Човек и добре да живее, един ден отива на кино. Буквално. Решава да си плати за забавлението, което потребява - така, както и трябва да бъде. Иска му се да усети тръпката от големия екран, писнало му е от тресящи се CAM-рипове, снимани с евтин смартфон под невъзможен ъгъл.
Колкото и да се смята за културен, примерен, средноинтелигентен зрител, обаче, пак може да се озове в неправилна компания.
109 години след отварянето на първия киносалон у нас (и втори в Европа), този тип културно преживяване се е превърнало в сериозно предизвикателство.
Положението е още по-лошо в малките градове, които поради някакви причини (най-вече икономически) са били дълго време без киносалон. Там традицията за легално гледане на нови филми рязко е прекъсната. Когато възможността за това се появи, проличава загубата на "първите седем години".
Отивате, например, с приятеля или приятелката си да гледате премиерата на най-новия холивудски блокбъстър. Само за билети давате 30 лева. Изкараното за деня си отива. Още 4 лева хвърчат за 3D очила, защото сте посмели да забравите два от 20-те чифта, които се трупат по шкафовете вкъщи.
Киното върви с пуканки и нещо за пиене, нали така? Още 10 лева и това е отметнато. Транспорта до салона не го броим.
Още преди да е започнал филмът (един-единствен филм), вече сте похарчили месечния си абонамент за Netflix, HBO и Amazon Prime, взети заедно.
Същите, с които можете да гледате филми и сериали на спокойствие вкъщи. Е, да, най-новите заглавия ги няма, но в следващите минути разбирате, че понякога е по-добре да почакате.
Забравете за усамотение - в залата е пълно с хора. Хора на средна възраст, хора с деца, тийнейджърски компании, влюбени двойки. "Чичото" от дясната страна едва се побира в седалката си, но все пак се е запасил с начос и пуканки в индустриални обеми, които хрупа още по време на рекламите.
Хрупа и върху трейлърите, и върху рекламата на бирата, и върху рекламата на дебитните карти, и върху рекламата на... хм, усещането е като да гледате филм по телевизора, с тази разлика, че всички досадни спонсорски "паузи" са събрани още преди началото му.
Не можете да смените канала, не можете да се откажете.
А и да влезете в залата със закъснение не смеете, защото сте културни хора - не искате да пречите на другите, да ги бутате, докато се опитвате да стигнете до седалките си, или инцидентно главите ви да се озоват пред светлината на прожекционния апарат. Някой може да иска да ги гледа тези трейлъри...
Най-накрая филмът започва. Екранът ви поглъща, обаче звукът е толкова силен, че може да те заболи глава. И без това ще ви заболи от опита да фокусирате в триизмерната картина.
Холивуд е алчен за пари - всеки втори филм е сниман в 3D, без то да е оползотворено по някакъв начин на екран.
Но, хей, може и да е по-лошо! И ще стане.
На първото подобие на шега от екрана чичото на десния фланг започва да се смее с глас, а от кутиите му хвръкват снаксове – по пода, по седалката, по вас. Не само не спира да се тресе, а чак се обръща към вас, подбутва ви с рамо и ви кани да се присъедините.
На петата минута и облегалката започва да се движи. А уж не сте плащали за онази измишльотина с подвижните седалки. Оказва се, че тийнейджърът отзад не се чувства удобно и прави опит да нагласи краката си с отривисти шутове.
Идва ви да вземете банкнотата от 50 лева, която оставихте на касата, и с острия ръб на хартията бавно и методично да му отрежете крайниците.
За съжаление, придружаван е от цяла банда измъчвани от пубертета свои връстници, които по време на филма обсъждат или сюжета, или Меги от 9 "В". И макар звукът да е достатъчно силен, че да изкара собствените ти мисли от главата ти, пак успяваш да чуеш как се надвикват хлапаците. Все едно сте се върнали в гимназията, но вече не е забавно.
И не само на вас: все ще се намерят поне трима души в салона, на които ще им дотъпее. Но вместо да си тръгнат (как, пари са дали), вадят смартфоните си и започват да цъкат във Facebook и Viber с упорита прилежност.
Внезапно от предния ред прозвучава припевът на "Шушана" от Наско Ментата.
"На кино съм, бе! На кино!" - индивид от раздела ТСТ (тъпия с телефона) се надвиква с Dolby-уредбата в опит да комуникира неотложно послание със свой авер.
В по-добрия случай аверът ще го разбере и ще затвори. В по-лошия случай ще решат да си поговорят малко.
След 2 часа излизате от киното, леко треперейки. Не сте разпуснали. Дори филмът да е бил добър, не сте успели да му се порадвате. Помните пуканките и парчета смачкан начос по пода. Помните клатещата се седалка и гласа на ТСТ. Помните зомбираните физиономии на хората, които също като вас са платили, за да идат на кино, но са решили да си зяпат телефона, докато са в залата.
Обичате киното и това, което ви дава. След още един подобен случай обаче сте сигурни, че и двойно по-евтин билет няма да ви върне обратно в салона.
