Офисен спор: Капан ли е въпросът "Дебела ли съм?"

Вече е юни и дойде времето за важните житейски въпроси. Така в редакцията на Webcafe.bg, където налице е полов паритет, се зароди спор за това капан ли е любимият женски въпрос "Дебела ли съм?". До консенсус не стигнахме, а даже си повикахме, така че решихме просто да съберем две различни мнения. Вие споделете и вашите. Та...

"Капан ли е въпросът "Дебела ли съм?"

Антония Руменова:

Какво им става на мъжете, когато жена им зададе въпрос за теглото си, че изваждат такъв празен поглед все едно им се иска да се престорят на умрели? Започва се една игра, като че ли животът им зависи от правилния отговор на въпроса "Дебела ли съм" и увъртат сякаш са ученик, когото изпитват, без да се е подготвил за урока.

Скъпи мъже, отговорът не е изпит по ядрена физика и не е капан, от който няма излизане. Повечето жени искаме "голата" и изчерпателна истина, защото сме суетни същества и живо се интересуваме дали изглеждаме секси и привлекателни. Не искаме лицемерното отношение на почуда, тип "откъде ти хрумна", нито автоматичен отговор, без дори да ни погледнете, или пък съвети да се премерим на кантара.

Един жокер - жените сме осведомени за съществуването тези устройства кантарите , но за нас е по-важно да си влезем в дънките от миналата година, а роклите да ни стоят идеално. Когато жените попитаме дали сме дебели, се интересуваме първо - дали си личи, и второ - дали изглеждаме добре.

Нас не ни е грижа колко са килограмите, далеч по-важно е да се чувстваме като Моника Белучи в сцената от "Малена", в която върви по улица, всички извъртат глава и ѝ правят комплименти.

И ако издути парчета месо отстрани, които приличат на дръжки на бидон, или очертан корем, който може да се отдели от тялото и да обяви независимост, ни отдалечават от тази сцена, предпочитаме да знаем навреме.

В този ред на мисли, жените ви питаме дали изглеждаме дебели, не за да ви варим на бавен огън, а по-скоро да разберем истината и да вземем мерки, за да държим шкембето си прикрепено към останалата част на тялото и да угасим вероятността с течение на времето да се превърнем в майката от "Защо тъгува Гилбърт Грейп".

Веднъж стигнали до момента, в който дрехите от миналото лято не ни стават, тази картинка неизбежно се появява във въображението ни. А от приказките, че външният вид е надценен, физическата красота е преходна и характерът е по-важен, червената лампичка, че приличаме на слон започва да свети още по-ярко.

То твърде много наподобява на предложението "Искаш ли дъвка?", което традиционно хората отправят към събеседниците си, които са хапнали толкова чесън, че предизвикват смъдене на очите у разположените в радиус от километър и половина хора.

И накрая не е трудно, от време на време и БЕЗ ДА ВИ ПИТАТ, да кажете на жената до себе си: "Изглеждаш страхотно!" "Тази нова рокля ти стои чудесно!" или "По-красива си от Моника Белучи и Анджелина Джоли взети заедно".

Антон Биров:

Естествено, че е капан. Може би по-опасен дори от "Спал ли си с тая?".

Всяко нещо, което те заковава в една позиция, оставя те на чужда милост и може да доведе до дългосрочни и болезнени последствия за потърпевшото животно (в случая: мъжки екземпляр от вида хомо сапиенс), е капан.

Въпросът "Дебела ли съм?" е точно такъв, защото при него правилен отговор няма. Той е базиран на вече изградената представа на жената, че да, налице са допълнителни килограми и нещо с фигурата не е наред. Защо обаче мъжът трябва да бъде поставян в ситуацията да потвърди това, след като е ясно, че потвърждението - и дори отричането - няма да са в негова полза?

Изборът е между "лошо" и "по-лошо", като в по-масовия случай - има и изключения - да отговориш с "не" е по-добрият вариант.

Тогава обаче ще бъдеш нарочен за лъжец, защото "не си искрен" с половинката си. Защото за много жени - няма как да кажем всички, защото това би било грубо обобщение - теглото е нещо, което е въпрос просто на себеусещане, а не на обективни фактори.

"Какви обективни фактори, бе?", ще попитате. Ами на първо време негово величество кантарът. Стъпваш отгоре му, той изписва едни цифри или една стрелка стремглаво се заковава на точното тегло.

После има едно друго нещо, наречено индекс на телесна маса (BMI), който бързо позволява спрямо ръста на жената и теглото ѝ да се посочи дали тя е с наднормено тегло, или не е. Не е нужно да докараш мъжа до себе си до дехидратация вследствие на потене с неудобни въпроси.

Къде е проблемът? Репликите "Кантарът не е верен", "Тази формула (за BMI) е сбъркана" и други подобни обяснения, пред които мъжът и тези иначе обективни критерии са безсилни.

Що се отнася до огледалото, този дяволски уред и източник на много мъжки несгоди никога не е обективен. Сигурно между мъжките и женските очи има разлика, защото за някои дами огледалото е като телевизионната камера - "слага 5 килца отгоре". Същото е и с дрехите, които е нормално след 30-40 пранета да са се посвили, ама не... "Миналата година не я опъвах така тая рокля, нали?". Как да знае мъжът, който дори не помни, че тази рокля съществува, дори да я е купувал?

Но да се върнем на основното - въпросът "Дебела ли съм?" е капан, който чисто и просто търси конфликт. Повод на жената да изгори негативната енергия от (погрешната) представа за собственото си тяло в спор/скандал с любимия, който има наглостта да не се срамува от тялото си и не се трогва от това дали собственият му корем му е под или над колана.

Скъпи дами, разберете едно - ако мъжът до вас е свестен, няма да има проблем с това, че сте качила няколко килограма или "опъвате" някоя стара рокля. Може дори да се зарадва. Ако е с вас само заради тялото ви, бонус килцата са ви най-малкият проблем.

Ясно е, че тук става дума за себеоценка и самочувствие, но вместо да мъчите мъжа до себе си и да се терзаете за глупости, обърнете се към кантара или още по-добре - към личния лекар. Той/тя може да е честен с вас имате ли нужда да отслабнете, или не.

На нас оставете да ви подкрепяме и обичаме такива, каквито сте, дори когато тялото ви се променя. Ако не го правим, бийте ни шута.

---