И днес, както всяка година, много хора ще упражняват ораторското си майсторство, шикалкавейки около фактологията, бележеща края на Втората световна война.*
Водещият въпрос остава следният - трябва ли да празнуваме 9 май като "Ден на победата"? Краткият отговор е "не". За дългата версия четете нататък.
Победата над Нацистка Германия е групово постижение на всички съюзници, а не индивидуален подвиг на РККА, или както става известна в хода на войната - Червената армия.
Казвайки това, е необходимо да се уточни, че СССР понася основния дял от тежестта на боевете в Европа. Тази тежест е облекчена от огромната материална подкрепа, подсигурена от САЩ под формата на "заем-наем" (lend lease), но усилията и жертвите на съветския (защото той далеч не е само руски - б.а.) народ не бива да бъдат пренебрегвани и омаловажавани.
В контекста на тази победа не бива да забравяме, че България е част от победените във войната държави.
Въпреки героизма на войниците, страната ни не получава статут на съвоюваща държава. Въпреки това подвизите и жертвите не са напразни - България запазва териториалната си цялост единствена от победените европейски държави.
При Страцин и Драва българското оръжие печели бляскави победи, но тези победи не са част от Деня на победата.
Твърде дълго време българското общество вярваше, че СССР е освободил България от фашистката власт. Това е и част от по-широкия робски манталитет, грижливо натрапван от политиците чрез образователната система.
Всъщност тази трактовка е грешна по две причини.
Първата е, че в България никога не е имало фашизъм или нацизъм. Втората е, че СССР напада едностранно обявилата неутралитет България и поставя начело свой марионетен режим, който впоследствие прераства в тоталитарна диктатура, чийто негативни последици ще определят живота ни още поне половин век.
Това не е освобождение, а "поробване", ако трябва да си послужа с популярната терминология.
В контекста на победата над Нацистка Германия, си заслужава да отбележим храбростта на съюзническите войници, които донасят свобода на Европа.
Не бива обаче да пропуснем отдаването на заслуженото презрение към един политически режим на тирани и престъпници, който отнема спечелената с кръв свобода и я заменя с деспотизъм, несънуван в България от най-черните дни на османското владичество.
Да обобщя: 9 май е денят на съветската победа над Нацистка Германия, част от общия успех на съюзниците. За България тази дата не е празник, но не защото на нея е сразен бившият ни съюзник Германия.
Не е празник, защото тази дата бележи началото на националната ни катастрофа под диктата на комунистическата власт - катастрофа, която все още хвърля грозната си сянка над нашия народ.
*Текстът е публикуван на Facebook страницата на д-р Александър Стоянов и е препечатан в Webcafe с позволението на автора. Заглавието е на редакцията.
