Това е - големият финал на Евровизия 2021 започва с обещания за пищно шоу с много цветове, за огньове по сцената и странни светлинни ефекти.
Защо въобще обръщаме внимание? Защото действително е най-гледаното музикално събитие в целия свят - над 200 млн. зрители на пет континента. А и защото е невероятен сеир. По случая аз правя първи джин тоник.
Евровизия е повод за партита, за пиене, пеене, мащабни залагания и преди всичко - огромни дози кич.
На живо от Ротердам, Нидерландия, финалът на конкурса започва с нещо като дефиле на всички участници под звуците на електронен римейк на някакъв евъргрийн. Всички раздават целувки, само финландците гледат лошо, ама те са метъли и им е простено. Иначе ще ги низвергнат. Виктория минава и маха симпатично, а ние ѝ стискаме палци.
Четирима водещи излизат, за да открият финала. Не се чува какво говорят точно, защото съм втрещен от едната водеща, която има вид на нидерландска валкирия.
Както и да е. Време е за шоу! Време е за Евровизия.
Ще мине време, преди Виктория да пее, затова ще чакаме. Но така или иначе сме тук за цялото усещане.
Кипър. Елена Цагрину - El Diablo
Вземете всички глобални хитове от последните 5 години, изпълнени от някоя дива, сложете ги в блендер с изкуствен интелект и получената каша е песента на кипърката. Няма начин жив човек да е набутал толкова много поп клишета на едно място. Не можеш да кажеш, че Бионсе си иска песента, 'щото ще я иска и Лейди Гага, и Дуа Липа и кой ли още не. Ама поне изпълнителката е хубава и руса. И честно казано, не дразни съвсем.
Албания: Анжела Перистери - Karma
Гъркиня, пееща на албански, но създава усещането за лек сръбски турбофолк, но без пищно избухване накрая. Дори и роклята го докарва на лъскотевичност. Може би ѝ липсва само онова типично пищно деколте, за да кажем, че тази година Сърбия играе с две парчета. Иначе извън това - нищо впечатляващо.
Израел: Едел Алене - Set Me Free
Младата изпълнителка е обещала да вдигне най-високия тон, изпят някога на Евровизия. Извън прическата ѝ, която малко напомня на полилей от комунистическа панелка, може би това е най-интересното нещо, което можем да кажем за тази песен. Лесно можеш да се отплеснеш и да не го чуеш тоя висок тон, докато си мислиш дали в този час още си гладен. Сериозно, започваме относително мудно...
Белгия: Hooverphonic - The Wrong Place
Това е онази група, която по-меланхолично настроените ви приятели шерват от време на време (сещате се, едно черно-бяло концертно изпълнение - Mad About You). Както и да е. Песента им е приятна, има си ритъм, има я онази приятна лека болка в нея. Но едно е сигурно, Евровизия е "грешното място" за тази песен.
Русия: Манижа - Russian Woman
Разбира се, че ще има жива матрьошка. От матрьошката излиза заводска труженичка, която през цялото време нахакано рапира на руски и гледа лошо. Започвам да разбирам желанието на руските мъже да се наливат с водка... На заден фон се редуват мотивиращи призиви на английски, а след малко и Манижа също запява за кратко на същия език. Перфектното комбиниране на патриотичното и глобалисткото - достатъчно и от двете и все пак нито с едно не се прекалява. Май няма да обявят певицата за чужд агент.
Малта: Дестини - Je Me Casse
Няма Евровизия без уомън епмауърмънт. А Дестини иска да каже на света, че дори да разголи пищното си тяло, това не значи, че мъжете трябва да си мислят, че могат да пипат или да си позволяват волности. С глас като харлемска дива успява да затвърди впечатлението. Само да не беше танцът на припева, в който изглежда така, сякаш ръцете ѝ са обявили автономия и правят каквото си искат. Проблемът ѝ е, че този танц е и най-оригиналното нещо в цялото изпълнение. Като позитив все пак отбелязваме, че все пак има страхотен глас.
Португалия: The Black Mamba - Love Is On My Side
Черно-бяла визия, изкуствен пушек, който да напомни на хиляди изгорели цигари, и музика, която приляга на цялата тази картинка - лирично, но и силно. Изведнъж връщаме цветовете, а соулът потича меко и гладко, като старо уиски в морно гърло. Бих си пуснал това парче и сам.
Сърбия: Hurricane - Loco Loco
Вече знаем как биха изглеждали Destiny's Child, ако бяха създадени в Сърбия. Трите дами, са облечени в някаква смесица от латекс, кожа и дантела, покатерили са се на безкрайно високи токчета и се подмятат на сцената сякаш въобще не им пука. Хвърчат буйни гриви, маже се тежък грим. Истината обаче е, че ако сърцето бие в ритъма на турбо фолка, няма регетон, дето да не се превърне в Цеца.
Великобритания: Джеймс Нюман - Embers
За поредна година от Обединеното кралство доказват, че въобще не им пука за този конкурс, изпращайки за свой изпълнител музикант, дето веднъж е работил с Ед Шийрън. Песента е... абе, има я. Има и тромпети в нея. Има и два огромни тромпета на сцената. Има танцьори, които се правят, че свирят на тромпети. Мирише ми на 0 точки...
Гърция: Стефания - Last Dance
Танцувален евро поп, футуристични визии, кара те малко да потропваш с крак. Самата изпълнителка е наистина секси, дори с това лилаво недоразумение, което носи. Защо обаче танцува с прането на простора, едва ли някой ще може да ми каже.
Швейцария: Gjon's Tears - Tout l'Univers
Дайте тъпата лъжица за рязане на вени. Скучноват младеж в черни, лъскотевични дрехи пее на френски и танцува с една ръка. Сигурно има хора, които ще харесат цялата тази драматичност, ама... Сипвам втори джин-тоник.
Исландия: Da∂i Freyr og Gagnamagni∂ - 10 Years
Да дойдат нърдовете! Електронно звучене, взето назаем от 80-те, любовен текст и толкова, толкова чийзи танци... И все пак ти идва да танцуваш. Поредното доказателство, че малко карикатурност на този конкурс въобще не вреди. Това е забавното фрийкшоу, на което всички се надяват.
Испания: Блас Канто - Voy A Querdarme
Този поне има една голяма Луна зад гърба си. Испанският изпълнител, облечен целия в черно и със сатенена риза. Сигурно иска подсъзнателно да напомня на Зейн Малик или поне на Енрике Иглесиас. Не му се получава. Поредната балада тази година. И макар някъде към средата да раздвижва малко, ме изпълва едно чувство, че нещо прекаляват с тъжните и скръбни парчета. 'Айде, малко по-ведро!
Молдова: Наталия Гордиенко - SUGAR
Молдовката се раздава, а с цялото си изпълнение иска да накара хората да се сетят, че Кайли Миноуг все още е релевантна. Оригиналът обаче е по-як.
Германия: Джендрик - I Don't Feel Hate
Изпълнителят сам се представя като укулеле - малък, леко дразнещ, но много позитивен. Такава е и песента му - повръщане на дъги. Освен, че изглежда така, сякаш току-що са го извадили от 80-те, до него танцува един гигантски среден пръст. Средният пръст си има малко, пластмасово тромпетче. И аз искам да повръщам, но не дъги...
Финландия: Blind Channel - Dark Side
Тъкмо навреме след този уберпозитивен германец идват финландските метъли, за да внесат баланс във вселената. Положението е едно голямо намигване към ню метъл сцената от началото на века. Огньове, светлина, шумове и гръмотрясъци. Това му е хубавото на Евровизия - крайностите идват една след друга.
Рекламна пауза, в която за пореден път стереотипна градска баба брои стотинки и вбесява всички наоколо в магазина и пред екраните.
България: Виктория - Growing Up is Getting Old
Виктория е просто прекрасна. Да, нейното изпълнение няма танцьори, огньове и шарении, но просто успява да изпъкне с глас. А това не е нещо, което всички тази вечер могат да кажат за себе си. А и има нещо красиво в тази простота. Само защо българската къщичка беше сред кравите, докато всички други бяха на някакви гъзарски места, питам аз!
Литва: The Roop - Discoteque
Ако тази група трябва да посочи своето вдъхновение за това си изпълнение и за песента въобще, няма да се изненадам, ако кажат "Дейвид Линч". Има нещо в цялото изпълнение на The Roop, което ти навява мисли за усмирителни ризи. И все пак са забавни - което е повече от 2/3 от изпълненията до момента. Да не говорим, че припевът на парчето се набива свирепо в главата, по-тежко дори и от тези... смели танци. Фрийкшоуто работи!
Украйна: Go_A - Shum
Стилът тук е постапокалично народно техно. По някакъв начин украинците успяват да изпъкнат с лудост на фона на литовците преди това. Грабвайте хаповете и се понасяйте във вихъра на дивите дупца-дупца танци.
Франция: Барбара Прави - Voilà
Красива и нежна французойка пее сърцераздирателно на родния си език. Лошото е, че нищо повече не може да се каже нито за песента, нито за изпълнението.
Азербайджан: Ефенди - Mata Hari
У нас тази песен върви със задължителен поздрав за бившия премиер. Азерската чалга е ведра, танцувална и нищо особено. Добре, че е контекстът тук, че да се забавляваме. Дано само ГЕРБ не приготвят извънреден брифинг по случая.
Норвегия: TIX - Fallen Angel
Представете си мъж, опитващ се да изглежда като ранния Аксел Роуз, но облечен целия в бяло и с огромни ангелски крила. И с изкуствени вериги на ръцете. Заобиколен от четирима черни ангели. Песента е нещо, което Backstreet Boys биха изпели в залеза на кариерата си, а черните ангели драпат ли драпат тия вериги.
Нидерландия: Дженгу Макрой - Birth of a New Age
Домакините разчитат на черен ритъм енд блус, а изпълнителят очевидно се опитва да върне на мода късото сакото, носено на голо. Малко африкански танци, малко шарения с флорални мотиви по екрана.
Италия: Måneskin - Zitti E Buoni
Дойде време и за малките, нахакани италиански рокаджии. Вокалистът изглежда така, сякаш току-що са го извадили от секс дънджъна, само щипките по зърната липсват. Басистката реално изглежда най-мъжки от цялата група, но това не ѝ пречи да е адски секси. Самата песен е стабилен рок и звучи доста хващащо. Разбирам защо букмейкърите ги сочат за фаворити. Доволна комбинация от евровизия лудост и добра песен.
Швеция: Тусе - Voices
Шведите са решили тази година да играят картата с малцинствата, пускайки чернокож гимназист да пее. Пак ще има полемики за уберлибералната същност на Евровизия. Иначе песента не е лоша. Има и драматизъм в танците на заден фон. Малко напомня на онова парче, с което Жана Бергендорф се яви преди няколко години, ама така или иначе да чопнеш нещо от някъде другаде е част от този фестивал.
Сан Марино: Сенхит - Adrenalina
Имало вътре и FloRida в това парче. Най-сетне и някой, дето не е познат предимно заради участието му в Евровизия. Вече е започнал да докарва много добре пеенето на Pitbull. Не, че това помага за слушаемостта на парчето. За да ме разберете по-добре, песента на Сан Марино се усеща като 5 минути продължение на убийствено скучен мач. Крайният извод е, че азерската чалга ме забавлява повече от чалгата на Сан Марино.
Това беше! Изпълненията от конкурса приключиха. Сега идва време за по-големите глупости. Австралия, Европа, Израел, Азербайджан... започват да гласуват.
Припомняме си набързо изпълненията, сякаш половината от тях можеш да ги запомниш наистина.
Отново водещите излизат на преден план и валкирията е все така впечатляваща с тези размери. И по някакъв начин секси. Правя си трети джин-тоник.
Пускат някакъв нидерландски диджей в колаборация със симфоничен оркестър. На екрана двама тийнейджъри се качват в градския транспорт без маска. Вълна от гняв се надига в мен... Нали в Западна Европа имало ред и спазване на правилата? Покажете малко пример! Само един чичо с плетена жилетка ги гледа лошо, но после и той започна да танцува с тях.
И още гласуване. Водещите се шегуват с това колко досадни могат да бъдат колегите им от други държави, докато обявяват за кого отиват 12-те точки. Тепърва ще го усещаме това на свой гръб. Аз използвам времето, за да си направя още един коктейл.
След някакво време запяват стари победители и култови изпълнители от предишни издания. Те са покачени на някакъв покрив и ни припомнят някои наистина приятни песни. Има я и Елена Папаризу, има ги и онези забавни мъпети от Lordi с тяхната Hard Rock Hallelujah.
Победителят за 2019 г. Дънкан Лорънс е с положителен тест за коронавирус, но все пак пускат запис как свири песента, с която спечели тогава. След нея обаче следва новото му парче - не много по-различно от предишното. Пак вадим лъжицата за рязане на вени...
Финалното отброяване се извършва на някаква досадна електронна мелодия, докато танцьори изписват с телата си цифрите. Оригинално. Безсмислено, но оригинално. Като самата Евровизия.
Водещите се подмазват малко на организаторите. Но идва време за разпределяне на точките от журито.
Северна Македония не дава на България нито една точка. Не знам как тия очакват да ги пуснем в ЕС.
Гърция пък са пуснали някакво дете да каже къде отиват точките. 8 от тях са за Виктория. Така се прави, македонци, така се прави!
12 точки за България дадоха Молдова и Португалия. Сигурно португалците са оценили колко лирично е парчето на Виктория. Връзката "Киркоров" при молдовците иначе е ясна. Точките на българското жури отидоха именно към Молдова.
Стига толкова журита. Класирането до момента:
- Швейцария: 267 точки
- Франция: 248 точки
- Малта: 208 точки
- Италия: 206 точки
- Исландия: 198 точки
- България: 140 точки
- Португалия: 126 точки
- Русия: 104 точки
- Украйна: 97 точки
- Гърция: 91 точки
Switzerland takes the lead on the scoreboard after the Jury Voting!
— Eurovision Song Contest (@Eurovision) May 22, 2021
Now… let’s see the Public results? #Eurovision #OpenUp pic.twitter.com/iYgiRY0I8A
Вотът на лъснатото жури е едно, но гласът на публиката е решаващ. Началото е силно със звучен шамар за Великобритания и тоталния им сбор от 0 точки. Щяхме да им пратим повече, но заради Брекзит всичко е по-скъпо и това е...
0 точки от публиката взимат още и бозите на Германия, Испания и Нидерландия. Напълно заслужено.
Журито изглежда все по-излишно с напредването на раздаваните точки. Финландия мачка с 218 точки от зрителите спрямо 83 от журиращите в различните държави.
30 точки от публиката за Виктория. 'Айде малко по-дашно, бе, Европа! Вземете се в ръце... Все пак се задържа в топ 10 и ѝ стискаме палци! Остава ни утехата, че ако миналата година имаше конкурс, щеше да ги отвее всичките. А и Кошлуков се размина пак с това България да организира конкурса.
И големият победител на Евровизия 2021 е Италия! Аз съм много доволен, защото песничката е повече от добра. Очевидно и други са съгласни с мен.
🇮🇹@thisismaneskin when you’re so Rock and Roll your pants split at #Eurovision pic.twitter.com/dXpiDHOxA3
— Eurovision Song Contest (@Eurovision) May 22, 2021
Положението очевидно се променя. Евровизия иска метъл и жица, пичове! Стига толкова многострадални шансони и лежащи по асфалта бузести момченца (нямате идея как се радвам, че швейцарецът не спечели с неговата боза вместо песен).
Вокалистът на Måneskin крещи, че рокенролът няма да умре от сцената, докато получава наградата, а аз вдигам чаша в знак на това. Общо 4 коктейла джин-тоник и един литър вода са заминали покрай гледането на Евровизия, но си заслужаваше!
Вярно, можеше да има малко повече забавни хаховци и по-малко сълзливи песни, но да си признаем - можеше да бъде и по-зле.
С Евровизия нещата са като с алкохола - забавно е, но прекаляването може да доведе до неприятно главоболие. И заради двете за всеки случай пия два аспирина преди лягане.
