Габровци биха харесали тази котка.
Една от най-неправдоподобните легенди за най-отличителната черта на породата Манкс - липсата на опашка, гласи, че котката аха да остане извън ковчега на Ной, който спасил животните от библейския потоп. Когато той ги повикал, Манкс дремела и се събудила, точно за да се появи в последния момент - точно преди да започне да вали. Ной затворил бързо вратата и опашката ѝ била отрязана.
Друг мит пък свързва Манкс с испанската Армада - животното доплувало от кораб, който потънал край бреговете на британския остров Ман, откъдето произхожда тази порода.
Има дори теория, че това е хибрид между заек и котка, тъй като освен че няма опашка, Манкс може да се похвали с доста дълги задни крака, и походка на подскоци - едновременно с двата задни крака, подобно на зайците.
Вероятно най-логичното обяснение за тази доста странна и нехарактерна за котките черта - липсата на опашка, е именно фактът, че Манкс идват от остров и векове наред са си предавали доминантен мутирал ген.
Преди столетия викингите или испанците след тях са внесли на острова котка без опашка и заради изолацията и малкия размер на Ман генът постепенно се разпространил и така се появила характерната порода.
За силата на този ген също има легенда. Tой се предава лесно при кръстоска с друга порода и има поверие, че дори и само близостта до Манкс може да доведе до котило без опашки.
Всъщност, макар това да е най-отличителната черта на породата, далеч не всички Манкс са без опашки. Има животни без никакви опашки - само с вдлъбнатина на мястото ѝ, както и с къси и дори с дълги опашки. Това е следствие на мутация в гръбнака на животните, заради която липсва и продължението под формата на опашка.
Въпреки тази доста важна липса, Манкс се славят като изключителни ловци и съответно - силно търсени навремето от фермери и моряци, за да пазят реколтата и запасите от мишки.
Популярността им сред моряците се дължала и на още едно вярване - че в опашката на котката има магия, която може да повика буря. И съответно, ако котката няма опашка, няма и такава опасност.
Обикновено котките използват опашките си, за да балансират при движение, приземяване и при резки завои, докато преследват плячката си.
Тъй като породата от остров Ман няма такава, при лов тя компенсира с изключително силно зрение и по-големи от обичайното очи зрение и мощни крака, които позволяват по-високи отскоци в сравнение с останалите породи.
Няма и проблеми с баланса, тъй като той се контролира основно от вътрешното ухо и не е чак толкова зависим от опашката при по-големите бозайници.
Манкс обаче са популярни като домашни любимци, тъй като изключително силните им ловни инстинкти не се трансформират в агресивно поведение към хората.
Напротив - те са много социални, игриви и дори напомнят на кучета - лоялни, податливи на дресировка и харесват играта "донеси".
Породата е и доста интелигентна, с лек характер, привързва се към хората в дома си и обича да се гушка. Като цяло е тиха и спокойна, но харесва вниманието и не бива да бъде оставяна сама за дълго.
Уникалният външен вид на тази котка я прави символ на остров Ман и през XIX и XX е била подарявана на известни хора като реклама на острова, а посетителите му са били насърчавани да си вземат по животно за спомен.
