Към края на юни в Перник се случи едно седеммесечно чакано чудо. Нито кацнаха извънземни, нито изображение на Исус се показа в небето - потече вода от чешмите. Целодневно!
С това се сложи край на една от най-мащабните водни кризи у нас, а радостта за перничани бе почти същата като при появата на новородено, след като се бяха подготвили за лято с уханието на физкултурен салон.
В България обаче сме се доказали като неспособни да си взимаме поуки от кризите. Вместо това си кърпим тръби, язовирни стени и всякакви дупки в системата едва когато проблемът се размирише.
И докато това лято перничани доволно си вземат душ, в Свищов не могат да се похвалят със същото. Тъкмо да си напълнят чаша студена чешмяна вода след няколко дни суша и отново ги сполетя авария. Това може и да разочарова, но със сигурност не изненадва местните, защото си имат този проблем от години. Слушат и обичайните утешителни реплики - водопроводната мрежа била стара и с няколко милиона щели да им я подменят, ама до зимата...
Лъч надежда, стига да не звучеше като познатото "татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път".
В един от най-горещите петъци на август (28 август) в Харманли също ги споходи безводие. Преди ден квартал на Враца също остана без вода, преди седмица - части от Сандански, през юни - няколко бургаски села...
А "Софийска вода" може да се нареди в този дълъг списък с примери с отколешната си традиция да спре кранчето на софиянци в най-неподходящия момент. Профилактика, профилактика, профилактика, че да няма после още повече аварии, аварии, аварии. Ама пак има.
Искат на романтичния ни живот да помагат, не друго. "А ти знаеш ли, че имам бойлер?" е лятното "Искаш ли да гледаме филм у нас?". Водата се плаща в натура, не с пари.
На този фон имаме и прогнозата, че догодина голяма част от Черноморието също може да остане без вода. Проблеми очевидно има, а решение засега е обещано само на Свищов. Но обещанията изтичат в канавката на надеждите ни по-бързо и от последните капки кална вода.
Къпане обаче си трябва, независимо от водните кризи. За предпочитане по-често от веднъж в седмицата. И изскача въпросът умишлено ли онези, от които зависи дали ще имаме вода след година, пет или десет, неглижират задълженията си? Да не би те да живеят в други градове, в други държави? Да не би всеки с глас в решаването на водните проблеми да си има кладенец и да не го е грижа за това дали няма да ни застигне суша?
Трябва да си помислят на какво обричат себе си, а и всички нас. Защото като няма вода, опираме до алтернативните варианти за лична хигиена:
Мокри кърпички - Една от най-ценните идеи на нашето време. Който ги е измислил, едва ли е предвиждал, че след години ще се окажат най-търсената стока в много части на една европейска страна и ще търкат тъмните кътчета на вмирисаните ни проблеми.
Канче, топлено на слънце - Още кога Дънов е открил, че на обществото ни е нужно завръщане към природата... Така и така ще ни карат да се чувстваме като в средните векове, поне експириънсът ще е пълен.
Крайградските реки - Като говорим за завръщане към природата, защо направо човек да не се гмурне в някоя крайградска река. Сапун, хавлия и към поточето. Нужно е само преди това да се вземе хапче йод, защото с Менделеевата таблица по нашите реки, човек може да излезе от нея не чист, а светещ.
Къпане в пясък - Като чинчила, защото "на животни ни направиха".
Котка да си вземеш - Ти я храниш, тя те къпе. Гадна сделка, ама по-гадна за котката.
Винаги го има и вариантът "само по парфюм", но той е с далеч по-краткотраен ефект - само замаскира проблема, не го решава. Обмисляхме и опцията "подмиване в офиса", но пък ако няма вода в целия град, що за необоснована надежда би било, че кранчето там ще тече. А и стават неприятни засечки - освен миризмата, после човек трябва да си носи и срама.
До такива ситуации ли искат да ни докарат? Че не само нас, но и себе си? Не е ясно.
Но стига шеги и закачки - пределно ясно ни е колко абсурдно звучи в XXI век посред лято и в средата на пандемия, европейски жители да нямат течаща вода.
Много неща могат да се преглътнат - сушата не. Лишаването на жителите на което и да е населено място от основна комунална услуга би следвало да е престъпно, особено когато най-често причините за това се коренят в безхаберие, липса на контрол и (не)умишлена безстопанственост.
Иска ни се да кажем "Стига вече!", но истината е, че проблемите с водата тепърва ще ни застигат. А закъснелите обещания няма да напълнят чешмите ни.
Въпросът е грижа ли е го някого, или трябва да си търсим течащата вода зад граница.
