Нарушаване на свободата на словото ли е това, че социалните медии изтриха профилите на Доналд Тръмп? Това е големият въпрос, който витае в последните дни, откакто американският президент с най-видимо присъствие онлайн получи големия бан от почти всички места, за които човек може да се сети.
Сериозно обаче, претенциите за нарушаване на свободата на словото са меко казано пресилени. За човек, всяко изказване на когото се отразява от хиляди и хиляди медии по целия свят, да говорим, че някой му ограничава свободата на изразяване е наивно.
Нито е хвърлен в затвора заради позициите си, нито е пребит на улицата или някъде другаде, нито са го вкарали в трудов лагер заради разказана шега. Това, че частни компании са избрали да спрат достъпа му до платформите си, е решение базирано на множество нарушения върху правилата им за поведение на потребителите. Правила, които всеки един от нас се съгласява да спазва още при самата регистрация в дадения сайт.
И, честно казано, не е като да не е имало нарушения и преди. Просто Тръмп е президентът на САЩ и се ползваше с далеч по-меко отношение. За публикации като неговите обикновен потребител още отдавна да си е отнесъл бан.
Свободата на словото е възможността във всеки един момент да изразиш мнението си, без страх от репресии. И всеки един от нас това го може - вкъщи, на улицата, при разговор с приятели. Тя обаче не ти гарантира този виртуален мегафон, който позволява мнението ти да се чува по-надалеч. Това е частна услуга, която върви с договор за потребление.
Така че когато цялото това натрупване на нарушения на тези правила в един момент избухна и доведе до хаос и безредици в един от основните символи на демокрацията на САЩ, очевидно шефовете в Силициевата долина са решили, че е премината някаква граница. И беше.
Истината е, че президентството на Тръмп беше катализатор за всякакви откачени и агресивни конспиративни теории, за които и авторите на фантастични и антиутопични истории даже не могат да се сетят. Макар да го засягат до голяма степен пряко, той не си направи труда нито веднъж да ги отрече, а дори напротив, стремеше се всячески да им подлива масло в огъня.
Последните месеци, особено след загубата на Тръмп на изборите, бяха изпълнени с безпочвени и недоказани твърдения, с гневни изблици и с целенасочено насаждане на напрежение. Какво се случи след това - всички видяхме.
Изтикването на онези протестиращи с бомбастичните им конспиративни теории доведе след себе си до сериозно обръщане на мненията. Част от консервативните сенатори, които подкрепяха бойкота до последно, се отказаха. А мнозина се отвратиха въобще от цялата гледка на това до какви дъна може да стигне упоритостта докрай.
И все пак изгонването на Доналд Тръмп от социалните медии е вредно в един по-общ план. Защото самата ситуация днес е по-сложна и комплексна.
Блокирането и изтриването на профилите му за пореден път ще даде крила на неговата теза, че големите компании и либералният елит искат да го сринат, а той е жертва и революционер в едно. Подобен бан дава на поддръжниците му основата да говорят за пореден път за розов фашизъм, либерална цензура и удар срещу свободата на словото.
С други думи - изгонването му от Twitter отново го засилва. Дава му причина да е релевантен, вместо да бъде оставен да потъва в безлична забрава.
А това само ще задълбочи разделението в обществото. Тръмп в крайна сметка ще мигрира към онези "консервативни" социални мрежи, обещаващи неотменна свобода на изразяване, независимо от това, което казваш, а след себе си ще повлече и много други - всички онези, които използват свободата на словото като оправдание за поведението си на гамени.
И така, докато в крайна сметка не се озовем с полюсно разделено общество, в което всяка страна си има собствена социална платформа, а диалогът между хората е ако не напълно, то почти унищожен.
А каквото и да си говорим, диалогът и разумният дебат между различните групи в обществото е това, което е истинската основа на демокрацията.
Без диалог правото на глас и изборите се превръщат чисто и просто в мерене на електорати и насъскването им едни срещу други. Това го виждаме да се случва вече в една или друга степен. И ако си мислите, че не може да стане по-зле, дълбоко грешите.
Случи ли се подобен сценарий, той няма да засегне само САЩ, той ще прати всички ни под водата.
За да избегнем това, ни трябва много работа и повече умереност за сметка на шумните крайни мнения.
По-малко расизъм, но и по-малко натрапван неутрален либерален език. Повече разбиране към чуждото мнение и повече обединение около онези ценности, които можем все още да приемем за универсални - лично достойнство, чест, свобода, отговорност...
Може би ако се съсредоточим повече върху тях, отколкото върху това, което ни разделя, кризата все пак ще бъде избегната.
