Някога Пиплантри, село в пустинния индийски щат Раджастан, е разположено върху безплодна, суха земя, която не ражда нищо. Хората там са свикнали с това и едва ли си представят, че една човешка трагедия скоро ще промени живота им.
Шям Сундар Паливал, бивш управник на селото и уважаван сред местните човек, през 2007 г. губи своята 16-годишна дъщеря Киран заради болест.
Докато скърби за нея, той решава да отпразнува паметта ѝ и по друг начин - като засади дърво.
Паливал обаче не спира с този жест и подема кампания в селото, която изведнъж "заразява" всички - всеки път, когато там се роди момиче, местните се събират и засаждат заедно 111 дървета.
Днес, 13 години по-късно, пустинният пейзаж се е превърнал в оазис с над 300 000 дървета, които не само са подобрили състоянието на въздуха, но и са увеличили биоразнообразието и са вдигнали нивото на водата, която преди това е била заровена на около 200 метра под земята.
Нещо повече - непоносимите жеги са останали в миналото, а като допълнение на всичко това, там се пести и електричество, а често селото се дава за пример за устойчиви екологични практики.
Цялата тази история обаче има и друг и аспект - социалния.
Индия от години се бори с неравенството между половете, като в обществото битува убеждението, че дъщерите са по-нисши от синовете.
Според доклад на Министерството на финансите, публикуван през 2018 г., 63 милиона момичета са "статистически изчезнали" от населението в страната, пише The National.
Британското медицинско списание The Lancet допълва тази картина с още статистика - около 12 милиона фетуса, чийто пол е бил определен като женски, са били незаконно абортирани в рамките на три десетилетия, въпреки че правителството предприема все повече мерки за прекратяване на тази практика.
Това явление води и до неравномерно съотношение между половете - последното преброяване през 2011 г. показва, че на всеки 1000 момчета се падат по 940 момичета. Раджастан е особено ярък пример в тази насока - там на всеки 1000 момчета има едва 928 момичета.
Синовете са "по-изгодни" за родителите по няколко причини - те са наследниците на фамилното име, което осигурява приемственост за застаряващите им родители.
От друга страна не са толкова голяма финансова тежест, както дъщерите, които често биват омъжени за нищожна зестра в ранна възраст, за да се "отърват" родителите от това бреме. По същата причина често им се отказват свобода и образование, тъй като това отново би коствало разходи за семейството, които се приемат като излишни.
По този повод премиерът на страната Нарендра Моди през 2014 г. стартира програмата Save Girl, Educate Girl, която се опитва да подобри ситуацията.
"Нямаме право да убиваме момичетата", каза той по време нейното откриване в щата Харяна - един от най-лошите примери за дисбаланс между половете, където има едва 879 жени на всеки 1000 мъже.
И все пак случаите на детеубийства в Индия все още не са рядкост - през 2019 г. осемдневно момиче беше спасено от крематориум, погребано живо, а малко след това наяве излезе и случай за семейство, убило 15-годишната си дъщеря заради пола ѝ.
Ето защо историята на Паливал е толкова важна - от 2007 г. насам там са се родили повече от 1000 момичета.
"Много родители се натъжаваха, когато разберат, че имат дъщеря, затова убедих местните да садим дървета. Казах им, че момичетата са толкова силни, колкото дърветата, и ще ни носят утеха в нашата старост", казва той.
Всяко момиче в селото има право да поиска около 150 000 рупии премия (над 3000 лева), когато навърши пълнолетие на 18 години - законната възраст за сключване на брак и започване на висше образование.
Една четвърт от тази сума е от родителите на момичето, а останалата част е събрана от дарения на съселяни.
"Преди тук нямаше достатъчно жени, но през следващото десетилетие ще имаме перфектен баланс", казва още Паливал и допълва, че според него кампанията е помогнала на момичетата да си възвърнат мястото в обществото.
"Когато се роди дъщеря ми, се страхувах, че селяните ще изпитват съжаление към мен и че ще ме унижат заради това, че съм родила момиче", споделя Сантош Панивал, която става майка през 2017 г. По думите ѝ обаче подкрепата на общността я кара да се чувства горда, че отглежда момиче.
Много жени обаче все още са изоставяни от съпрузите си заради това, че са родили дъщери, а хиляди други са убивани заради зестра.
Ето защо, макар че Поплантри е истински добър пример, според експертите предстои дълга битка, докато възприятието на обществото се промени.
"Тези вярвания са дълбоко залегнали в обществото и има нужда от време и търпение, за да се променят", казва активистът Раджен Чадари, който успява да закрие няколко незаконни клиники за аборти на момичета в Раджастан.
Правителството на Моди също е инвестирало 89 милиона долара в превенцията на селективните аборти, а половината от този бюджет е отишла за информационни кампании, които според активистите не са променили особено картинката.
Всъщност онова, което я променя, в крайна сметка е действието. А понякога е необходимо да посадиш дори само едно дърво, за да започне с него нещо голямо.
