Една вече доста стара снимка на Кендъл Дженър продължава да живее свой собствен живот в социалните мрежи, дълго след като стана вайръл.
На нея представителката на клана Кардашиян-Дженър показва това, което се предполага да е идеалното женско тяло, с перфектни пропорции, без нищо излишно, и фигура, към която би трябвало да се стреми всяка жена.
Кендъл изглежда непостижимо и сигурно е точно така - кадърът най-вероятно е доста пообработен, както и самият модел на него.
Всъщност наподобява точно класическо пластмасово Барби от магазина, а не на истински човек.
Изглежда прекалено нереално и дори нелепо - ако имаш необходимата минимална доза самоувереност да не правиш грешката да сравняваш собствените си дадености с подобна русалка.
Единственото по-нелепо са меметата, с които често върви барбиподобната снимка. До Кендъл е сложена за сравнение я Грета Тунберг, я някоя млада астронавтка, закопчана догоре в торбест гащеризон.
Посланието е ясно - Кардашиянката е грешният модел за подражание, но живеем в сбъркан свят, в който вътрешната красота не интересува никого за сметка на позите на разни пластмасови идоли.
Няма нужда чак толкова да се назидаваме - място под слънцето има за всички, а и едва ли светът ще стане по-хубав от прекалено много Грети по него.
Но е факт, че проблем има, и той е в продължаващата прекомерна фиксация върху външния вид, благодарение и на която виреят кендълките, продават купища продукти, от които може би никой няма нужда, и скапват трайно самочувствието (понякога и живота) на милиони жени.
Предполага се, че във времената на зрелия феминизъм, на победилото #MeToo и десетилетията болезнено и напразно гонене на непостижими и постоянно сменящи се идеали, положението ще е по-балансирано. Но не би.
И действителността, и социалните мрежи са пълни с момичета и жени, които изглеждат сякаш се излагат на продан. Които прекарват по-голямата част от денонощието си в мисъл, грижа и инвестиция във външния си вид. Вадят огледалото през 10 минути, за да проверят дали няма нещо размазано от тоновете козметика по тях или някое косъмче, което нарушава хармонията на прическата или - не дай Боже! - някой размъкнат екстеншън.
Ходят на фитнес, за да се снимат по клинче, с глътнат корем и издадено дупе срещу огледалото.
Сешоарът и маникюрът са през ден.
Прекарват часове в обработка на собствените си образи преди публикуването им в Instagram, а всяка свободна от толкова усилен труд минута отива в проучване на новостите в сайтовете за шопинг/козметични процедури.
Резултатът от цялото това бъхтене е, че снимките им онлайн са точно като от каталог за момичета под наем - изкълчени пози, които се предполага, че са секси, чупки, муцки и жестове, от които или ти става жал, или кринджваш, или и двете.
Защото не говорим за празноглави идиотки и още по-малко за проститутки. А за жени, които, най-вече заради средата и фийда, пълен с кендълки, са допуснали прекалено голяма част от живота и себеусещането им да се въртят около външния вид до степен на обсесия.
И когато нещо толкова крехко и преходно като начина, по който изглеждаш, се промени в нежелана посока, следва сериозна криза поради липсата на други опори. Зейналата дупка може да е наистина страшна и непреодолима.
В никакъв случай лекарството не е в някакъв пещерен феминизъм, небръснати крака и тотално отрицание на външния вид - това е също толкова отблъскващо.
Опаковката ни е важна за самочувствието и е съвършено естествено да се стараем да изглеждаме добре. Но бихме могли да отделяме внимание и на други неща отвъд кожата, ноктите, косата и задника си.
Не става дума и за клишета от сорта на това как богатият вътрешен свят и високата одухотвореност ни красят и отвън - никой не харесва досадни интелектуалки.
А най-накрая да намерим някакъв баланс. На света има много интересни неща и отвъд собствения ни образ. Ако отклоним поне за малко поглед от огледалото, може и да ги видим.
И да разберем, че отражението им рефлектира и на начина, по който хората ни виждат.
