Стара и горчива шега у нас е, че твърде много от хората, които твърдят, че са патриоти, всъщност са руски патриоти. И когато стане въпрос да избират чий интерес да защитят, резултатът не е от най-приятните.
Тъжно е, но старите навици понякога умират много трудно и подобно на опасен вирус имат силата да се прехвърлят върху нови субекти, чиито защитни сили срещу глупост не са така силни.
Така и до днес някои хора още си мислят за "изгубения Рай", наречен "Бай Тошово време", в който България е горд сателит на СССР, верен и неоспорващ никоя заповед.
В русофилията, сама по себе си, няма нищо лошо. Русия е голяма и силна страна, която обича да прожектира сила и гордост, има наистина значима култура, а новата история на България от Освобождението насам е неразривно свързана с процесите в Москва. От тази връзка е наистина трудно да се избяга и затова у нас и до днес има русофили и русофоби.
Проблемът идва, когато българите започват да приемат интересите на собствената си държава като подчинени на интересите на Кремъл (дори не на самата Русия).
Така митовете и легендите за българо-руската дружба замъгляват представата за реалност, формирайки идеята, че ако София не се покорява безропотно на исканията на Москва, значи върви срещу собствения си интерес.
Само дето отношението на Русия към страната ни винаги е било едно и също - като към държава, която трябва да се подчинява и да проявява вечна и непоколебима благодарност заради Освобождението от Османска власт (а и от фашистка, ако питате руснаци и русофили, нищо, че историята е на по-различно мнение).
И мнозина у нас вярват в това. Просто твърде дълго е било така. Твърде много години СССР са изкривявали историята ни, политиката ни и външните ни отношения като държава, за да се освободи обществото от това влияние.
Ще мине още доста време преди това да стане напълно, още повече ако толкова голяма част от българите продължават да вярват, че страната ни може да се управлява само от силен лидер самодържец, който да казва и нещата да се случват мигом - нещо, което по принцип не се случва точно по този начин, когато има реални правила и законност.
С всичко това обаче сме свикнали - с борбата, с пропагандата, с факта, че на наша територия Русия си тества оръжията за дезинформация... Но всяко нещо си има граница.
Някъде там има една червена линия, чието преминаване не бива да бъде позволявано - същите тези фанатизирани русофили, вярващи че добруването на България е неизменно свързано с интересите на Кремъл, да се допуска да изнасят класифицирана информация в полза на чужда държава.
Едно време за такива случаи е имало едно точно определение - държавна измяна.
И случаи като този трябва да бъдат третирани точно по този начин - като държавна измяна. Те не трябва да се ограничават само до Русия, но и до всяка друга държава, която би си позволила да експлоатира български граждани за придобиването на държавни тайни.
Тъжният момент е, че това не е единственият случай, в който Кремъл се опитва да използва България като троянски кон за придобиване на информация. В рамките на две години вече имаме предостатъчно примери за подобно поведение.
И на това все в един момент трябва да се сложи край. На руския Щирлиц трябва да се покаже, че не е желан на наша територия. А с него трябва да си тръгнат и всички онези, които си мислят, че България трябва да бъде управлявана от Москва.
Добрата новина в това отношение е, че българските служби не са това швейцарско сирене, за което някой може да си помисли на фона на тези новини. Там вече тече процес на смяна на поколенията, който в един момент ще доведе до изчистване на онези стари "старшинки" със съветско мислене.
И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре за България.
