В най-новата ни рубрика PET CAFE ви срещаме със стопани на всевъзможни домашни любимци - кучета, котки, зайци, птици, дори и влечуги. Заедно с Мtel и MyKi Pet през декември поставяме фокуса върху кучкарите, а именно върху 8 горди стопани на породисти и не толкова породисти четирикраки приятели.
Миналата седмица се разходихме в Борисова градина заедно Мария и Шунката. Сега сме на гости в дома на Огняна - онлайн маркетинг специалист по майчинство, обградена от бебето Сами и Американския стафордширски териер - Арес.
Очакванията ни, че фотосесия на куче плюс дете ще се окаже почти непосилна задача се оправдават много бързо. Да накараме бебе и куче да стоят мирни за повече от 3 секунди се оказва Мисия "Абсолютно Невъзможна".
Как се сдобихте с Арес и защо Американски стафордширски териер?
Моят приятел искаше да си вземем куче. Не беше гледал животно до този момент, но имаше огромно желание и един ден просто се прибра с първото ни куче.
Негов близък имал женска питбулка с малки, подарил му най-малкото с две големи рани на гърба - майката го захапала по някаква причина. Взех да чета активно по сайтовете и форумите за породата и ми стана интересно. Хареса ми, че са изключително любвеобилни към хората, макар и агресивни към себеподобните, весели, щури, спортисти, готови да се правят на палячовци за стопаните си.
Четейки, попаднах и на Американски стафордширски териер - официално признатата порода от Международната федерация по кинология, кучета за изложби.
Романтичната част от историята за възникването на тази порода, различна от питбулите, е интересна. До началото на XX-век куче, което не е проявявало агресия към себеподобни си, е убивано, защото се е смятало, че е ненужно и няма да послужи за целите на създаването си - тоест да се бие.
През 20-те години на XX век в един развъдник в Америка едно такова пале трябвало да бъде убито. Дъщерята на собственика обаче много си харесала кученцето и помолила баща си да й го остави.
Впоследствие се разбрало, че кучетата, които са негодни за бой, имат много други чудесни качества.
Оттам започва и практиката кучетата да се селектират по външни данни, а не само по характер, и да се отглеждат като компаньони и спортисти.
Хората все още не правят разлика между така наречените питбули, защото и Американският питбул териер е порода, която се развъжда днес по киноложки принципи, макар и не призната от Международната федерация по кинология, както и Американския стафордширски териер - моето куче.
В България много пъти са ме спирали и са ми казвали: "Ние имаме женска като вашия мъжки. Искате ли да си направим бебета?". Започвам да ги питам: "Имате ли изследвания за бруцелоза, изследване за това, изследване за онова...". И те се отказват, без дори да си говорим за развъдни правила и кинология...
Арес има много награди от изложби и сигурно има много кандидат-приятелки?
Имали сме възможности да създадем родословно поколение, но кинологията в България се е превърнала в индустрия, която не работи за развиването на породите, а за джоба на собствениците им.
Правилата за допускане до разплод и самата идея на развъждането в България не е онова, което е залегнало в смисъла на кинологията, а именно – поколението от една връзка да бъде максимално близко до стандарта на породата.
Често хората събират кучета не за да създадат идеалния представител на породата, а просто защото имат една женска и един мъжки, които си харесват и искат бебе от тях. Или защото са решили да продадат 9-10 кученца по 600 лв. Ето това не е кинология.
Обикновено резултат от тези кръстоски са стотици обяви за кученца в сайтовете, а в същото време е пълно с кучета в приютите, които приличат на някоя порода. Не смятам, че всяко куче трябва да остави поколение, само защото има родословие и оценки “отличен” от изложби.
Не мога да си представя, че Арес ще създаде поколение с друго куче и аз няма да знам дали бебетата са здрави, кой ги е осиновил, добре ли ги гледат. Даже съм на път да го кастрирам, защото поостаря и би било в негова полза.
В моя клуб са ме наричали ”расистка”, заради мнението ми, че не всяко куче трябва да оставя поколение само на база оценки и родословие. По изложбите ми се е случвало съдия да ми каже: "Оправи му задните ъгли“ – да поставя по определен начин задните му крака. Кого ще излъжа - съдията за една оценка, или генетиката? Изложбите се правят, за да се оцени едно куче доколко отговаря на породния стандарт, а това, заедно със здравния статус на кучето, са изисквания за допускане до разплод.
Е заплождайки с тези "коригирани”, кого лъжа и какъв е смисълът?
Затова, когато създадем едни кученца, които вместо да са типични представители на породата, получават "n“ на брой дефекти, се оказва, че няма смисъл от това упражнение. Все пак идеята на кинологията е да запази породата.
Трудно ли се гледат дете и куче заедно? Сигурно вече са станали приятели в играта?
Смея да твърдя, че се гледат лесно. А иначе дали са приятели - по-скоро не. Самуил е още на етапа "ако те тупна тук, ако ти дръпна ухото, ако се опитам да ти бръкна в очите - какво ще се случи?". Кучето е голямо, а и достатъчно уравновесено, затова, когато му стане досадно, просто става и се мести по-далеч или по-високо, така че детето да не може да го стигне.
Понеже съм на тема бебета, ходя на курсове за майки и деца. Една от лекциите ни завърши със слайд, който много ме впечатли. Питаше се: "Знаете ли коя е най-добрата играчка за вашето дете?" Ние, облъчени от рекламите, започнахме да даваме примери с различни марки.
Вместо това се появи снимка на дете, гушнало куче.
Затова съм убедена, че съвсем скоро те ще си станат партия, ще правят бели заедно и ще са неразделни. Все пак Сами няма още годинка.
Но ако някоя бременна се чуди дали да си вземе куче, за да растат заедно бебето и кучето, моят съвет е да изчака докато бебето порасне малко. Бебе-куче и бебе-бебе би им дошло малко в повече.
Къде и как се разхождате с Арес? Пускаш ли го без каишка?
Това ми е болна тема. Лошо е, че няма нормални площадки за разходка на кучетата, където да можеш да пуснеш животното на спокойствие, без да те е страх, че ще избяга или че ще стресне някого. Площадка в София съм виждала само в Банишора. Макар и малка, и кална, и макар че никой не изпразваше кошчетата, всички кучкари се стараехме и я чистехме. Поне можех да си пусна кучето, без да ме е страх че ще избяга - той недочува и няма как да му привлека вниманието когато забие нос в земята и тръгне по следа.
Но сега разходките са задължително на повод. Осмелявам се да го пусна само извън града, но нямам възможност да го водя всеки ден на подобни разходки.
Затова с две ръце и два крака съм за подобни площадки. Така не бихме пречили и на хората, които не харесват кучета. В момента масово кучетата се разхождат на места за игра на децата, което не е добре за никоя от двете страни.
Тези дни в района имаше две обяви за изгубени кучета - за хъски и за джак ръсел. Така и не знам дали ги намериха, но ако стопаните разполагаха с оградено място за разходка, нямаше да има загубени кучета. Собствениците и на двете кучета казаха, че както са им били пред очите, изведнъж са изчезнали. Хъскито се казваше Крум - още си спомням името му, защото е много нетипично и оригинално.
А какво мислиш за микрочиповете, които ни задължават да слагаме срещу изгубване? Вършат ли работа?
Във вида, в който са в момента в България - не. Не работят. По простата причина, че няма централизирана система, в която да може да се види това куче и този чип на кого, какво е, защо е.
Сестра ми например живее в Италия и казва, че ако там си загубиш кучето, се молиш да го намериш преди общинската служба. Ако го намерят от общината, не само, че нямаш гаранция, че ще ти върнат кучето, защото попадаш в графа "безотговорен собственик", но ще отнесеш и солена глоба, че си загубил своя любимец.
Какво трябва да знае човек преди да си вземе куче и какви са съветите ти, за да бъде гледано добре едно животно?
Трябва да знае, че това куче е живо същество и че ви ангажира за поне 10 или 15 години. Не може днес да искаш куче от дадена порода, а след това да забременееш и да решиш, че не можеш да гледаш животно заедно с дете. След това започва чудене какво да го правиш.
Когато си говоря с приятели, търсещи си куче, винаги им казвам и за ветеринарните разходи. Не може само защото шинирането на счупен крак струва 200 лв. да решиш да приспиш животното завинаги, което е по-евтино - струва само 20 лв.
"Любимите" ми случаи са на хора, които отиват да живеят в чужбина. В Англия примерно законите изискват кучето да седи под карантина доста дни преди да го допуснат до Острова, а понеже не ти се занимава, разкарваш животното като "мръсно куче" както се казва.
За разходките и начина за хранене не смея да давам препоръки. Аз храня моето куче по BARF система, други хранят животните си с гранула от 150 лв. а трети за 20 лв. - всеки си решава според възможностите. Важното е кучето ти да бъде здраво, щастливо и разходено.
Съветът ми обаче е, ако хората държат да се сдобият с куче от конкретна порода, да не купуват кученцата от зоо магазини, дори да им казват, че са с родословие.
Уважаваните и доказаните развъдници за кучета никога не биха продали свое животно там, защото се нарушава основен киноложки принцип по изискване на Международната федерация по кинология - кинологията да не бъде търговска дейност. Често се продават кучета с фалшиви родословия от хора - мошеници копират чужди бланки от интернет, които после променят за своите нужди.
Имаш породисто куче, какво мислиш за уличните кучета, които нямат порода?
Харесвам ги, опитвам се когато с както мога да помогна и на тях. Проблемът е, че е прекалено лесно да се сдобиеш и разделиш с куче. Отделно винаги е имало мода и дадена порода е била предпочитана. Пък и хората, разбиращи от всичко, нямат проблеми да правят бебета със съседското куче или с разгонената бездомна, щото мъжкият им има нужди. Съответно притокът на бездомните животни не секва - имаме почти постоянен брой бездомни кучета, въпреки усилията на различни организации.
Ако имате възможност, отидете до приюта в Богров и ги попитайте колко често попадат на хъскоподобни и питоподобни кучета. Те ще ви кажат колко лесно си личи модата в породите - в дадени години са били с черти на немски овчарки, в друга хъскоподони, чауподобни и прочие кучета.
Не разбирам хората, които изоставят кучетата си. Това е все едно да изоставиш едно дете. То не е свикнало да живее на улицата и да се пази. Може и да оцелее, все пак никой не се предава лесно, но в крайна сметка животно, родено на улицата, е една идея по-приспособено да живее в тази среда от едно домашно животно, което изведнъж се оказва изхвърлено навън.
