Кубрат Пулев в средата на август нокаутира надеждите на феновете си, че ще влезе с вдигнат гард на ринга на българската политика, за да я направи дори още по-развлекателна. Боксьорът обясни в интервю, че няма "крайни мераци" за политиката.
Вместо това иска нов боксов мач в САЩ, а междувременно стана ясно, че и магистратура в УНСС е записал. Така докато той ще събира "300 марки и едно прасе", президентските избори наесен останаха без изненадващ претендент за една-две зрелищни галанедели.
Смеете се вие, ама сигурно и на идеята "Шоуто на Слави" да се премести в парламента сте се смели, пък стана тя каквато стана... Ха-хо, хи-хи, Тошко.
2021-а вече ни даде предостатъчно парламентарни кютеци, обвинения в предателства, закачки за облекло и паспорти и пр. Логично е да гледаме към есента с надежда за малко политическа и изборна нормалност: отиваме до урните, "veni, vidi, 'фърли", после най-много още една неделя да ни викнат за балотажния реванш и толкова. Президент ще има, бил той нов или нов стар.
А не като в парламента - през три месеца (че даже и през юли) едни и същи да ни се молят да гласуваме, защото, видите ли, тортата е трудна за рязане.
Президентските избори са сблъсък на личности (и партийна подкрепа) за титлата "Президент на Република България, обединител на всички българи, враг на мафията, стопанин на "Дондуков" 2", който може да засенчи всяка боксова галавечер. Кобрата обаче засега оставя спасението на България на втори план, защото мисли, че има "още малко какво да даде на боксовите фенове".
На нас ни остава да разгледаме възможните сблъсъци през есента, макар и без негово участие. Тези, които ще е интересно да гледаме, а не онези, които ще изглеждат като свирен мач още преди секциите да отворят:
The Dream Match: Румен Радев vs. Бойко Борисов vs. Слави Трифонов
Този сблъсък щеше да е неизбежен, ако бяхме президентска република, каквито мокри сънища имат някои почитатели на едноличностната доминация, 'дето им липсва я цар, я първи секретар, я татко, батко или друга командваща ги роднинска фигура.
Да, ама не сме. Истинската власт е в парламента, а от нея идва и контролът върху изпълнителната, която в голяма степен може да е едноличностна, както добре знаем. Това не пречи масово у нас и на парламентарни избори да се гласува за лидери, не за партии и политики, но няма как да очакваме същите тези лидери да се кандидатират за президент, когато там наградата, т.е. реалната власт, им се струва по-малка.
Ако искаше да става президент, Бойко Борисов вече щеше да се е пробвал през 2011 г. или през 2016 г. Вместо това, издигайки "Майката на нацията" Цецка Цачева на последните избори, той направо подари на Радев първия му мандат. "Има такъв народ" пък видяха колко тежки са битките в парламента и решиха да пазят сили за тях, като подкрепиха Радев.
С такива трима кандидати щяхме да имаме такава президентска битка, че букмейкърите щяха да се видят в чудо. Сложни щяха да са само дебатите - Радев в студиото, Борисов зад волана, Трифонов на дивана и отговаря само на въпросите на колегата си Йорданов, а не на водещия...
Румен Радев срещу Бойко Борисов
Има ли по-голямо и по-публично мерене на рейтинги в страната? Няма. Но абсолютната истина не е в социологическите проучвания, а в резултатите от избори, където няколко милиона българи влизат в ролята на съдии и дават точки на двамата опоненти за всеки нанесен през годините удар.
След като Слави подкрепи Радев за втори мандат, нормално е това да е оставащият интересен сблъсък. Мачът "Най-мъж на Републиката" щеше да грабва вниманието от гледна точка на това, че самият Борисов (може би) е най-големият шанс на ГЕРБ да отнемат "титлата" на Радев.
Но дали заради от страх резултатът да е друг, дали заради друго, шансовете да ги видим един срещу не са големи. Вместо това ГЕРБ обещават "умен, красив, с опит". Същевременно бутат пред камерите Даниел Митов, бивш "състезател" на ДСБ и Движение "България на гражданите", понастоящем новото лице на ГЕРБ, и нищо чудно именно той да бъде натоварен с тежката задача да се изправи срещу Радев през есента.
Не е изключено в такъв случай да ни се прииска финалът на Еврото да се засичаше с изборите, че поне нещо в същата нощ да има интрига...
Румен Радев срещу Татяна Дончева
"Единственият мъж в българската политика", както наскоро припомни един колега, беше слоган, използван от Дончева за предна предизборна кампания. И без това сега громи политически опоненти и дърпащи се кандидат-коалиционни партньори от телевизионния ефир, защо да не пробва пак да ги нокаутира и на президентските избори? Контрастът с Радев тук ще е само полов - налице са два силни характера, калени в битки.
Ако питате защо точно Дончева, а не Мая Манолова например - ще ни прощава бившият омбудсман, но просто ни изкушава идеята да гледаме предизборен дебат с участието на Дончева.
Само че експериментът с Цачева вече показа, че нацията сякаш още не е готова да си има "майка" и засега предпочита "татенце". Шансът да имаме жена президент преди САЩ е кандидатката да е печелила конкурса Мис МILF.
Румен Радев срещу Кирил Петков
Ето ви интересен сблъсък! Ще кажете "канадски паспорт", "служебен министър", "негово назначение"... Пф, глупости! Стар и добре изпипан номер е сам да си създадеш конкуренция. Знаете ли, че няколко от най-популярните брандове чипс в света са собственост на една и съща компания?
Бийте гонга на дамските фантазии! Алфа-мъжкарят Радев се изправя срещу Петков, новият масово харесван политик (едни заради разкритията му, други заради лицето му), а кандидатите на другите политически сили дори до балотаж не стигат. И така отново ще имаме интересен втори тур на президентския вот.
Но и този вариант е по-скоро в сферата на фантазиите. Не защото Петков може би не отговаря на някое конституционно изискване, не защото е министър, назначен от Радев.
Просто в България сякаш фетишът е да се избират лидери/кандидати с оредяваща или изцяло липсваща коса.
Кобра, Кобра, защо ни остави без интересни президентски избори?
