Вчера беше прекрасен слънчев ден - всичко бе в зелено, птичките пееха, абе... идилия на фона на дебнещата отвсякъде човешка трагедия.
Реших да наруша собствената си забрана за излизане от вкъщи и да направя два тигела из кварталните улици привечер. С маска, разбира се (ген. Мутафчийски, нищо лично, ама то не се издържа).
Беше приказно, а душата ми почти крещейки започна да рецитира: "О, ти, бленувана свобода! Къде се дяна в тия смутни времена?!". Завих по една малка и доста уютна уличка, раззеленила се приказно от събудилите се мощни корони на дърветата, докато в един момент не започнах да виждам тук-там по пътя вече използвани ръкавици и маски за еднократна употреба. Натъжих се и започнах да си мисля...
Пандемията от вируса "Вие-знаете-кой" постави човечеството пред едно от най-трудно преодолимите неща - това да промени навиците си.
Ситуацията прилича доста на разгневен родител, който се опитва настойчиво да обясни на киселия си тинейджър вкъщи, че е наистина важно да се научи да мие зъбите си всеки ден.
Ако преди началото на пандемията поне посоката за опазване на околната среда беше добре позиционирана и хората разбраха, че използването на пластмасови изделия вече не е "готино", то сега пътищата се разклониха.
От една страна, въздухът е толкова чист, колкото не е бил в последните 80 години, тъй като голяма част от световната индустрията спря да работи. До края на пандемията се очаква нивата на въглероден диоксид в атмосферата да спаднат с цели 6%. Принципно страхотна новина, стига да го нямаше факта, че още следващата година всичко ще си бъде както преди...
Не стои така въпросът с боклука обаче. По време на социалната изолация дългите периоди, прекарани вкъщи, карат хората да произвеждат в пъти повече боклук.
И не само това - на много места забраниха използването на посуда за многократна употреба, заради опасността от заразяване. В Германия например в много фирмени столови се раздават прибори, чинии и чаши за еднократно ползване и след това се изхвърлят.
Страхът от заразата възроди един стар проблем, с който човечеството се бори вече години наред - замърсяването с пластмаса, текстилни отпадъци и всякакви трудно разградими материали.
И ако в последните години тук имаше известен напредък, то сега, покрай извънредното положение, ситуацията само се влошава.
Храната, поръчана за вкъщи, носи със себе си значително количество пластмаса - кутии, прибори и задължителната найлонова торбичка. След консумация всичко това отива на боклука, а този цикъл се завърта всекидневно. Същото важи и за чашките за кафе, които са не по-малък замърсител (дори и картонените).
От скуката и дългото стоене вкъщи пък разчистването на жилището се превърна в модна тенденция. Повечето хора решиха да свършат някоя поизостанала работа, а подреждането на гардероба се оказа първо в списъка.
Контейнерите за смет започнаха да преливат от стари дрехи, обувки, ненужни предмети и дори книги, които в други обстоятелства можеха да отидат при хора, които наистина се нуждаят от тях (друго едно наблюдение по време на разходката).
Там е проблемът - ще дойде време, когато ще се събудим от съня, наречен COVID-19, и ще се озовем в нов, който застрашава живота на планетата не по-малко.
Всеки от нас би могъл да помогне за по-навременното предотвратяване на проблема и то без много усилия.
Да, когато някое действие се превърне в навик, е доста трудно да се промени, и хората по света усетиха това с цялото си същество. Ако то е съпроводено от правилната мисъл и мотивация обаче, мъчителното усилие просто изчезва, а промяната се случва безболезнено.
Наистина искам един ден да се събудя и целият този хорър филм, в който участваме всички, да е приключил. Но отвъд него Земята продължава да се върти и отново ще дойдат онези другите дни, пълни с прегръдки и приятелски смях. И повече разходки в хубавото време.
Докато този момент дойде отново, нека не забравяме, че ще има други важни неща и след COVID-19.
