Безкрайно обичам лятото и всички екстри, които предлага - късна бира в парка, любимата почивка в каравана на морето и дългите вечерни разходки, даващи възможност за един подобаващ релакс след края на работния ден (и тук не изключвам бирата).
Има едно нещо обаче, което хвърля сянка на цялата тая убавиня, както се казва на един популярен български диалект, и това е малката гадинка с дълъг хобот, способна да изкара нервите на самия папа Франциск и всички почитащи го миряни по целия свят.
Оставете настрана маларията, зика и всички гадни болести, които тая гадина (комарът) пренася със себе си, лочейки кръв. За щастие по нашите ширини такъв проблем, поне засега нямаме.
За сметка на това имаме да се справяме с един друг техен ефект - безумната досадност, караща те да се побъркаш от гняв, да крещиш скверни слова и да гониш гадината с чехъл и спрей за насекоми едновременно.
Комарът е нанесъл толкова вреди на човечеството, колкото може би никое друго насекомо, населяващо планетата Земя от хилядолетия. С него са влизали в славна битка мнозина рицари и надарени дойки, опитвайки се да спасят любящите си кралски особи.
Аз самата не малко пъти съм падала в жертва на негово смучещо величие, тъй като при раждането си съм изтеглила късата клечка и кръвната ми група за него е сравнима с шведска маса в петзвезден хотел.
Затова и когато колегите сутринта видяха недоспалото ми лице, по което личаха гневни следи, отговорът на неизказаните им въпроси беше само един - комари!
Нали знаете какво е усещането - спите си сладко, защото сте уморени, а възглавницата е така мека, че направо не е за вярване. През седмицата времето за сън обикновено е малко, затова се опитвате да спите бързо, но качествено.
За да може само в един миг целият този добре организиран кеф да бъде развален с гръм и трасък от неистов сърбеж на различни места по тялото, някои от които доста трудно достижими.
Отворен прозорец, липса на комарник, а резултатът от това цялото уравнение - сякаш хиляди малки, парещи и сърбящи точици по цялото ти тяло, които те разкъсват и ти се молят да ги почешеш, само за да засърбят още по-силно след това...
Докато се осъзная малкият бръмчащ хеликоптер ме беше направил на решето и продължаваше да пирува безпощадно от всеки възможен крайник, до който се докопаше.
Откачих! Трябваше да стана и да се боря.
Понамазах няколко пъпки с някакъв гел за успокояване на сърбежа, но вместо да се въоръжа с вестник, както повелява старата българска традиция, включих устройството с течност срещу комари в контакта, което очевидно бях забравила да пусна преди да си легна.
Честно да ви кажа спечелих, ала не войната, а една от многото битки, които очевидно ми предстоят да водя до края на живота ми.
Трудно е да се осъзнае как едно толкова малко същество е способно да причини толкова големи злини. А когато наоколо има комар, всички останали проблеми, колкото и огромни да са, минават на заден план и мисълта е обладана само от едно - убийство.
Защо, Господи, когато Ной направи ковчега и накачи толкова много животински видове на него, за да ги спаси от потопа, взе и комарите, та сега да продължават да тормозят човешкия род, който дори поетично успява да изрази омразата си към тях в текстове на песни или литературни произведения.
Честно - готова съм да си дам въпросната лепта от кръвта на малките гадини, само и само за да престанат да хапят. Един своеобразен данък от 5-10 мл кръв, за да мога да спя спокойно и да не изпадам в дива истерия, която ме кара да искам сама да изпия кръвта на някого.
Ако ще ми смучат кръвта, предпочитам да го правят вампирите. Представете си само - случва се веднъж, не сърби, по кожата остават само два белега от зъби и се сдобивате с безсмъртие. Е по-хубаво от това, здраве му кажи.
Често чувам да казват, че човекът е най-големият звяр на планетата, но смятам да размисля отново върху тази фраза.
Надявам се някой ден комарите да заемат почетно място в Червената книга, защото там им е мястото, а не в леглото ми.
