Лидерът на ДОСТ Лютви Местан обяви пред Нова телевизия, че няма да се поддава на провокациите и врещенето на ДПС покрай отбелязването на Възродителния процес, защото „тази битка вече е загубена". Преди дни в Джебел ДПС се яви с многолюдна агитка от привърженици, които освиркаха Местан.
„Като партията, която е загубила каузата си, те прибегнаха до езика на крясъци, до моменти на врещене и истерия... Това е политически резил за ДПС. Изглеждаха ми като своеобразен руски военен хор с диригент, само че този хор изпълни арията на падението", коментира той случилото се на 19 май.
Местан призова Майските събития от Възродителния процес да не се партизират, защото когато са започнали, ДПС не е съществувало в средата на 80-те години.
„Този опит беше направен в Джебел и както видяхте, ДПС имат претенцията, че държат монопола върху тези събития и тази тяхна претенция стъпва на един много опасен мит - че едва ли не събитията са били организирани от затвора от почетния председател на ДПС (бел. ред. Ахмед Доган)", коментира Местан.
Той припомни, че в деня на отварянето на границите и т.нар. „Голяма екскурзия", когато стотици хиляди български мюсюлмани се изселват в Турция, в Париж се провежда международна конференция за правата на човека. От българска страна участват две страни - на истинските дисиденти и на комунистическия режим, представлявана от Юлий Бахнев, който година по-късно става депутат от ДПС във Великото Народно събрание.
„Мисля, че хората са достатъчно грамотни и демократично чувствителни, за да направят своя извод", изтъкна Местан, който беше свален от лидерския пост в ДПС по Коледа след реч на Доган. Той не смята, че е предал единството на българските мюсюлмани.
„Аз не си тръгнах от ДПС и не вдигнах ръка срещу партията. Обратното - бях подложен на публична екзекуция заради последователната си политика тя да върви по пътя на евроатлантизма и да се освободи от тежките съмнения, че е проруска партия. Тази политика ще продължа и в ДОСТ", заяви Лютви Местан.
Лидерът на ДОСТ отново призова събитията около Възродителния процес да влязат в националния календар, защото „този подвиг на мирни български граждани беше не само за естествените права на турското и мюсюлманско малцинство в България, а в името на българската държава".
Той сравни промените в Изборния кодекс и желанието да се намали вотът от Турция като фашистка демагогия, която е нов Възродителен процес, ограничаващ политическите права на хората. Освен това, това създавало опасен прецедент за една демократична държава.
