Едва 0,2% е разликата между "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и "Възраждане" дни преди изборите - това се вижда в новото проучване на електоралните нагласи на "Алфа рисърч", проведено със собствени средства на социологическата агенция.
Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани между 1 и 4 юни 2024 г., като е използвана стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.
Данните за електоралните нагласи преди изборите за Народно събрание показват, че ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 25,1% без съществена динамика в кампанията, като партията завършва със значима преднина от около 10 пункта пред преките си опоненти.
Ерозията при ПП-ДБ обаче продължава. Те влизат в последната седмица на кампанията с 15,4%, като губят два пункта в сравнение с месец по-рано и са с практически изравнени позиции с Възраждане и ДПС, които мобилизират симпатизанти.
Възраждане (15,2%) е сред малкото партии, които бележат ръст по време на кампанията, като според "Алфа рисърч" партията на Костадин Костадинов е привлякла подкрепа от разнородни опоненти - Солидарна България, БСП, ИТН, някои от по-малките националистически формации. Същевременно с това обаче тя е и "атакувана" от новопоявили се партии в тази ниша.
ДПС (14,8%) обичайно завършва кампанията с висока степен на мобилизация, която при евентуален спад на активността може да му осигури и по-голяма тежест.
От "Алфа рисърч" посочват, че засега няма данни формацията да изпълнява амбицията си за разширяване на социалната си база, като остава съсредоточена в традиционно подкрепящите я групи от обществото.
БСП също търпи известен спад като седмица преди вота подкрепата за социалистите е 8,1% от решилите да гласуват.
Голяма е вероятността партията отново да бъде единствената парламентарно представена формация от този спектър, но все пак отломките от нея откъсват част от избирателите ѝ, отбелязват социолозите.
Последната формация, която изглежда, че ще прескочи линията за влизане в парламента, е "Има такъв народ". Към момента хората на Слави Трифонов събират подкрепа от 6,2%. Обичайно зад тях застават антисистемно настроени избиратели, желаещи да изразят своеобразен наказателен вот.
Според проучване близо до влизане в НС е коалицията "Синя България", която събира 3,3% подкрепа.
Към нея се насочват бивши гласоподаватели и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ, предимно от столицата. Така настоящото проучване потвърждава регистрираната от "Алфа рисърч" още на старта на кампанията тенденция, че вотът в столицата, където ерозията в подкрепата за водещите партии е най-осезаема, може да се окаже ключов за крайния резултат.
"Солидарна България" е с декларирана подкрепа от 2,4%, въпреки че формацията се впусна в надпреварата със значима заявка. Конкуренцията на редица формации в левия, русофилски сектор обаче не е позволила малката коалиция да развие потенциала си.
След разколебаните електорални периферии, които бяха регистрирани в началото на кампанията, все по-ясно се очертава и липсата на конформистки вот - този, който следва победителите.
За първи път в 3-годишния цикъл от предсрочни избори е налице толкова висок дял подкрепа за т.нар. "малки партии". Седмица преди вота 9,5% от решилите да отидат до урните смятат да дадат гласа си за приблизително 20 други формации, част от които имат възможност да спечелят около 1%.
Нагласите за гласуване на изборите за Европейски парламент до голяма степен повтарят тези за национален парламент:
- ГЕРБ-СДС - 25%
- ПП-ДБ - 15,9%
- "Възраждане" - 15,7%
- ДПС - 14,1%
- БСП-7,9%
- ИТБ - 5,9%
- "Синя България" - 2,9%
- "Солидарна България" - 2,3%
- Други - 10,3%
Относно избирателната активност "Алфа рисърч" отбелязват лек ръст в дела на хората, които изразяват готовност да идат до урните в неделя.
За Народно събрание казват, че ще гласуват 42% от имащите право на глас (което на изборите би се равнявало на около 2,7 млн. души), докато за евровота прогнозираната активност е 39,5% (2,4 млн. души).
Въпреки очакванията за сблъсък в центъра на политическия терен, кампанията има неочакван ефект - "раздвижване по крилото": повишена активност поради мобилизация в подкрепата за по-малки партии, докато водещите играчи продължават да разчитат на ядрата си от твърди привърженици, отбелязват социолозите.
Интрига до последния момент се крие в нагласата на 12 на сто от решилите да гласуват, които все още не са избрали кого да подкрепят. Те се разпределят по равно в предпочитанията си: 6% все още се колебаят, но са се ориентирали към някоя от водещите, и други 6%, които обмислят да подкрепят някоя от по-малките партии.
