Когато Беки Еванс започва да изучава отношенията между котките и хората, тя непрекъснато е чувала, отново и отново, как котките са психопати.
От една страна всеки, който е поглеждал странно безизразното лице на котка, знае точно какво означава това. Но същевременно - защо да се прилага човешка психиатрична диагноза към котки?
Допускаме тези създания с нокти и зъби в нашите домове и легла, но все още имаме проблеми с това да ги разбираме по друг начин, освен според нашите човешки понятия.
Еванс, дипломантка по психология в университета в Ливърпул, наскоро разработва анкета за притежатели на котки, които смятат, че любимците им са психопати.
Те са помолени да опиташ потенциално психопатичното поведение на котките и до този момент те са описали като пример тормоз над други домашни любимци, превземане на леглото на кучето и притаяване на кухненския плот, за да атакуват нищо неподозиращите членове на семейството. Накратко, доста типично котешко поведение.
Тези отговори ни водят до сложната семантика на наричането на котката "психопат", когато тя си е просто... котка. Винаги има загатнато и неизказано сравнение, когато говорим за котките като резервирани малки негодници, казва Микел Мария Делгадо, изучаващ поведението на котките като след-докторантура в Калифорнийския университет в Дейвис.
Това сравнение обикновено е с кучетата, които хората са опитомявали с хиляди години повече, и които те не са спирали да оформят по свой образ и подобие.
Харесваме неща, които ни напомнят за нас самите, коментира Делгадо. Харесваме усмивките. Харесва ни кучетата да правят това, което им казваме да правят. Харесваме, че те ни слушат и идват при нас много бързо. И те поддържат много силен зрителен контакт с човека.
Котките, изтъква тя, просто нямат лицевите мускули, за да имат разнообразните изражения, които са присъщи на кучетата (или хората).
Така че когато гледаме котка, която се взира в нас безчувствено, тя изглежда като психопат, който не може да изпитва или демонстрира емоция. Такова обаче е нейното лице. Котките комуникират не с изражения на лицето, а чрез позицията на ушите и опашките им.
Емоционалният им живот може да изглежда неразгадаем и дори несъществуващ, докато не отделите доста време, за да опознаете съответната котка.
Кучетата, от друга страна, са се научили да подражават на хората. Те дори издърпват устата си назад в нещо, което наподобява усмивка. Те държат главата си по начин, който изглежда като демонстрация на искрено чувство за вина.
Точно както хората са оформяли физическия външен вид на кучетата, те са ги променили така, че те да са изключително адаптирани към човешките социални знаци. Кучетата, които редовно повдигат вежди, за да придобият симпатично кучешко изражение, е по-вероятно да бъдат осиновени от приют.
Разпространено обвинение срещу котките е, че те не се интересуват от собствениците си, освен като източник на готова храна. В изследвания на взаимоотношенията между любимци и собственици, учените са установили, че кучетата са "по-привързани" към собствениците си.
Тези изследвания често разчитат на т.нар. процедура "Непозната ситуация на Ейнсуърт", в която домашният любимец опознава необичайна среда сам, със собственика си или с непознат.
Кучетата са по-спокойни със собствениците си, отколкото с непознати. Котките не изглежда да се интересуват изобщо от присъствието на човека.
Може би това наистина говори нещо за привързаността между любимци и собственици, но Делгадо отбелязва, че кучетата са свикнали техните собственици да ги водят на нови места.
Котките са териториални животни и вероятно напускат къщата само за да бъдат отведени на ветеринар, така че това, което изглежда като безразличие на техните собственици, може да е всъщност непреодолима тревога от новата и непозната среда.
Освен това "Непознатата ситуация на Ейнсуърт" е създадена от Мери Ейнсуърт за изучаване на родители и малки деца - пореден пример как съдим за котките по човешки, а не котешки понятия.
Също така, не можем да говорим за ВСИЧКИ котки.
Има плашещи котки, но има и котки, които просто искат да се гушкат и дремят по цял ден. Делгадо извежда своята котка на разходка, докато разговаряме с нея. Еванс пък има прекрасен риж котарак, който определено не изглежда като психопат и който определено не е вдъхновението за последните й изследвания.
Разработената от Еванс анкета според нея е само първата стъпка в създаването на начин за отчитане на психопатичните черти у котките. Тя би искала в крайна сметка да изучава котките в техния естествен хабитат - дома им, така че да не разчита на твърденията на техните собственици.
Крайната цел на изследването е да се разработи тест за приюти, така че те да могат да събират по-сполучливо котките с новите им собственици. Независимо дали е честно да наричаме котките психопати, естественият ни порив е да го правим и това се отразява на това доколко добре ще се разбират новите собственици и техните котки.
Говорете с опитни притежатели на котки и естествено бързо ще установите, че психопатията, или нещо изглеждащо като нея, рядко е решаващ фактор.
Журналистката Рейчъл Гътман описва котарака си от детинство K.C., която е тероризирала всички освен преките членове на семейството, и по незнайни причини, електротехника Кармин.
Той е хапел всеки, който се е осмелявал да го погали, нападал е дядо й и го е хапал по глезените и е пикаел в леглото на баба й, когато тя е идвала на гости. Но, честно казано, коментира тя, той беше най-добрата котка, която съм виждала, и ми липсва всеки ден.
