Цели 13 пъти шампион на Кипър, известният футболен тим на Анортозис е създаден през 1911 г. в приказно красивия морски град Фамагуста. Там играе до 1974 г., когато турските войски окупират Северен Кипър. Цялото население бяга от града, който опустява, и до днес в него няма живот, а само рушащи се сгради. Заедно със значителна част от населението, Анортозис се мести в Ларнака, където играе и до днес на стадион „Андонис Пападопулос”. А съоръжението във Фамагуста и до днес тъне в бурени.
Основан в началото на ХХ век, аржентинският курорт Вила Епекуен се намира до соленото езеро Лаго Епекуен, на 600 км от столицата Буенос Айрес. До 70-те години градът с 5000 души население процъфтява, преди водите на езерото да започнат да заливат града в резултат на човешка намеса. През 1985 г. водата подкопава дигите и залива града, заради което се налага спешна евакуация. Това е краят на местния футболен отбор Гаучос Епекуен, който играе с успех в регионалната лига на провинция Буенос Айрес. Подобно на испанския Атлетик (Билбао), тимът разчита само на местни футболисти и се явява футболната гордост на града. Но водата удавя и него.
На 10 юни 1944 г. фашистите от СС разстрелват и изгарят общо 642-ма жители на френското градче Орадур-сюр-Гран, от които 207 деца и 245 жени. Мъжете са разстрелвани направо на площада, а жените и децата изгарят живи, затворени в църквата. Руините стоят и до днес, като тежък спомен за Втората световна война. Трагедията става причина местният футболен тим да прекрати съществуването си. В годината преди зверството съставът на доктор Жак Десюрту изиграва над 30 мача, последният от които спечелен с 5:0.
Навремето Грютвикен се явява нещо като столица на Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови. Разположени на 1600 км източно от Южна Америка, островите са британско владение. През 1928 г. на тях се провежда футболен турнир, а в един от мачовете играе дори местният свещеник. За целта в Грютвикен изграждат футболно игрище, което се ползва чак до 1966 г. от отборите от общо пет населени места. След това обаче почти цялото население напуска островите, и днес там стоят само руините на съоръжението. Не го ползва дори и пребивавалият там между 1982 и 2001 г. британски военен контингент.
Обезлюденият миньорски град Хамбърстоун се намира в чилийската пустиня Атакама. Между 20-те и 40-те години той е процъфтяващо място, тъй като там се разработва огромно находище от селитра. Но с развитието на химическата промишленост добивът става все по-неизгоден. И понеже няма какво друго да се работи, жителите постепенно започват да напускат града. Така от 1961 г. в Хамбърстоун не живее никой. Опустява и местният стадион, на който са се провеждали футболни мачове и други спортни мероприятия. Днес стадионът, заедно с театъра, рушащите се сгради и мините, са обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
