Може би най-красивите думи за приятелството са написани от Стивън Кинг във величествения роман "ТО":
"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Приятелството обаче се видоизменя. То може да продължи цял живот, но за целта трябва да е гъвкаво и адаптивно, да може да се извива като змийче през годините, понякога да хлътва навътре, друг път да пъчи гърди напред и, в крайна сметка, да достигне до онзи момент, в който приятелите могат да седнат един до друг на една бяла пейка, в един зелен парк, и да гледат залеза на живота си зад хоризонта, хванати ръка в ръка, допрели сърце в сърце.
Нека проследим какво прави добрият приятел през годините:
Когато сте на 3:
Дава ти да му покараш тротинетката. За малко обаче.
Когато сте на 5:
Издава ти къде се крие Сашо, докато играете на жмичка и ти не виждаш, че малкият кресльо се е заврял зад беседката.
Когато сте на 10:
Играете заедно на Brawl Stars и през това време той не ви говори, защото е точно толкова вглъбен в играта, колкото сте и вие.
Когато сте на 12:
Съгласява се с теб, че Кая е ужасно момиче, въпреки че се е влюбил в нея. Ти, естествено, твърдиш, че е ужасна, защото и ти си се влюбил в нея.
Когато сте на 15:
Казва на вашите, че идеята да изпиете по три бутилки керацуда в гарсониерата у тях, след което да повръщате в тоалетната, да яздите котарака, да замеряте хората долу с кондоми, пълни с компот от сливи, и да крещите, че искате да се хвърлите през балкона, е негова. Естествено, всъщност е била ваша.
Когато сте на 18:
Пази пред класа вашата тайна, че не само мустаците ви са девствени.
Когато сте на 21:
Дърпа ви от ръцете деветата чаша водка в читалнята в Студентски град.
Когато сте на 24:
Като му споделяте, че мислите да се омъжите за Росица от Пирдоп, с която се запознахте миналия уикенд на Градина и оттогава всяка нощ я сънувате гола, ви дръпва един заземяващ бой. След това ви свива една марихуана, която си е донесъл в гащите от Амстердам.
Когато сте на 30:
Подава ви цигара, докато плачете, че Росица пак е спала с най-добрия ви приятел. Oh, wait...
Когато сте на 34:
Съгласява се да ви стане кум на сватбата, само ако смените булката.
Когато сте на 36:
Става ви кум на сватбата. Булката е друга. Росица има силиконови гърди и кара Range Rover.
Когато сте на 38:
Звъни ви по телефона, за да ви каже, че жена ви не е луда и не ви мрази, а просто е бременна и те са така.
Когато сте на 38 и половина:
Идва до вас с бутилка Jack и най-новите хиперефективни капки против колики.
Когато сте на 41:
Уверява ви, че това, че дядо ви е умрял от инфаркт на 42, не е гаранция, че и вие ще умрете от инфаркт на 42. Дава ви контактите на добър психотерапевт.
Когато сте на 48:
Препоръчва ви да извадите детето от държавното училище, където го карат да прави лицеви опори, ако не може насън да каже колко е 6х7, въпреки че учителката също не знае колко е, без да погледне в Google. Дава ви контактите на добро частно училище.
И заем, за да покриете първата половин година в частното училище. Пак ви уверява, че жена ви не е луда и не ви мрази, просто отново е бременна. Напомня ви какъв сте.
Когато сте на 52:
Разбира чувството ви, че сте стар. Разбира, че сте уморен. Разбира, че не знаете какво да правите с живота си. Разбира, че малко съжалявате, че имате жена, две деца, кредит за кола, кредит за апартамент, две кучета и папагал. Не ви съди.
Държи ви ръката, докато заедно плачете над шише мастика за времената, в които сте били девствени и заедно стигате до заключението, че трябваше да си останете такива.
Когато сте на 53 и половина:
Заявява, че не мисли, че е добра идея да продадете комбито и да си купите Suzuki Hayabusa, с което да отпрашите към Ел Ей с двайсетгодишната касиерка от Фантастико. Препоръчва ви отново да се свържете с психотерапевта.
Когато сте на 61:
Дава ви номера на добър андролог.
Когато сте на 62:
Уверява ви, че и с един тестис ще сте толкова мъжествен, колкото и с два, колкото и с три. Защото мъжествеността е в душата. А помните ли как някога сте се застъпили за него, когато "големият Цецо" от квартала искал да го бие? Вие сте истински мъж и анатомията тук няма думата.
Когато сте на 68:
Искрено се радва, когато му съобщавате, че ще ставате дядо. Уверява ви, че това не значи, че от вас вече мирише на пръст и на свещи, а че ви предстои възкресение на най-хубавите години в живота ви. Помните ли? Онези, в които говорехте за частни училища и разменяхте тактики за облекчаване на болката от никненето на зъбки.
Когато сте на 78:
Стои до вас на погребението на жена ви. Стиска ръката ви. Шепне ви да дишате. Насочва вниманието ви към живота, към внуците, към духа.
Когато сте на 79:
Идва до вас, след като сте изпратили децата до летището. Предлага ви да изиграете една табла.
Когато сте на 82:
Води ви в парка. След това - на шкембе в близката кръчма. Поръчва по една малка ракия. Говорите за политика. Твърде малко се е променило от времето, когато сте били на по 30. Още обещават да увеличат пенсиите и вие малко се ядосвате.
Пенсионер сте сякаш от цяла вечност и тия пенсии все се увеличават, ама друг път. Добрият приятел ви казва, че това не е най-важното. Наздраве!
Когато сте на 86:
Седите заедно на пейката пред блока. Не го чувате, защото пак сте забравили къде сте оставили слуховото апаратче, което дъщеря ви ви купи за 2 бона, преди да си замине обратно за Канада. Виждате обаче, че стои до вас.
Гледате как октомврийският вятър къса облизаните от слънцето листа на кестена и ги разпилява в краката ви и нататък... по асфалта на улиците, по които учехте сина си да кара колело. Там, където внучка ви веднъж падна от тротинетката и си разрани коляното, след което плака един час, докато "деди" не я гушна и не я заведе за смесен сладолед от машина. Само такъв ядеше.
Питате приятеля си дали помни този случай. Той се усмихва. Помни го. Пита ви как е тя, как се справя с университета в Торонто. Не знаете...
Когато сте на 91:
Седите на една каменна пейчица срещу снимката на приятеля ви. На нея е около 50-годишен. Някъде по това време ви обясняваше как поупктата на мотор на тая възраст е за комплексари.
После самият той си купи Kawasaki и започна да носи бели панталони и мокасини. Какъв идиот. Усмихвате му се. Оставяте до снимката четири червени гербера. Така и не разбра, че Левски е по-добрият отбор.
