Човек трябва да е бил на арктическа научна мисия, за да не разбере за "невероятната трансформация" на певицата Адел, която празнува своите 32 години:
Жената е отслабнала сериозно. Това е неопровержим факт, който предизвиква основно две реакции: "изглежда страхотно така" и "божичко, на нищо не прилича, беше си по-добре дебела".
След тях идва и алтернативното мнение, което се опитва да елиминира дебата с валиден, но очевидно недотам силен аргумент на общия фон: това си е нейно решение и не ни засяга.
Защо в крайна сметка едно женско тяло предизвиква толкова голямо внимание?
Преди всичко останало, това е тяло, което е "публично", то е извадка - ясно е за всички, че музикалната индустрия отдавна е поставила външния вид като условие за реализация на таланта.
Тук идва и първият по-специфичен момент - Адел все пак проби в бранша, без да покрива някои критерии за задължителен топъл прием. Нейната физическа промяна днес не влияе на този факт - тя винаги ще продължава да бъде вдъхновяващ пример за това как в една среда, наложила до голяма степен вредни стандарти, все пак е допуснат "компромис".
Откъдето и да го погледнете, това определение е неприятно - иска ни се да се радваме на по-голямо разнообразие от човешки фигури в масовата култура, но уви, примерите всъщност не са толкова много.
Може би заради това част от хората се чувстват предадени - Адел представляваше голяма част от жените, които са "несъвършени".
Само че да поддържа тази фигура не беше нейно лично задължение - защо няма по-пищни форми в попкултурата е по-скоро въпрос, който трябва да бъде отправен към онези, които са нормализирали обратното, при това неговите крайности.
А тъкмо заради това, че не става въпрос за конкретни хора, а за дълъг процес, в момента обществото като цяло определя посоката му.
Да я променим обаче е невъзможно, ако използваме един човек като оръжие. Адел има пълното право да отслабне или да не отслабва. Тя може да се интересува от здравето си или да има нездравото желание да прилича на топмодел, това няма как да знаем, но интернет ни дава неограниченото удоволствие да обсъждаме.
Проблемът е в това, че обществото превръща едно женско тяло в обект на целия този на пръв поглед абсурден казус, но за това внимание има и логично обяснение - ако нормата не беше една (а да си слаб далеч не е изискване само към жените), подобен разговор нямаше да съществува.
Да, проблем е, че Адел отслабна, защото така разнообразието губи един свой посланик. Това обаче не е проблем на Адел, а проблем на културата, която е допуснала само един стандарт за това кое е норма и кое - отклонение от нея.
А от нея произлизат и съществените последствия, за които е важно наистина да говорим - не една или две жени днес ще видят похвалите, с които една публична личност е обсипана, и утре ще гладуват, за да ги чуят от своите близки.
Разбира се, покрай това ще бъде забравен и един наистина важен успех - как "старата Адел" стана световен глас, без първо да влиза в малък размер джинси.
