Някои искат кученцето им да прилича на кукла, да може да се носи в дамска чантичка формат А5 и са влюбени в малките породи като пудел, болонка или пекинез.
Други обаче нямат нищо против да отглеждат у дома куче, което прилича на току-що опитомен вълк. Куче, което спокойно може да участва в нова версия на "Белия зъб" или "Алфа". Именно за втория тип любители на кучетата е породата Тамаскан - четириноги, които поразително приличат на вълци.
По-любопитното е, че в тамаскана всъщност няма и следа от вълчия ген.
Вълча кръв все пак и до днес тече във вените на породи като аляския маламут, хъскитата, акита ину и дори чау-чау.
Тамасканът прилича на вълк дори повече от изброените породи - той има вълча муцуна, сиво-бяла дълга козина, дълги атлетични крайници и типичната за вълците пухкава опашка. Той обаче е плод на внимателна селекция и генно инженерство.
Историята му може да се проследи до 80-те години на XX век, когато в САЩ се заражда мания по вълчите породи кучета и започва засилен внос на породи като хъски, маламут и немска овчарка. Целта е да се създаде порода, която изключително прилича на вълк, но се характеризира и с покорство и кротък нрав.
Първите резултати от тази генна селекция е породата утонаган - дългокосместо куче с кротък и дружелюбен характер, което обаче има червеникави оттенъци в козината и отдалеч си личи, че е домашно.
Най-вероятно в процеса на работа е имало и други интересни резултати, но както често се случва при подобен тип експерименти, те не са документирани надлежно.
Отчаяни от мудния напредък, американците изпращат повечето кученца към Финландия, където обаче опитите продължават. Съвременната ДНК-технология открива в кръвта на тамаскана и следи от самоед и гренландска овчарка.
Според изследванията до окончателния вид на породата се стига около 1998 г. Името дава една от откривателките - "тамаска" означава "могъщ вълк" в един от индианските диалекти.
И до днес САЩ и Финландия спорят чия е заслугата за селектирането на тамаскана, макар че той пристига в Щатите официално чак в началото на новия век. Заедно с първите кучила започва и официалното развъждане на четириногите на територията на Северна Америка.
Въпреки това тамасканът си остава рядка и сравнително непопулярна порода, въпреки че се отличава не само с уникалния си външен вид, но и с интелект, послушание и вярност към стопаните си. Късметлиите, които притежават тази порода, я определят като енергична, послушна, запомняща с лекота всякакви команди и безкрайно привързана към хората си.
Не бива обаче да забравяме, че макар и да няма вълча кръв, тамасканът е доста близо до вълците като телосложение, обожава да бъде в движение и има нужда от специален хранителен режим, тренировки и възпитание.
Тази порода кучета изисква високопротеиново хранене, с което да поддържа здрави костите и мускулатурата си. Да, тамасканът едва ли ще дояжда с удоволствие остатъците от човешката трапеза и му трябва специализирана кучешка храна или меню, изпълнено с червено месо и мазна риба.
Тези четириноги се нуждаят и от повече тренировки и възпитание от най-ранна възраст, за да е сигурен стопанинът им, че те ще слушат неговия глас и ще изпълняват всяка команда.
Добрата новина за любителите кинолози, успели да се сдобият с тамаскан, е, че предците на породата се славят с дълголетие и добро здраве.
Лошата е, че един екземпляр от породата с родословие и паспорт се предлага за не по-малко от 1100 евро и може да достигне до 2200 евро при определени обстоятелства.
