Натоварен зимен следобед, четири чифта ръце тропат по клавиатурите съсредоточено в пълната тишина на усилен работен процес. Иззад единия монитор изведнъж долита невинен питащ гласец - "Хора... Абе, кой е Ози Озбърн?". Не, той не е неграмотен идиот, просто е на 20.
Ето това е да имаш колега на 20 години.
Знае кои са румънците от O-Zone и тяхната "Dragostea din Tei", по-известна у нас като "Нума-нума-ей", но родителите му са му пускали и "Macarena", когато е бил малък. В момента, в който провериш в Google и видиш от кои години са въпросните песни, ти става тягостно и тичаш до аптеката за околоочен крем.
Според всеобщото мнение на колектива родителите му са на около 30. По тази причина като добри колеги си поделяме отговорността да го "образоваме" - кои са най-великите рок банди, кои са най-яките филми на 90-те на миналия век, как се връзва вратовръзка, кой е Иван Костов...
Непрекъснато забравя нещо в офиса и се връща по петнадесет пъти, преди да тръгне за урок по френски, за който има достатъчно ентусиазъм.
Проблемът е, че той всъщност искрено не разбира какво е да си на 30 и отгоре. Бас държа, че тази година за рождените си дни от него всички ще получим подарък бастунчета с огледало за обратно виждане - специална промоция за параноиците. Не, не ставаме на по 70, просто колегата на 20 си мисли така. И му е смешно.
Дори и да си само няколко години по-възрастен, покрай него пак имаш чувството, че си антика.
Ласкаещото в случая е, че ти искат житейски съвети и можеш да се вживееш в ролята на мастър Йода, само че с по-добър и подреден словоред. Или като мъдрец от Шао Лин, натрупал десетилетия житейски опит. Както и да го гледаш, това си е приятна тръпка - някой да ти поиска акъл.
В останалите случаи той си мисли, че знае всичко - от най-добрия бар в Студентски до най-добрия такъв в центъра на София. На това се вика енциклопедични познания. Лошото е, че му искат лична карта почти на всички тези места, защото е твърде младолик. Искат му и в супермаркетите като си купува сайдер - за всеки случай.
На другия ден в офиса се вълнува шумно последователно от това, че са му поискали документи на входа на 33-ката в Студентски, което е скандално!, за това, че е излязъл новият му най-любим филм (той му е любим още преди да го е изгледал) и най-накрая - заради световния мир и международното политическо положение.
Изкарва половин ден в отчаяно възнегодувание от това как някой друг, някъде си, се държал по определен начин. Следобед поомеква, а на другия ден осъзнава, че всъщност май не е бил прав да се дразни на другите хора. Поне не на тези.
Koгато си на 20, не си видял нищо и ти се струва, че си видял всичко.
Ако трябва да гледаме положително на нещата, винаги може да се разчита на най-младия и наивен колега, за да каже нещо, което хем е изречено без абсолютно никаква задна умисъл, хем обижда 99% от присъстващите, хем накрая на всички да ги заболи коремът от смях. Като например, "Никол Кидман е много по-секси от целия екип". Не е като да не е така, но все пак...
Така че ако се чудите дали е готино да имате 20-годишен колега - страхотно е. Едновременно ти напомня, че вече ти самият не си на 20 (че и на 25), но и те забавлява неповторимо. А и както сме казвали, нищо им няма на младите в България...
