Всички философи от всички възможни философски течения от древността до днес са се опитали да дадат отговор на един фундаментален въпрос (измежду всички други супер важни екзистенциални въпроси), а именно: Има ли живот след смъртта?
Материалистите, например, смятат, че няма такъв. От друга страна квантовата механика дава много възможности за доказване на противното, ако приложим постулатите й на макро ниво.
Само че нито една философска школа досега не се е изказала по въпроса има ли живот след уволнението и ако да, под каква форма се развива той. Е, аз ще ви кажа.
Преди три години един плешив, спаружен човечец, облечен в сигнално жълта тениска, просмукана с потта му на отруден служител в отдел "Кадри", ме намери, докато си пиех в едно барче в центъра. Обръщайки се към мен с неудачно фамилиарното "златце", той ми връчи заповедта за уволнение срещу личен подпис.
Нищо по-необичайно не се случи тогава. Тоест, не изпаднах в нервна криза, не се разревах, не се ядосах на целия свят, задето такава нечовешка несправедливост се е стоварила на главата ми.
Напротив! Почувствах се свободна и окрилена от мисълта за бъдещето - за това как ще живея в къща с френски прозорци на самия морски бряг, ще си пиша романите, а 20-годишен студент по международно право, който не е успял да си изкара американска виза и да замине на лятна бригада в Щатите, ще ми сервира студени маргарити още от 10 сутринта, облечен само по потник на дупки, джапанки Ipanema и мъжко достойнство.
Само през първата си седмица на безработна обаче се убедих в следните пет неща:
Първо, големият недостатък на това да те уволнят, разбира се, са парите.
Оттук нататък се налага по-добре да се грижиш за финансите си, т.е. да бъдеш по-умерен и пестелив в харчовете си. За себе си реших вече да не си купувам ново бельо, ами да си износвам старите сутиени и гащи, а когато случаят го позволява, да не нося бельо изобщо, за да не го хабя излишно.
Второ, оказва се, че накъдето и да се обърнеш, намираш други братя и сестри по съдба. В моя случай стана така, че на практика 80 процента от приятелите ми бяха останали без стабилни месечни доходи в рамките на една седмица! Никой не е застрахован от това да остане без работа. Дори самият Джордж Клуни веднъж се оплака, че никой не му предлагал да участва във филми.
Трето, когато си уволнен, можеш вече спокойно да се обадиш на някой от вече бившите си колеги, когото не си понасял, и да му кажеш, че вицовете му никога не са ти били смешни и че дъхът му мирише на столичен подлез.
Четвърто, уволнението ти дава криле. Било каквото било.
Освен ако не си смъртно болен, за теб оттук нататък the sky is the limit (бел.ред. небето ти е граница). Може да станеш: пожарникар, преводач на френска литература, маникюристка, озеленител, цигански барон (като не е задължително това да значи, че ще трябва да пееш в едноименната опера на Йохан Щраус) или адреналинка в "Господари на ефира".
Лично за себе си бях решила да заменя професията на преподавател по чужди езици с учител по трудово обучение в някое средно училище. Мислех си, че след като изкарам една бърза преквалификация, сама ще мога да си изцикля паркета в хола.
И пето, когато се окажеш безработен, можеш да се отдадеш с чиста съвест на любимите си пороци - от пиянстване през деня до гледане на филми с Джош Хартнет, в които той търси чистата любов.
Не, че по принцип ходенето на работа влиза в противоречие с практикуването на голям процент порочни практики. Но, нали разбирате, в един момент работата започва да пречи на нещата, които наистина те вдъхновяват, и тогава животът става от сив по-сив. А никой не иска това.
Така че да, има живот след уволнението, твърди моята лична философска школа. И понеже други изтъкнати философки като Роза Люксембург и Клара Цеткин вече са мъртви, не очаквам някой да ми противоречи по въпроса.