктори, позната ли ви е? "Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава".
Представяш ли си, момиченце, ранна смърт тръшва лошите чичковци Доктор. Ако това в действителност се случваше, по всяка вероятност, вече щяхме да имаме сериозен дефицит на медицински кадри. Сега нямаме дефицит, но нямаме и кадри.
Но винаги ще има и добри сред тях, помни. Такива, на които бялата манта ще е в хармония и съответствие с белите им намерения да помагат. А и на лошите не се сърди. Те са рожба на здравната ни система, която е болна и отдавна е на командно дишане.
Така че, моли се, дете. Моли се за здравето на своите близки, защото живеем на място, където Хипократовите принципи са демоде. Моли се, защото броят на болниците расте правопропорционално на броя на траурните агенции в града. И аз се моля заедно с теб.
