Чували ли сте за кучето, което има решителна роля за това Англия да спечели единствената си световна купа, завоювана на Мондиала през 1966? Англия печели световната титла у дома, след като побеждава Германия на „Уембли" преди 50 години, а кадрите с Боби Муур, който показва на феновете купата „Жул Риме" са сред вечната футболна класика. Каква тогава е ролята на кучето Пикълс, може би най-известното бордър коли в света?
Кражбата на световната купа
Преди 50 години Футболната асоциация на Англия е хвърлена в ужас - през последния уикенд на март световната купа е открадната, а до началото на турнира остават по-малко от 4 месеца.
Купата „Жул Риме" е изложена в централен Лондон, но още на втория ден след началото на експозицията, трофеят е откраднат от главната зала на Уестиминстър.
Как точно е станала кражбата остава мистерия и до днес, но единственото сигурно е, че охранителите, които е трябвало да пазят купата излезли в почивка и така скъпоценният трофей останал без охрана.
„Историята, че при купата постоянно е имало жива охрана просто не е вярна - заявява доктор Мартин Атъртън, автор на книгата „Кражбата на купата „Жул Риме". - Цялата организация на изложбата е била аматьорска - от ФА са оставили купата без надеждна охрана, а търсенето на откраднатата купа се характеризира с огромен късмет на разследващите.
„Първо, пазачите на купата са били на преклонна възраст - един от тях е бил на 74 години. Като цяло действията на охраната са били неадекватни.
„А кражбата е била много проста - двама човека влизат през аварийния изход, взимат купата и се измъкват оттам, откъдето са дошли."
Търсенето на трофея
Следователите от „Скотланд Ярд" поемат издирването на откраднатата световна купа, но разполагат с твърде малко следи.
„Свидетелите дават описания на двама твърде различни крадци - единият е висок, а другият - нисък - допълва Атъртън. - Полицията успява да смеси описанията на двамата като обявява кого точно търси."
В това време от ФА поръчват копие на купата при бижутера Джордж Бърд. Малко по-късно идва и писмо, подписано от някой си Джаксън, което е адресирано до президента на ФА Джо Миърс и в което се иска откуп от 15 000 лири, за да бъде върната световната купа.
Миърс, който по това време е и президент на Челси, се съветва с полицията и те му казват да заяви, че приема сделката.
Полицай, работещ под прикритие се среща с въпросния „Джаксън", който се оказва бившият войник Едуард Бечли. Срещата става в Батърсий парк, като Бечли получава куфарче, пълно със стари вестници, които отгоре са покрити с банкноти от 5 лири. Малко по-късно полицията арестува Бечли.
Ролята на късмета
Бечли е арестуван, но световната купа все още я няма. Решаващият момент в издирването идва във вечерните часове на 27 март, неделя.
Дейв Корбет излиза от апартамента си Норууд, южен Лондон, за да се обади от близкия обществен телефон и да разходи кучето си Пикълс. Съвсем скоро Дейв и Пикълс ще станат световноизвестни, но те все още не подозират това.
„Пикълс тичаше около мен, след това се завъртя около колата на съседа - разказва по-късно Корбет. - Реших да му сложа каишката и видях наблизо пакет на земята, увит във вестници и добре пристегнат с връзки.
„Разкъсах вестниците в долната част на пакета и видях предмет, на чиято долна част бяха гравирани думите Бразилия, Западна Германия, Уругвай.
„Разкъсах целия пакет и видях, че е статуетка на жена, която държи над главата си чиния. Бях виждал снимки на световната купа във вестниците и по телевизията, така че в този момент сърцето ми заби бясно."
Корбет отива в близкия полицейски участък, за да предаде купата, но в началото полицаите се отнасят с недоверие към него.
„Влязох при сержанта на регистратурата, оставих купата пред него и му казах: „Мисля, че намерих световната купа" - разказва Корбет. - Помня, че той ми отговори следното: „На мен това не ми прилича много на световната купа, синко."
Най-накрая полицаите викат следовател, който отвежда Корбет за разпит в „Скотланд Ярд".
„Изведнъж осъзнах, че аз съм заподозрян №1 за кражбата на световната купа - продължава Корбет. - След около един час полицията ме върна у дома. На улицата ме чакаха журналисти от цял свят."
След като полицията обявява, че Корбет и Пикълс нямат нищо общо с кражбата на световната купа, двамата стават медийни звезди от световен мащаб. За една нощ.
Звездата Пикълс
Пикълс получава медал и още няколко награди за намирането на световната купа, снима се в телевизията и дори участва във филм, носещ името „Шпионинът със студения нос".
„Пикълс стана Куче на годината - в Англия и Италия и редовно се появяваше по телевизията - разказва Корбет, който днес е на 76 години. - Най-интересното беше, че напрежението в тв студиото изобщо не му се отразяваше, харесваше му да е център на внимание. Получихме покани от страни от цял свят да им гостуваме с Пикълс, но тогава трябваше да се пази карантина от 6 месеца след връщането от някоя по-екзотична страна, така че трябваше да откажем."
Корбет също получава награда - спонсорите на световното първенство и застрахователите му изплащат премия - почти 5000 лири.
Двамата с Пикълс са поканени на празнична вечеря, дадена по случай спечелването на световната титла от Англия след 4:2 срещу Германия на световното първенство.
„Вечерята беше в шикозен хотел, беше пълно със звезди, влязохме двамата с Пикълс и той се изпика до асансьора, потънах в земята от срам - разказва Корбет. - Там бяха и съпругите на футболистите, които обаче не бяха поканени на вечерята. Никога не съм виждал толкова ядосани жени, събрани на едно място.
„По-късно играчите от националния отбор излязоха на балкона на хотела, а улицата беше пълна с хора, които ги приветстваха. Ние излязохме с тях, Боби Мур взе Пикълс и го вдигна над главата си, феновете го посрещнаха ентусиазирано."
Тъжен край
С парите от наградата Корбет си купува къща в Съри и става свидетел на обвинението на процеса срещу Бечли, който в крайна сметка отива в затвора.
За съжаление, Пикълс не успява да се порадва дълго на световната си слава - кучето умира през 1967 година, а гробът му е в единия край на градината на Корбет в Лингфийлд.
А купата „Жул Риме" остава завинаги в Бразилия след третата световна титла на Пеле и компания, спечелена през 1970 година.
През 1983 година купата е отново открадната, този път от сградата на Бразилската футболна конфедерация и не е намерена, като се предполага, че е претопена заради златото, от което е направена.