Истанбул, градът на котките, където любовта и грижата на местните към уличните животни е толкова пословична, че е станала туристическа атракция, има нов талисман. Свободолюбиво улично куче, което уверено кръстосва мегаполиса. С всевъзможен обществен транспорт.
4-годишното куче е кръстено Божи и вече е такава звезда в Истанбул, че има собствени профили в Twitter - с 60 000 последователи, и в Instagram.
Там феновете му публикуват снимки от невероятните му пътешествия през сложната транспортна система на град с над 15 милиона жители, разположен на два континента.
Божи уверено и без никакво лутане се качва и вози в трамваите, метрото и дори фериботите. Ежедневните му разходки стигат ранга на нещо като градска легенда преди няколко месеца и общинските власти започват да проследяват движението и умението му да се справя в лабиринта на толкова огромен град.
"Той знае къде да иде, знае от кой изход да излезе", обяснява Авлън Ерол, шеф на отдела за връзка с клиентите на метрото на Истанбул, цитиран от Си Ен Ен.
Градската управа е установила, че кучето - смесица от анадолска овчарка и друга порода, изминава до 30 километра дневно, минавайки през над 10 станции на метрото и "ползвайки" поне два ферибота дневно.
Случвало се е да стигне дори до Принцовите острови и да смени 29 станции на метрото. Божи просто обожава да се вози.
"Всеки път, когато мине покрай някакво средство за превоз, той иска да се качи", обяснява фотографът Крис МакГрат, който е прекарал един ден, следвайки кучето из града.
Всеки в Истанбул знае кучето и всеки го е виждал. То ходи и по ресторантите и се случва някой отвътре да започне да го пъди, а друг да му викне: "Недей, това е Божи!".
Градът е известен с грижата си за уличните животни, като според различните оценки може да е дом на до 1 милион бездомни котки и кучета.
Котките, голямата любов на истанбулчани, се отглеждат от жителите на града и човек може да види навсякъде купички с храна и вода. По време на локдауните заради пандемията общинските власти поеха грижата и храниха животните, тъй като хората не можеха да излизат.
Уличните кучета са не по-малко от котките и не по-зле гледани - жителите на мегаполиса осигуряват храна и вода и на тях.
Затова и не е необичайно властите да се грижат и за кучето Божи и, например, периодично да го задържат за преглед при ветеринар и тоалет. Направена му е и оценка на поведението, която да установи дали контактът с хилядите хора ежедневно е приемлив за него и за тях.
Божи има и нашийник с микрочип, който позволява да се следят изумителните му криволичения из града. Също и колибка в една от станциите на метрото, където му оставят и храна.
От своя страна, кметството, което поддържа профилите в социалните мрежи, посветени на кучето, използва случая и за малко обществено полезна дейност. Идеята е през акаунтите на Божи да се промотира използването на градския транспорт и спазването на мерките за безопасност. Например на снимка как кучето чака влака се обяснява, че той никога не минава жълтата линия на перона, защото е опасно.
Властите обаче започват да минават границата - кучето "благодари" от акаунта си на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, че му е станал последовател. Божи "публикува" и видео как кметът ползва метрото. Следват критики и обичайните за хората словесни престрелки.
Но на Божи не му пука. Той иска само да скита. Знае къде са вратите на трамвая, а на ферибота отива от слънчевата страна и лае към вълните.
И някак си знае кой ферибот къде отива. МакГрат е наблюдавал как кучето е избрало между два ферибота този, който отива в Бешикташ.
Божи харесва звука от двигателите. Сяда там, където са те, и усеща вибрациите. А в метрото отива там, където са колелата. Оттам идва и името му - тази част от влака е известна като bogie area, а на турски - boji.
Изумителното е, че Божи не харесва котки и гони всяка, която види. В Истанбул! С хората, естествено, няма проблем. Те го познават и му се радват, както и той на тях.
Скоро градската управа ще постави и плакати с информация за кучето в обществения транспорт, така че хората да не се плашат и да знаят как да реагират. Например да не го насочват или викат към себе си - той не слуша никого и ходи където си иска.
Кучето просто е с особен характер и свободен дух. И живее в град, в който това е възможно.
