На 78 години и в инвалидна количка, човекът, оформил голяма част от облика на Манхатън - Робърт Дърст се изправя пред съда в Лос Анджелис, за да чуе решението на съдебните заседатели срещу себе си.
След като са заседавали в продължение на 3 дни, всеки от които по седем часа, те излизат с позиция за обвиненията спрямо Дърст в предумишлено убийство от първа степен на журналистката Сюзън Берман - "виновен".
Докато заседателите обявяват бизнесмена четат присъдата му, фотографите са заети да запечатат падението на някогашното величие, от което е останала само бледа сянка - изпито лице, тяло, отслабено от изкарания коронавирус, оредяла коса...
Според прокурорите по делото милиардерът, наричан от медиите "Императорът на недвижимите имоти", я е убил, за да предотврати това тя да разкрие загадъчното изчезване на първата му съпруга - 19-годишната студентка по медицина Кейтлийн Маккормак Дърст.
Адвокатите на милиардера не са на това мнение и видимо разочаровани заявяват, че ще обжалват доживотната присъда. Според тях клиентът е превърнат в изкупителна жертва на амбициозни прокурори и двама манипулативни режисьори.
Историята, която доведе до краха на империята на Дърст, започва през 2015 г. с документалния филма на HBO The Jinx: The Life and Deaths of Robert Durst, фокусиран върху серията от неразкрити престъпления, свързани с милиардера.
Повече от 30 години съдебните власти се опитват да докажат връзката между него и съмнителни обстоятелства, при които трима души от близкия му кръг умират през годините. Полицията обаче не разполага с твърди доказателства - ДНК, пръстови отпечатъци или свидетели, за да го свърже категорично с някоя от жертвите.
Всички пътища на разследването обаче водят към имотния магнат, който макар и да не е особено разговорлив с властите, се съгласява да разкаже пред режисьорите Андрю Ярецки и Джейсън Блум своята версия за мистериозните обстоятелства около смъртта на своите близки.
В документалния сериал той се връща към изчезването на съпругата си Кейтлийн Маккормак Дърст, която е в неизвестност от 35 години и официално се счита за починала.
Маккормак и Дърст се женят през 1973 г., влюбени до уши, без да забелязват резките несъответствия в характерите си. Скоро след сватбата обаче, връзката им се превръща в поредица от бурни скандали и ескалиращо насилие.
Предполага се, че точката на тяхното неразбирателство е поставена на 31 януари 1982 г., когато при почивка в извънградска вила на Дърст край Ню Йорк Кейтлийн Маккормак изчезва безследно.
Тяло не е намерено, нито някакви следи от престъпление, но самият факт, че 19-годишната студентка по медицина е била под един покрив с раздразнителния си съпруг, а след това от нея не остава следа, прави Робърт главен заподозрян по случая.
Той е разпитан, събират се свидетели, които потвърждават, че двамата са имали чести скандали, често стигащи и до физическа саморазправа, но без конкретни доказателства Дърст е освободен от наказателно преследване.
Въпреки това полицията продължава да го следи, а през 2000 г. той попада отново в полезрението на разследване за убийство - този път на 55-годишната журналистка и писателка Сюзън Берман, открита с куршум в главата в хотелска стая в Лос Анджелис.
Берман е сред най-близките хора на милиардера. Като журналист в New York Post тя дори пише няколко текста в негова защита, когато издирването на Кейтлийн Маккормак започва.
В коледната сутрин на 2000 г. обаче тя лежи мъртва в хотелска стая и основният заподозрян за убийството ѝ е човекът, когото брани с публикациите си в пресата. Познати на журналистката разказват на полицията, че в месеците преди смъртта си тя е провеждала собствено разследване относно изчезването на първата съпруга на Робърт Дърст.
Не става ясно какво е открила, не се разбира с кого е говорила, но самият факт, че е намерена мъртва, малко след като решава да се разрови в този случай, веднага отвежда разследващите към бизнесмена.
Той е задържан и разпитан подробно, но отново не са открити съществени улики, които да са достатъчни да го изправят пред съда. Така Робърт си тръгва от ареста без нито едно повдигнато обвинение срещу себе си.
Само няколко месеца по-късно полицията отново чука на вратата му обаче, след като неговият съсед Морис Блак е намерен мъртъв. Дърст е арестуван, като и този път отказва да сътрудничи на властите.
След консултации с адвокатите си той най-сетне проговаря и признава, че е убил Блак, но при самозащита. Тялото на мъжа е намерено нарязано на парчета с трион, а оръжието на убийство е било захвърлено в близката река край Главстън. На никого в полицията тази кървава баня не му прилича на реакция при самозащита, но Дърст настоява: "Положението беше или аз, или той".
Въпреки всички съмнения обаче, добре платените адвокати и солидна доза късмет помагат на магната отново да се измъкне чист от ситуацията и да излезе на свобода.
Цялата тази странна история обаче не остава незабелязана. През 2015 г. режисьорите Андрю Ярецки и Джейсън Блум решават да посветят документален филм на Дърст и целия казус около него.
Самият бизнесмен вижда в този проект възможност да се защити публично и да се разграничи от този образ на вечно изплъзващ се от властите убиец. Вероятно неговият замисъл би се осъществил, ако не беше една неволна грешка, която бизнесменът прави.
Докато е в тоалетната с все още включен микрофон, той сам признава за убийствата.
"Ето, хванат си. Какво, по дяволите направих? Избих ги всичките, разбира се", казва той, а думите му са надлежно записани. Репликата е чута, записана и се тълкува като самопризнание от полицията.
Така, по ирония на съдбата, документалният филм, който трябваше да оневини Дърст, се превръща в основната улика, от която прокуратурата се нуждае, за да му повдигне обвинения в убийство първа степен.
Изтърваната реплика в банята става и основа за подновяване на разследванията срещу имотния магнат. И ако за убийството на Морис Блак и изчезването Кейтлийн Маккормак няма много какво да се направи, разследващите виждат подробности около смъртта на Сюзън Берман, които могат да уличат Робърт Дърст.
Години след убийството ѝ с повод да разгледат обстоятелствата около смъртта на журналистката, следователите в Лос Анджелис открива анонимна бележка със заплаха, изпратена дни, преди убийството ѝ. Сравнявайки почерка от бележката с този на Робърт Дърст, е установено 100-процентово съответствие, дори при допусканите правописни грешки.
Макар и косвени, признанието и писмото се превръщат в основното оръжие на прокуратурата срещу милиардера, които водят до осъдителната му присъда.
Обвинението е повече от доволно. Използвали наличните факти и изградили история, в която журито да повярва, те смятат, че най-накрая са укротили сериен убиец, който, ако беше освободен, вероятно щеше да остави още жертви след себе си.
