Помня първото си посещение в киносалон. Залата едва ли имаше и 100 места, а екранът със сигурност е бил миниатюрен в сравнение не само с чудовищния IMAX, но и с повечето екрани в големите вериги днес. За малкото ми Аз обаче, до този момент гледало филми само на верния "Електрон", всичко беше огромно.
Помня колко шокиран бях от силата на звука, когато около мен започнаха да реват динозаври, борещи се за надмощие на екран, какъвто до този момент не си бях представял. Магия, приятели, магия...
В следващите години преживях много истории в киносалона. През това време открих (и намразих) 3D-то, поглъщах завидни количества пуканки и напитки на абсурдни цени, и то още по време на трейлърите (но го правех с кеф, опитвах се да обхвана с поглед мащаба на IMAX екрана), потъвах във вълните на Dolby Atmos, гледах накриво някои разговорливи зрители и споделях емоции - от неизмерима тъга до еуфорично щастие - с много други.
Не искам това преживяване - с добрите и лошите му страни - да изчезне. Не съм и мислил, че е възможно, но ето, че пандемията на 2020 г. стисна за гърлата и киносалоните и цялата филмова индустрия зад тях.
Първият удар беше затварянето на кината и отлагането на премиери, придружено със страха на зрителите да се затворят за два часа с група непознати. Вторият, преориентирането на филмовите студиа към стрийминга в опит да спечелят поне на този пазар, вместо да отлагат отново и отново продукции за милиони долари.
Това все пак е бизнес, а в бизнеса търсиш начин да печелиш. Или поне да не губиш и да оцелееш. В тази ситуация Warner Bros. станаха първото студио, което дръпна спусъка с новината, че големите филми, предвидени за 2021 г. - от "Матрицата 4" до "Дюн" - ще се появят в платформата им за стрийминг HBO Max в същия ден, в който и по кината.
Това неизбежно ще удари още по-сериозно върху и без това пострадалия от пандемията бизнес на киносалоните - както големите вериги, така и малките салони - не артхаус кината, те имат друго съдържание и аудитория, а онези в провинцията, които разчитат именно на холивудски блокбъстъри, за да привличат някаква публика.
До какво води едно такова решение като на Warner Bros.? На първо време, зрителите вече имат избор. Досега ако искаше да гледаш "Дюн" например, трябваше да отидеш на кино, да си купиш билет и да го гледаш на голям екран. Малцина са онези, които ще чакат Blu-Ray издание след няколко месеца, за да гледат филма първо у дома.
Сега изборът става "кино или вкъщи" още в деня на премиерата. А дори там, където киносалоните работят, страхът за здравето може да накара зрителите да изберат варианта да гледат новия филм в стрийминг услугата - по-безопасно и на пръв поглед по-евтино.
Не е за пренебрегване и факторът "пиратство", което в страни като нашата е не просто често срещано, а масова практика.
Пиратите до момента трябваше да се задоволят с някой CAM релийз с тресяща се камера и потресаващ звук. Вече не. Нека бъдем реалисти - много вероятно е в деня на пускане на нов филм в HBO Max, дори само в Щатите, той да плъзва с перфектно качество и по тракерите.
Как тогава ще убедиш зрителите да дадат 10-12 лева за билет?
Да, тези, които предпочитат големия екран, ще отидат на кино, стига обаче да има къде. Балансът между плащащи и неплащащи обаче може да се промени още по-тревожно дори от сега. Особено ако пандемията наистина остане с нас още година, а с нея - и тревогите за здравето.
А салоните ще продължат да пустеят до момента, в който окончателно затворят врати.
Warner Bros. казват, че мярката им е временна, но дори една година с едновременно разпространение на голям и малък екран може да се окаже фатална за хиляди киносалони.
И така стигаме до момента, в който киното е изправено пред може би най-голямото предизвикателство в историята си. Не заради липсата на оригинални идеи, пиратството или технологичния напредък, а заради вирус.
Фаталният изстрел обаче може да дойде от Disney, които притежават най-популярните франчайзи в света.
Ако те се решат да последват хода на Warner Bros., кината губят предимството да предлагат първи новите продукции на Marvel, Pixar и следващите филми по "Междузвездни войни" - все неща, които традиционно дърпат милиони зрители към големия екран.
Стрийминг платформата Disney+, въпреки цялото съдържание в себе си, е в особена ситуация - сериалът по "Междузвездни войни" The Mandalorian е най-популярната продукция там, далеч пред всичко останало в каталога.
Така, както пускането на нови филми ще превърне HBO Max в доста по-сериозно изкушение за потребителите, така и Disney да пускат премиерните си филми веднага в Disney+ ще направи тяхната стрийминг платформа дори по-желана.
Но мястото на тези филми е първо на големия екран. Да гледаш как Капитан Америка крещи "Avengers assemble!" на всички герои на Marvel пред лицето на извънземна армия е много по-въздействащо изживяване в киносалона. Или да се озовеш на бойното поле с войниците от "1917", благодарение на невероятното снимане на Роджър Дийкинс.
На телевизор, колкото и инчов да е, просто не е същото. Той е място за сериали и припомняне на някоя кинокласика отпреди години, което повторно гледане да те подсети къде и с кого си гледал филма за пръв път... на кино.
Един мъдър човек, който наскоро напусна този свят, някога написа в страниците на вече несъществуващо списание нещо от рода на "Бих предпочел и най-посредствения секс пред виртуозната чекия"*.
Това сравнение е подходящо и за гледането на филми. Този вид изкуство (или забавление) се създава с идеята да бъде гледано именно на голям екран.
Малцина са режисьорите, операторите, актьорите и прочие, които докато снимат филм си мислят "Предпочитам зрителите да го гледат на телевизора си. Или направо на телефона!". Не, целта е киносалонът, бил той и малък.
Магията на киното не е само в убеждаването на зрителя, че измислената история пред очите му е истинска, но и в начина на предаване на тази история. С голям екран и силен звук, който те откъсват от света извън киносалона, и те потапят в този на филма.
Кината са модерния лагерен огън, където екранът е разказвачът, а хора, които иначе не се познават, се срещат да чуят какво има да разкаже този път и за някакво време са част от едно колективно преживяване.
Кутията на Пандора обаче се отваря все по-широко, а тя може да загаси осветлението в много киносалони. Киното няма да изчезне напълно, но мащабите, с които го познаваме днес, са застрашени от пътя, който Холивуд - по желание или неволя - поема към стрийминга. Така беше и преди година, но пандемията просто ускори този процес плашещо много.
А ще е хубаво и следващите поколения също да имат своите първи киноспомени. Да срещнат свой бъдещ любим герой или магическа история на големия екран, за да помнят това събитие винаги, а не пред телевизора - или, още по-лошото, екрана на телефона.
---
* Светла ти памет, Snake!
