От гласуването на това, че зелен сертификат не е нужен за депутатите, до скандалното приемане на мораториума за цените на тока и газа, което впоследствие се оказа, че не е съвсем наред, началото на 47-ото Народно събрание може да се опише по един кратък и не особено ласкав начин:
"Твърде много гафове и глупости за твърде кратък период от време."
Ицо Хазарта заявява от трибуната на НС, че са го заплашвали, но драматично отказва да разкрие кой точно или поне да намекне, друга от младите депутатки с комсомолски патос обявява, че за нея новият премиер е "просто Киро", докато един от депутатите на Демократична България се оказва, че няма банкова сметка, по която да му плащат заплатата.
За капак на всичко един притеснителен младеж се провали в първия си опит да се изяви като народен представител, събирайки на свой гръб толкова грубиянски смешки, че на човек чак жално да му стане.
В такава ситуация за опозицията не остава много какво да прави, освен да гледа отстрани и да налива масло в огъня, подигравайки се на "детската градина" в парламента, подхвърляйки заядливи закачки към новите да се уповават на опита на коалиционните си партньори, които вече са били два мандата в НС.
Големият проблем на новодошлите лица в политиката много често е това, че в общия случай освен нови те са и неопитни. Не се и съмнявам, че някои от тези свежи лица на промяната вероятно не са и подушвали политика допреди година-две, да не говорим за парламентаризъм и тънки процедурни и уставни хватки.
И когато такива млади и още неуверени лица попаднат в откровено враждебната среда на парламента, където някои от опонентите им имат опит в НС от над 7-8 години, лесно е да се окажат в позицията на патето в калчищата.
Но преди да започнем със саркастичните подмятания за "депутати с жълто около устата" и да издаваме категорични присъди, все пак е добре да приемем факта, че тези хора за момента са доминиращата сила в Народното събрание.
И те са толкова прясно, прясно избрани, след като минахме през една почти цяла година на изборни препускания, че на никого сега не му се ходи на избори, за да ги сменяме. Така че с това разполагаме като депутати в парламента, с това ще работим.
В момента наблюдаваме много рязка и контрастна смяна на поколенията в българската политика и навлизане на нови лица с нов начин на мислене. Това със сигурност не е нещо, срещу което веднага можем да скочим и да класифицираме като лоша новина, дори напротив.
Тук говорим за едни млади хора, които макар да нямат политически и парламентарен опит, със сигурност имат мисъл, идеи и умения, които могат да бъдат от полза за страната.
За да бъдат обаче наистина от полза, тези същите млади хора трябва да се вземат в ръце и да се стегнат. Защото нито една от хубавите промени, за които съм сигурен, че си мечтаят, няма да стане по начина, по който мислят, ако много бързо не се ориентират как точно се случват нещата в Народното събрание.
Парламентът в никакъв случай не е стартъп или бизнес за управляване, където имаш добра идея, намираш парите за нея, работиш здраво и береш плода на собствената си предприемчивост накрая. Подобно мислене категорично трябва да бъде изоставено.
Властта в една държава е нещо безкрайно комплексно и изисква внимание към толкова много детайли, че да ти се завие свят. И то без да добавим в картинката самата идея, че срещу теб има хора, които много силно се надяват да се провалиш с гръм и трясък.
Да, трупането на опит става с време, но властта в момента точно от този ресурс няма. Страната ни е изправена пред изключително трудна ситуация с няколко висящи кризи, кардинална липса на обществено доверие в политиката и партиите, проблеми в развитие във външен план, които многократно надхвърлят съседските ни спорове със Скопие, и още, и още...
Държавата няма време за аматьорски гафове и помощни колелета за нови депутати.
Така че единственото, което може да се направи, е тези млади и свежи лица на промяната да се стегнат в кръста и отсега нататък да планират много внимателно всеки свой ход, сякаш от това зависи съдбата на цялото управление. Защото по един или друг начин наистина зависи.
Без повече необмислени изказвания, без опити да се правят на интересни и най-вече - без глупости.
Защото никой няма нужда да говори за "децата" в парламента "с жълто около устата", които не могат един документ да прочетат внимателно, преди да го приемат на гласуване.
