Лятото дойде, порадвахме му се, пожалвахме се, че е горещо, поядосвахме се на приятелите, които са на морето, и ... то взе, че си отиде. С него заминаха и надеждите за безгрижни лежерни вечери, безкрайно припичане на плажа, мента със спрайт и други благинки, характерни за сезона.
Трудно е да се върнеш обратно в рутината. Единственият шанс да се влезете в офиса с устрем и желание е почивката ви да е била пълен ад. Но ако сте преминали през летните месеци без кой знае какви драми, ви чакат тежки опити за адаптация.
Първият работен е сериозно предизвикателство, за което човек трябва да се подготви подобаващо.
Дишайте дълбоко като йога, нищо че сте ходили едва два пъти. Важно е внушението. Пригответе си капки от мента, глог и валериан и си мислете как всичко ще тръгне гладко-гладко...
Знаем трудно е, особено ако сте се надявали досадният колега срещу вас да е спечелил златна пирамида от лотарията и да е станал фараон - жив или мъртъв. За шефовете да не говорим - ще се карат, ще мърморят и изискват, а заплатата и условията на работа ще са като нивото на река Дунав в сантиметри - sans changement. Но това е луксът да работиш за някой друг.... а съученикът Генчо отдавна си отвори собствена фирма, и все на Малдивите ходи, а ти...
С първия учебен ден нещата стават още по-сложни. Освен морална, се изисква се и финансова обосновка. Само с едното дишане няма да минете.
Опустошавате Джъмбо, където срещате съседката от първия етаж и бащата от английския - всичките с една мисия - раница с колелца, 3D химилкалка, триеща се химикалка, цветна химикалка, нов несесер на стойността на цената на вечеря за двама, ученическо лепило, от което се прави желе и ..................................... край няма.
Ще трябва да минете и през личния лекар, защото предишната година не успяхте да извадите здравна карта на детето до Коледа. Като споменахме "здраве", да не забравим шампоана против въшки и лосиона, който пази от въшки, нищо че при последните и вие хванахте.
За да оцелеете ви трябва нещо, за което да се хванете. Нещо като сламка за удавник. Снимка на компютъра от любимото място или момент, прекаран през ваканцията. Е не онзи, когато Пешо, пиян като кютук пееше с цяло гърло полугол "Ако умра, ил загина". Някакво пейзажче, море, пясък, началото на приятелска вечеря...
Пробвайте да позиционирате на бюрото си водорасло или прясно нарязана шопска салата, за да може ароматът да ви напомня, че то, морето, си е още там. Нищо, че вас ви няма.
Започвайте да планирате следващата ваканция - най-близката е по Коледа и Нова година. Дубай, Мумбай, Тайланд вас чакат.
Само планирайте бюджета след първата родителска среща, където "входната такса" ще е поне 100 лева, а после и още малко за довършването на ремонта, който Гошо, бащата на Люсиен, започна с "ей тия две ръце" в началото на юни.
Все пак до следващото лято остават само 303 дни. Ще ги преживеем - колко му е.
