Кучето е най-добрият приятел на човека и то от незапомнени времена. Четириногите са ни верни другари, помощници в лова и в опазването на стадата.
ДНК на една мистериозно изчезнала порода кучета пък доказва и друг любопитен факт - в едно далечно минало ние сме отглеждали кучета и заради козината им.
Генетичният материал е от куче, което учените наричат Мътън и което се смята за последното от вида си.
Мътън е наследник на порода, отглеждана от индианците и обитавала Северна Америка и по-точно Британска Колумбия и региона на Вашингтон преди повече от 5000 години.
Кучетата често са били използвани за традиционни дейности като теглене на впрягове и опазване на стадата и са имали завидна диета от еленско месо и риба.
New research using the pelt of “Mutton,” the only known woolly dog fleece in the world, sheds light on the ancestry and genetics of woolly dogs, a now extinct breed of dog that was a fixture of Indigenous Coast Salish communities for millennia. https://t.co/neaaXjYCQ8 pic.twitter.com/LnIwGn7bkI
— Smithsonian NMNH (@NMNH) December 14, 2023
По-нестандартното е, че когато козината им станела достатъчно дълга, те били стригани точно като овце. След това космите се сплъстявали по специална технология и от тях се изработвали дрехи, рогозки и одеяла.
Продуктите от кучешка козина били изключително ценни, защото пазели надеждно от студа и влагата дори повече от изработените от класическа вълна дрехи и одеяла. Козината на тези древни кучета била толкова скъпа и полезна, че част от животните се отглеждали само заради нея и не били допускани да вършат други битови дейности.
Именно затова четириногите са изхранвани с най-питателното месо, за което се предполага, че само засилва качествата и здравината на косъма.
Прародителите на Мътън освен това били почитани като членове на семейството и много близки роднини.
Затова постепенно притежанието на кучета от тази порода се превърнало в привилегия на богатите. Да подариш одеяло или рогозка от кучешка козина пък се възприемало като невероятно ценен дар, който впоследствие се предавал от поколение на поколение като реликва.
На външен вид Мътън и роднините му приличат доста на сибирски самоед, но имат по-заострени муцуни и малко по-кремава на цвят козина. Породата е имала същата огромна пухкава опашка.
Смята се, че до характерния външен вид се е стигнало след столетия селекция на одомашнени вълци, които постепенно са загубили сивите си окраски. Останала е обаче голямата опашка, острата муцуна, силната мускулатура и костна структура и дебелата ценна козина, от която са се възползвали индианците.
"Това не са били просто кучета, това са били роднини. Смятало се е, че във вълната им има скрита мощна духовна сила", разказва Майкъл Павел.
Той е наследник на индианското племе Скокомиш и пред "Уошингтън поуст" си припомня поверията, които семейството му му е разказвало. Павел разказва, че през 1857 г. американски натуралист успява да осинови Мътън - може би последното куче от породата си.
Никой не знае как точно натуралистът успява да се сдобие с четириногото. Знае се само, че козината на кучето е съхранена и след смъртта му, но проучванията ѝ започват чак по време на пандемията.
Докато траят локдауните заради коронавируса, молекулярен биолог на име Одри Лин от Смитсоновия институт във Вашингтон проявява интерес към останките от Мътън. Така тя успява да проследи произхода му до индианските кучета, отглеждани за вълна и уважавани като част от семейството. В проучванията на Лин ѝ помагат и хора като Майкъл Павел.
ДНК следи от породата се откриват в редица съвременни породи кучета, включително аляския маламут и хъскито.
Лин обаче не може да установи как точно е изчезнала породата на Мътън и изпада в разнообразни догадки.
За нея най-логичното обяснение се крие в индустриализацията, която елиминира нуждата от ръчно плетене на дрехи и одеяла.
Молекулярният биолог припомня и че стригането на кучета и плетенето на изделия от козината им е било по-трудоемко от стригането на овце и работата със стандартната вълна.
Как обаче Мътън попада при своя собственик и къде преди него се къса родовата нишка с индийските кучета - никой няма представа.
Лин само се надява тези въпроси тепърва да намерят своите отговори, за да разберем повече за древните кучета, гледани заради красивата си и скъпа козина.
