Нощният живот в Студентски град е алтернативна реалност. Той е всичко, което познавате. Той е и всичко, което не искате да разбирате за вашите деца. Словосъчетанието "Студентски град" се състои от два оксиморона. Студентски град би бил началото и краят на най-просташката, сексуалната и драматична книга на Буковски. Мястото, където преживяването на катарзис е ежедневие. Мястото, където ще видите нагледно моята теория за евтините мечти.
И то на промоционална цена от 55 лева за бутилката уиски, ред булите и пакет салфетки.
Здравей, здравей, Софийска асамблея!
Тук няма да видите героите от соцфилмите за "Асамблея на мира". Нито ще видите прилежните студенти от някой западен кампус.
В Студентски град се сблъсквате с върха на пошлостта, гротеската и самочувствието. Защото живееш "На София". По критериите на съучениците ти от СПТУ-то по лека промишленост или механотехника в Павликени ти си успял човек.
И това не остава без отпразнуване всеки ден.
В понеделник срещу вторник влизаме в "Клуб 33" с очакване, че освен нас, в чалготеката ще бъдат единствено охраната, барманките и диджея.
Няма такъв филм.
Чуваш стотици бъдещи висшисти да пеят "Камъните падат" и "Пирамиди, фараони". Попаднали сме на ретро парти. Тук всяко второ момиче желае да е новото откритие на Милко Калайджиев, а всяко второ момче иска да е новият Коко Динев. Цветът на нацията, който ще си вземе висшето и ще гради нова и модерна България под ритмите на новия кючек на Азис.
Салфетките като религиозен култ
Така и не разбрах през годините къде е писано, че салфетките, освен за бърсане, трябва да се използват и за фон на песен на Тони или Фики Стораро. Искрено завиждам на маркетинговия гуру, който, слагайки цена от 20 лева на пакет хартия от 50 стотинки, направи хвърлянето на целулоза по пода в израз на богатство и висок социален статус.
Трябва да си зъл гений, за да можеш само с едно действие да вземеш парите на човека, да замърсиш природата и в същото време хората да се кефят, че са заринати от хартия.
Майсторлъкът е в това така да накъсаш и хвърлиш салфетките, че да попаднат в чашата на всеки в разстояние 15 метра от теб. Снежна буря. Така се нарича хвърлянето на 100 салфетки във въздуха. Това се смята за висш пилотаж в нощния живот на Студентски град. Хвърлянето на салфетки е задължителен атрибут от това да бъдеш сензацията на вечерта. А ако успееш да посвириш и на барабанчета на циганския оркестър - вече си Господарят на нощния живот.
Извиня'айте, вии отде сте?
В три през нощта дискотеките на Студентски град се владеят от новите Атанаски, чиито акцент би дал материал за не една дисертация по етнология. Но какво да очакваш от момиче, чиито разбирания за звезда и величие се простират до това да имаш 3000 приятели във Фейсбук.
Тях ще ги видите да обикалят из дискотеката и да търсят някой играч, който да ги почерпи поредното питие. Не очаквайте "благодаря за почерпката".
В Студентски град "благодаря"-то е заменено от бърза свирка. То и затова Rammstein толкова харесват чалготеките ни. Ако случайно сте заинтересовани: търгът за млади студентки започва след 12 вечерта по масите, когато чалготеката е по-препълнена от стадиона на концерт на "Пайнер" в Стара Загора.
"Аутфитът" ми е по-добър от "аутфита" ти
Задължителен атрибут за всеки момък е сакото от бала, под което небрежно се подава черен потник с надпис "Армани". Дънките "Енърджи" са неотменна част от аутфита, а приликите с типажи като Генади от Обеля 2 са плашещо много.
Кандидат-звездите носят новата рокля и летните сандалки през ноември, "щото са куул". Студентски град е един голям катун, в който всички знаят, че си купил дрехите от сергията в Малашевци и всеки се прави, че вярва на историята ти как си ходил на шопинг в Милано.
Ой, Тигре, Тигре!
Тези са ми любимите персонажи от нощния живот.
Няма нищо по - олицетворяващо Студентски град от оплешивяващ чичка на средна възраст, чиято гордост е да разправя как през 1992 е работил на Магурата. Или как през 1994-та е правил пари от Югоембаргото.
Той задължително е познавал и е бил пръв приятел и на Васил Илиев. И Георги Илиев. И Илия Павлов.
Чудите се, аджеба, какво правят там тези престарели мутри в Студентски град? Просто е - разсейват се с вашите дъщери. Единственото, което може да го разсее от спомените за отминалите времена са момичета на възрастта на дъщеря ви.
Най-евтината и продавана стока в Студентски град са студентките.
Вместо поука
Няма поука. Истината е проста - вашите синове харчат парите ви, за да се напиват, друсат и повръщат.
Дъщерите ви пък се напиват, друсат и приключват в тоалетната на дискотеката с мъж на вашата възраст.
Да, те ще вземат диплома и някой ден ще управляват останките от тази държава, докато малкото останали нормални се чудят как да емигрират.
И вие, техните родители, сте виновни за това. Не държавата, обществото или ХААРП. Вие.
*Текстът е публикуван първо в блога kutzarov.org
Драконе, ти и Куцаров описвате двете страни на една монета. Има ги едните, има ги и другите. Но, например, Нова телевизия не стимулира описаните от теб, а целевия "рейндж" описан от Куцаров, о после не ги щат за колеги. Е, те тук е оксиморона
Надейте да храните автора, такива войници ни трябват в нета, че хората да не привикнат съвсем, че този балкано-ориент е нормалното поведение. Истината, е че като си капризно социален индивид, по-трудно си намираш хора които да те допълват и да те вдъхновяват, но... пък когато се случи си заслужава! Също хората да не бъркат, че има два свята... Този на чалгата и този извън нея! Това, че не слушате чалга и имате други занимания не ви прави автоматично някакъв Brain Engine Цаката е в т'ва да сме самокритични! Защото това е главния резултат при животните в Студентски град.. Бих изредил моите кусури, но... но няма да ми стигне коментара. Обаче главното правило е... опитвай се да бъдеш добър човек и да си заобиколен от такива. Пък начина на живот, ако не вредиш на никого, де да знам...дори да си безморален чалгар пак не е толкова страшно.
Отново и отново и отново тоз студентски град- оплют, наруган и принизен до помийна яма терен, колоритна статия в стил "Карбовски"... Еми ок. Аз си бях студент 6 години там, скъсах си гъза от учене. И на чалга ходех волю-неволю (я рожден ден, я имен ден, я парти на университета, я просто да излезем свят да видим), и на барчета ходех, и на домашни събирания ходех, и студентския парк го обикалях (но не да изтрезнявам, а да потичам за здраве), и на басейна в Дианабад ходех, и на безбройните фитнеси в ходех, и в НСА мачове ираехме, и боклуци събирахме на пролетното почистване, и се редяхме да гласуваме по избори културно и тихо, но явно май само тези дето ги пишат статиите за студентски град не са ходели и живяли в Студентски Град, пу. Разберете- Студентски град не е по-лошо място от който и да е друг квартал, кампус или село. 10тина по-шумни и вулгарни заведения са ви тръна в очите. Никой не споменава за това, че в Студентски град (за разлика от родния ми Бургас) те поздравяват, в какъвто и магазин да влезеш. Никой не споменава, че само в маршрутка 5, 7 и 27 шофьорът е поздравяван с "добър ден" плътно от зимния до УНСС (или Техническия), а на следващите квартали греда. Никой не споменава, като се събрахме 1000 човека на поляната, на която убиха Стоян Балтов. Никой не споменава това, че бездомните кучета са най-мили в Студентски град, защото не ги бият и ругаят. Никой не споменава, че циганчето което просеше пари от солариума и фризьорския салон винаги си тръгваше със стотинки или вафла. Никой не споменава за спокойствието в автобус 94 и 280 и вземането на позиция, когато се почнат скандали с пияници или гратисджии, вместо всички да дремят, като овце, както обикновено става. Тези хора, които правят разликата, са същите онези млади хора, за които пишете, че пилеят парите на родителите си. Такова милосърдие, усмихнати хора и дружелюбност не се вижда навсякъде- не е чак на всяка крачка, но поне го има. А за хора, които се вторачват само в салфетките, мога да им пожелая да си останат социално-мрежови плъхчета тип Карбовски и уеб-кафе сърдитковци, уж-изказващи активно мнение и дърлещи се за едни и същи теми. РАЗБРАХМЕ ВЕЧЕ- МЛАДИТЕ ХОРА СА КЕЛЕШИ, ВСИЧКО В ТАЯ ДЪРЖАВА Е СОФИЯ, ЛЮЛИН И СТУДЕНТСКИ ГРАД, ДРУГИ МЕСТА НЯМА.
Ванко, ай да видим ше ли има статия по въпроса?
Статията е прекалееено обобщаваща и изглежда, е писана от човек, който не живее в Студентски град и е слушал или чел за това, което се случва там. Или пък е минавал случайно. Такива статии бол - и всички те вземат най-грозното и принизяват всички, които живеят в Студентски град до курви и тъпанари. Е, съжалявам много, обаче там има и много свестни млади хора! И докато не престанем постоянно да гледаме лошото, вместо да го игнорираме и да се постараем да направим нещо за по-доброто състояние на нещата, ще си караме така!
Честит Празник! Хазяйката пак пържи кюфтета из цялата къща се носи отровната смрад. Гладен съм а бяха години когато на хляба ядяхме сал долната част. Ех, само да завърша, аз ректор ще стана елате ме вижте тогаз. Ще имам аз вила, бижу секретарка и шкафчета пълни с коняк. Дъртият мангизи не бута в гъза му не можеш да вкараш космически лъч. Втръсна ми да комбинирам мухлясали кифли със стари консерви от пръч. Паякът в ъгъла скътан по цял ден го гоня из стаята с острия нож. Почакай, ти , гадно животно, от тебе ще стане чудесна студентска чорба.
Някъде далеч от тук на целий свят напук живял студентът сам самин с бутилка във ръка. Бутилко моя алена, жестока не бъди бутилко моя, галена подай ми устни ти. Веднъж студентът без да ще изпуснал своето шише и дълго плакал до зори че няма веч пари. Жалките останки той събрал. в хладен гроб ги закопал и върху буците от пръст се изпикал на кръст. Тогаз студентът се заклел на целий свят напук да не пие от шише, а само от буре.
СТУДЕНТСКА ЛЕГЕНДА Института тесен за мойта душа е Кога човек дойде тук да задълбае С цел да превземе крепостта-наука След време чувства, че мозъкът му пука По всички извивки, шевове и гънки И бащини сметки – изпипани, тънки, По дяволите литват в небесната шир. Той не може вече да намери мир. И в книги дебели за своята плът Той разбира харно, че те го делят От другите хора, от тяхната радост, Че напразно губи тука свойта младост, Че един работник, който с чука чука, Чука пет-шест часа и хич му не пука, А вечер излиза доволен, щастлив, Кога ти доказваш, че някой бил крив, Че друг бил казал “Така и така”, Той тогава скита с момиче под ръка Мисля ази още, че овчарят същ, Нищо, че живее на пек и на дъжд Мъката излива със своя кавал, Когато ти гладен, мрачен, недоспал, Доказваш с пергели, кривки, транспортири, Че кавал без дупка не може да свири! Мисля ази още, че небесний рай Ще получиш наместо диплома накрай! Или да кажем, че случиш от тия Дето накрая получават тапия И доволен вече поразкърваш кости, Изправяш снага и тръгваш по гости Или на разходка или дето щеш И случайно срещнеш майка със детенце. Детенцето впива в тебе поглед смел И с пръстче те сочи: “Мамо, я поглеж го тоя!” А пък тя започва да го поучава, Че който не учи - като тебе става Ти стискаш зъби и в миг се забравяш И нечия майка на глас споменаваш! Мисля още утре – на своя глава Да ида при тия що решават това, Та и те да видят, там да се покажа И така да мога аз да им докажа, Че на съм машина, че не съм робот, Че аз също имам право на живот! Рече и излезе Започна трагедията! Не убийци, Не кръвопийци Не хора от черни коптори Не и шофьори, Не хулигани профани глигани тапири вампири със секири проливаха кръв със стръв! Не! Те не бяха садисти, А хора висшисти очилати мустакати брадати хора с докторати! От скъсани студенти издигаха палати! Първите паднаха в кърви облени Малодушните бягаха щом разберяха И тях що ги чака. Но идеха нови – научили нещо В джобове с пищови, начело със старите Зад тях новобранците с някаква плаха надежда в очите, че днес може би ще изкарат- “Горките!” Изпитът свърши. Само в зала трета Двайсетина души пробваха късмета. На човек по двама асистенти бяха, Но героите наши вчерашни не бяха. Тогава Кочо – старият студент, Побелял, набръчкан, а нявга левент, С пищови в джоба свикнал да вади от млад, Като видя, че друго не може да стори Бръкна под хастара и тихо промърмори: “О боже, помогни ми с тоз да се преборя!” Последните думи изрече в коридора… Сто двадесет души те бяха на брой Три четвърти паднаха в първия бой! Със залп ги посрещна мечтаната сграда И с диви закани – “Така ви се пада!” Повърна ги бързо по родни места, Защото числото надви храбростта. Защото… защото – въпроси без край Къде им е гробът днес никой не знай, Днес никой не знай!
къф празник бее,келеши? някога,щутгард беше забавно място.....НЯКОГА! сега е най - големия кенеф в бг всъщност е чалга кенефа ,на чалгария
Наистина, това е поредната статия от този тип, която не казва нищо, или почти нищо ново. Едва ли има някой, на когото да не са известни тези неща. За мен по - лошото е, че масово заведенията (нощните) се превръщат в тип "чалготека". При това, става въпрос заведения в които се слуша всякакъв тип музика, или както се изрази един приятел, за едно рок заведение - дискотека. В днешно време, за да си искараш добре, трябва да отидеш в заведение, което повечето хора биха го заклеймили като "дупка" и разни други такива и биха казали, че е "ъндърграунд", само защото не е модно да се ходи там, или няма реноме на "куул" заведение.
потникът има желание да е вариола, но е безобидна варицела.