Да отгледаш деца не е лесно, трябва да ги възпиташ в уважение и любов. Нелека задача. Има хора, които вярват, че част от доброто възпитание е и да научиш децата си от малки да изпитват обич и да се грижат за друго живо същество.
Този принцип стои в основата на житейската философия на Гери и нейното семейство, част от което вече от 11 години и половина е и Ашо.
Ашо е порода американска акита, с характер. Семейството на Гери го взима от едно кучило като бебе. Избират го децата - Иван и Добрена, които по онова време са на 13 и 9 години. Купуват го с общи средства - децата събират пари от сурвакането по Нова година и ги дават за Ашо. Оттогава кучето е неразделна част от семейството и всеки ден, прекаран без него, е скучен и сякаш празен.
В семейството на Гери няма разправии кой да храни Ашо, кой да го разхожда, в коя стая да стои. Има разделение на труда: Иван и съпругът на Гери Антон го разхождат, Гери го храни, а Добрена го сресва. Ашо раздава поравно любовта си на всички.
Срещаме се с Гери и семейството й в една по-безлюдна градинка, където няма други кучета - това е специално изискване. Оказва се, че Ашо обича да е сред хора, но не се радва особено на компанията на други кучета.
На колко години е Ашо?
Гери: На 11 и половина.
Защо решихте да си вземете куче?
Гери: Имаше един период, в който децата се страхуваха от кучета. Затова в един момент преценихме, че най-добрият начин да спрат да изпитват страх, е да си имат собствено куче, за което да се грижат.
Защо избрахте такова име , а не някое от баналните кучешки - Зевс, Огън, Роко?
С това име го взехме, така беше кръстен в кучило. Цялото му име е Асашорю Йокозуна Микада Ину. Всички кучета в това кучило бяха с шантави имена. Включително имаше едно куче, което беше кръстено на компютърната игра Apache Warrior. По принцип кучетата от развъдниците се кръщават с три имена: първите две са на кучето, а последното - на развъдника.
Каква порода е Ашо?
Американска акита. Акита Ину е японска порода. Навремето са ги отглеждали само за императорския двор и са ги давали като подарък за заслуги. По време на втората световна война започват да ги избиват и да правят от тях ръкавици и шапки, защото козината им е много гъста и топла. Породата е била на изчезване, но един военен американец вижда породата и взима около 20 броя мъжки и женски кучета и ги води в САЩ. Така се създава американската акита.
Тоест, не са често срещани?
Напоследък са все по-често срещани. Когато взехме Ашо, той беше от първото кучило, родено в България След това започнаха да внасят повече от Европа. Сега внасят и японски акити.
Имахте ли определени критерии при избора на порода?
Всъщност доброто здраве беше един от основните критерии за избор на порода, както да няма генетични заболявания и да не е агресивна порода.
Какъв е Ашо по характер?
Много вярно куче е, но и много своенравен. Ще те последва навсякъде, но невинаги ще направи това, което му кажеш.
Допитвали ли сте се до професионалист при възпитаването му?
Да, взимали сме съвети, защото той е едра порода, а докато децата бяха малки, можеше да ги нарани. Той подава лапа, но лапата му е голяма и ако срещу него стои малко дете, Може да го издраска без да иска. Иначе иска да е при хората, много се гушка. Където е компанията, там е и той. Ако ние се радваме на нещо, например, пеем Happy birthday, той започва да лае от радост.
На какво сте наблягали най-много при възпитанието му?
Искахме да го научим добре на някои основни правила. Например, че децата стоят преди него в семейната йерархия. Това беше особено важно в нашия случай, защото стадният инстинкт на Ашо е особено изявен, кучетата от тази порода искат да доминират.
На какви команди отговаря?
Иван: „Седни", „Легни", „Дай лапа" . Като му избършем предните лапи, му казваме „Завърти се" и той се обръща, за да подаде задните лапи. „Дай глас" е особено важна команда, защото след нея почти винаги получава наградка.
Колко често го къпете?
Рядко. Той не обича много вода и се самопочиства. Обикновено го решем с мокра четка. Но много обича да скача в кална вода.
Как се разбира с други кучета?
Гери: Не се разбира.
Иван: Не е точно така. Когато беше малък, имаше много приятелки тук в квартала, но в един момент се скара с тях. Имаше един случай, когато искаше да вземе топката на едно по-малко куче, то изръмжа и караницата беше готова. Оттогава вече не се разбира особено с други кучета.
А как ви посреща след работа?
Уникално е. Винаги ни посреща все едно ни вижда за първи път. Скача, радва ни се и идва да се гушка.
Иван: Даже ни краде домашните чехли с цел да предизвика вниманието ни и да ни върне чехъла. Намирали сме чехли на парчета, когато беше малък.
Как се променят навиците вкъщи с куче?
Иван: Трудно ни е да отговорим на този въпрос, защото не знаем какъв би бил животът без животно.
Гери: Но ако трябва да посочим - не оставяме храна на ниски маси, защото се е случвало да си похапне.
Кое е любимото ви движение на Ашо?
Иван: Когато излиза на заден ход през врати.
Ако Ашо е на поле, пълно с кучета, как бихте го познали?
Гери: Опашката му се завива и се вее като байряк.
Антон: Но Ашо няма как да е на поле със 100 кучета. Накрая ще остане последен, защото той не се разбира с другите кучета (смеят се).
Какво е мнението ви за кастрацията?
Ашо е кастриран. Кастрирахме го, първо, защото решихме, че няма да прави поколение, второ, заради нрава му. Мислехме, че бурният му нрав ще се поуспокои малко от кастрацията. Не бяхме решили твърдо, че ще го кастрираме, но го обмисляхме. Един ден се появи повод - един здравословен проблем, който трябваше да отстраним чрез хирургическа намеса. Ветеринарят предложи да го кастрираме.
Имате ли dog friendly заведения, по които ходите?
Гери: Като цяло рядко излизаме с него по заведения заради нрава му. В квартала ни позволяват да сядаме с него, държим го на къс повод. Но като сме в парка, търсим места, където няма други кучета, защото не е спокоен, когато има други кучета около него. Не спира да ги гледа и ги лае, но с хората е много мил.
Как изглежда един уикенд с Ашо?
Обичаме да се разхождаме на Витоша. Когато бяха малки децата и имаше сняг, Ашо ги теглеше с шейната. Много обича снега и до ден днешен.
Имате ли спомени от по-малки с него?
Иван: Спомням си как съм го гонил в квартала, когато е бягал. Тогава още не знаехме, че има толкова буен нрав спрямо другите кучета. Губили сме го. Веднъж бяхме в едно село на почивка и само аз бях излязъл да го разхождам извън селото и той ми избяга, тръгна обратно към селото.. В крайна сметка го намерих пред вратата на къщата, където бяхме отседнали.
Имал ли е травми?
Антон: Не, тази порода кучета са много здрави. Единствената ситуация беше тази хирургическа намеса, за която споменах. Тя беше с пълна упойка и беше много смешно, защото той е много тежък и като излезе от упойката, трябваше да го носим.
В квартала има една тумба деца, които като видят кучето, започват да скандират „Ашо, Ашо". И когато Антон или Иван го разхождат, около тях винаги е пълно с деца.
Взимате ли го с вас по почивки?
Антон: В България е трудно. Взимали сме го в Гърция, защото там приемат кучета по хотелите. В България - много по-рядко.
Какви бели прави?
Обича да се качва на диваните, защото знае, че е забранено. Много често когато врата в хола е отворена, той решава, че трябва да се качи на дивана, докато нас ни няма. Когато аз се прибера и той още не ме е усетил, идва моментът, в който аз влизам, той ме вижда и лекичко слиза от дивана, сякаш никога не е бил там.
Наказвате ли го?
Гери: Не. Но ако, например, го държим в коридора, това е сериозно наказание за нас.
Битува стереотип, че децата не трябва да се гледат заедно с домашен любимец.
Гери: Твърдо против това убеждение сме. Децата трябва да израснат с домашен любимец, защото той ги учи на много неща и как да се отнасят към животните. А и с домашен любимец е винаги по-весело. Вярваме, че всички деца трябва да израснат с куче, да имат животно, с което да играя, за което да се грижат и да се научат да бъдат отговорни.
На какво ви научи Ашо.
Гери: Да бъдем сплотени да се радваме на малките неща. А децата научи да поемат отговорност.
