Мурат припадна на мразовитата улица, а наоколо нямаше никого. Той лежа няколко часа и краката му замръзнаха. Когато го откараха в болницата, лекарите нямаха друг вариант освен да отрежат стъпалата му.
Трябваше да му се направят протези, а специалистите му предложиха да се изработи точно копие на нечии крака. Например на бащата на Мурат. "Не, искам крака като на нашия капитан Алекс". Бразилецът стоя без да мърда цял час, за да се направят силиконови копия на стъпалата му, а шест месеца по-късно Мурат подскачаше на трибуните, радвайки се на победния гол на Алекс за Фенербахче срещу Трабзонспор.
След раждането си Алекс бе увит във вестник вместо в памперси и го люлееха в рибарска мрежа вместо в люлка. Когато родителите му останаха без работа, семейството остана и без храна. Започнаха да ядат гълъби. Къщата им се състоеше от кухня и две стаи. Без баня. Тоалетната пък бе външна, а когато ямата се препълнеше, копаеха нова. За пръв път Алекс погледа малко телевизия на 11. Но топката бе пред очите му още преди да проходи. На 10 отиде в школата на Коритиба, а треньорът му Миро го вкара и в местен отбор по футзал. Алекс се съгласи, защото му плащаха картата за градския транспорт.
През октомври 1992-ра Алекс бе поканен в националния отбор до 17, който се подготвяше за Копа Америка. В целия тим момчетата си приличаха – от бедни семейства, слабички и бледи. Отличаваше се само едно - здраво и експлозивно. Името му беше Роналдо. Пет години по-късно щеше да вдигне "Златната топка". Сещате се, нали?
Алекс се контузи на тренировка и пропусна турнира. Върна се тъжен в Коритиба и реши да играе само футзал. Но в един момент се почувства още по-зле. От съотборниците му в националния Зе Елиас вече беше в Коринтианс, Роналдо - в Крузейро, а той гонеше топката на паркет.
Провървя му. Коритиба изпадна в криза и много футболисти си тръгнаха. Треньорът Карпеджани опря до Алекс и още в първия си мач тийнейджърът вкара два. На 17 той подписа договор за 700 реала, но все едно нямаше такъв. Просто не плащаха. Еванджелино, който ръководеше клуба от 60-те години, напусна след бунт на играчите и бе заменен от Едисон Мауад, бизнесмен родом от Ливан. Играчите си спомниха отново какво е заплата, заиграха вдъхновено и върнаха Коритиба в елита. Освен всичко получиха и бонус от по 12 хиляди реала - повече от годишна заплата. Алекс събра достатъчно за нов дом за родителите си, а самият той живееше в скромен хотел.
На купона в чест на успешния сезон и промоцията Мауад се обърна към Алекс: "Искаш ли да се запознаеш с най-голямата си фенка?". Алекс се смути. Дъщерята на Едисон, Даяна, седеше до него, но той не посочи към нея, а към съпругата си Флавия. "Мечтая за твой автограф", каза му тя. Когато Алекс се върна на масата при играчите, той беше съсипан от шеги от съотборниците си. "Е, заби ли дъщерята на шефа?", питаха го те, а той отговори: "Да, толкова ме хареса, че дори не ме погледна". След това дойде мачът с Парана, в който Алекс отново вкара, но си счупи два пръста и след края остана при лекаря. Непознато момиче го пресрещна на улицата: "Може ли автограф?", попита то. "Разбира се." "И телефонът ти", продължи момичето. "А ти коя си?". "Аз съм приятелка на Даяна, която иска номера ти".
Алекс вече имаше горчив опит. Беше се влюбил в една девойка, а по-голямата й сестра каза: "Защо ти е този грозник?". Ударът бе по-силен от контузията в юношеския национален. Но същата нощ Даяна му се обади. Разговаряха дълго, а след това Алекс се представи чудесно за Купата на Бразилия и го потърсиха от Палмейрас. "Искаш да говорим за пари ли?", попита го Едисон Мауад, като видя Алекс на прага на кабинета си. "Не, за дъщеря ти." "Да, знам всичко. Ти си на 19, но знаеш ли на колко е тя?" "Не ми каза, но мисля, че е на 16." Едисон се засмя и го подкани да си тръгне.
Скоро Алекс разбра, че приятелката му е на 13 и че баща й не е против връзката им. Но любовта им се нуждаеше и от одобрението на майката на момичето. Огромна къща, иконом, прислужница, няколко BMW-та в двора. "В нашата къща няма разлика между бели и черни, богати и бедни - каза Флавия. - Можете да общувате с Даяна, но тя няма да тръгне за Сао Пауло."
Преди трансфера в Палмейрас се появи и друг проблем - трябваше да си купи кола. Ситуацията го изискваше. През 1996-а след дербито с Атлетико Паранаензе, Алекс чакаше автобус на спирката и слушаше музика, когато го надушиха фенове на съперника. Наложи се да се скрие в близката аптека. Тогава разбра, че е станал твърде известен, за да се вози на автобус.
Точно пред стадиона двама бивши играчи на отбора имаха автокъща. Алекс си купи опел от 1992-ра и радостно го подкара към центъра на Коритиба. Скоро обаче беше спрян от полиция: "Откъде взе тази кола? Тя е крадена." Тогава Алекс си купи стар ситроен, с който стана за смях в последните си дни в клуба. "С тази трошка ли отиваш в Палмейрас. Платиха за теб три милиона долара и взимаш 15 процента от тях. Купи си поне голф", съветваха го съотборниците му.
Три милиона! Алекс стана най-скъпият футболист в историята на щата Парана, и то на гърба на какъв сезон: голове в четири мача подред, повиквателна за младежкия национален отбор, победа на турнира в Тулон, първи гол от фаул, първи допинг тест, контузия в гърба, мачове като резерва, завръщане, нови успехи, интерес от Япония, Коринтианс и Палмейрас.
Алекс не искаше да ходи в Япония и дори помоли треньора да не го пуска в двубоя, за който бяха пристигнали съгледвачите на Йокохама. В Коринтианс беше Марселиньо Кариока, също атакуващ халф, и Алекс бе наясно, че едва ли би играл често там. Така пред него остана само Палмейрас, който се бе лишил от Джалминя и треньорът Сколари виждаше у Алекс негов заместник.
Концернът "Parmalat" правеше бизнес като купуваше млади таланти като Роберто Карлош и Флавио Консейсао и ги препродаваше в Европа. Алекс напълно се вписваше в профила на момчетата, които търсеха. Но пристигна в Палмейрас с пет килограма наднормено тегло и през първите си шест месеца бе резерва. Заплатата му пък едва стигаше да си плати телефона заради безкрайните разговори с Даяна.
След като дочака своя час, Алекс вкара на Сантос, а седмица по-късно срещу Коринтианс спечели дузпата, от която Зиньо изравни. "Имаше ли нарушение", попитаха го репортерите след мача. "Не, защитникът игра първо с топката", призна Алекс. На следващата тренировка Сколари го дръпна настрана: "Честността ти не винаги е удачна." След това пък дойде контузията в бедрото и решението на ръководството да го преотсъпи на Ботафого. "Имам тригодишен договор с Палмейрас, няма да ходя никъде", каза футболистът. "Взехме двама нови на твоята позиция", настоя Сколари. "Може да не ме пускаш изобщо или да играя рядко - това си е твой проблем. Но няма да напускам", отсече Алекс.
След нестабилния старт в Палмейрас журналистите му измислиха прякора Алексотан (от лексотан).
Той можеше да премине четирима, да даде гениален пас и да отбележи с далечен удар, но след това сякаш изчезваше. Заигравката е ясна - все едно взимаше лексотан. "Това е измамно чувство - заяви Вандерлей Люксембурго, треньор на бразилския национален отбор. - Той просто пести енергия, за да експлодира в точния момент."
Като новак в Коритиба ветеранът Адемир Алкантара посъветва Алекс да чете повече книги, за да се концентрира по-добре преди мачовете. В Палмейрас обаче не се получи. Той така се бе вглъбил в автобиографията на Зико, че съквартирантът му - нападателят Осеас - си говереше сам със стената. Това го вбеси и му изхвърли книгата през прозореца.
И без много четене в средата на 1998-а Алекс си върна титулярното място и заигра отлично.
През 1999-а пък Палмейрас спечели Копа Либертадорес, а в плейофите той вкара важни голове срещу Вашку и Ривер Плейт. Селекционерът на "селесао" Люксембурго пък го взе в отбора за Копа Америка. Редом до Ривалдо и Роналдо, Алекс спечели още един трофей. На Купата на конфедерациите пък импровизираше в атака с Роналдиньо и стана втори голмайстор на турнира с четири гола. На финала обаче се случи беда и бразилците загубиха от Мексико.
"Коментаторът Галван Буено почти уби татко в онзи ден - написа Алекс в своята автобиография. - Той наговори толкова ужасни неща за мен, че баща ми получи кръвоизлив в мозъка. Той оцеля, но лявата му страна остана парализирана."
Във финала с Манчестър Юнайтед за Междуконтиненталната купа Алекс вкара редовен гол, но съдията отсъди засада и англичаните спечелиха с 1:0.
На Бъдни вечер Алекс се сгоди за Даяна и бе избран от уругвайския вестник "Ел Паис" за най-добър полузащитник на Южна Америка. Освен това с изненада научи, че е трети голмайстор на световния футбол за 1999-а що се касае до головете в международните турнири. Пред него бяха само Раул от Реал Мадрид и Ривалдо от Барселона.
След това Алекс помогна на "селесао" да се класира за Олимпиадата, отбелязвайки изумителен гол срещу Аржентина, и получи седмица почивка от треньора на Палмейрас Сколари. Алекс отиде с Даяна на почивка и се излежваше на плажа, когато Сколари му се обади притеснен и му каза: "Имам проблеми. Утре трябва да играеш срещу Коринтианс, трябва да бием на всяка цена." "Но как така без да съм тренирал?" "Просто ела за мача и се връщай на плажа." На сутринта Алекс отлетя за Сао Пауло, а вечерта наниза хеттрик в големия мач.
На 29 юни Алекс и Даяна се ожениха в Коритиба, а веднага след първата брачна нощ футболистът подписа с Парма, основния клуб на концерна "Parmalat".
Трансферът бе на стойност 15 миилона долара и всички очакваха, че голмайсторът ще направи страхотна кариера на Ботуша. Но се оказа, че Парма няма останали квоти за играчи извън Европейския съюз и трябваше да го преотстъпи за година. Но първо трябваше да плати на Алекс 15 процента от трансферната сума. Отново проблем. От Парма му казаха, че парите ще дойдат на три транша от офшорка в Уругвай, а не накуп.
Алекс и неговият агент Роландо Нунес бяха повикани в ресторант, за да се реши къде да бъде преотстъпен. От страната на Парма бяха Стефано Танци, син на боса на "Parmalat", и двама директори на клуба. "Защо да не се върна в Палмейрас?", попита Алекс, а италианците му отговориха, че компанията е прекъснала сътрудничествотото си с клуба и това би било удар по нейния имидж. В един момент Алекс чу името Верона и се вбеси. "Вие луди ли сте? Как така национал на Бразилия ще играе в Серия "Б", потърси им сметка голмайсторът и отиде във Фламенго.
Междувременно Бразилия отпадна от Игрите в Сидни от Камерун след продължения, а функционер от федерацията нахлу в съблекалнята, за да потърси сметка на звездите на "селесао". "Как не ви е срам - попита той. - Направихме всичко за вас." Алекс отговори от името на отбора: "Нормален ли си? Уж си ръководител на делегацията ни, но не сме ти виждали очите. И името не ти знаем. Какво право имаш да ни крещиш? Самите ние знаем, че тази загуба може да ни съсипе кариерите."
Месец по-късно Алекс лежеше на пода на автобуса на Фламенго, докато феновете чупеха стъклата му и слушаше тирадата на вратаря Клемер: "Луд ли си, бе?! Как можа да си тръгнеш от Италия, за да се върнеш в тази свинщина?".
Фла имаше страхотен отбор с Денилсон, Петкович, Гамара, Жуан, Жулио Сезар, Едилсон, Адриано и др., но ръководството не им плащаше. В съблекалнята миришеше на мухъл, а пералнята не работеше и звездите сами си перяха екипите. Фламенго загуби първите три мача с Алекс в състава - всичките на "Маракана" - и за футболистите не бе препоръчително да си показват носовете на улицата. Играчите започнаха да разтрогват един по един договорите си по вина на клуба, а единственият приятел на Алекс, Моцарт, отиде в Реджина. Той също заведе дело срещу Фламенго, след като не получи нито една заплата от септември до декември.
Завърна се в Палмейрас и изведе клуба до полуфиналите на Коп Либертадорес. "Той заслужава паметник", написа списание "Placar" за поредния подвиг на юношата на Коритиба.
Но повече от това да му вдигнат статуя Алекс искаше да си получите трите превода от Парма. Още след първия обаче от "Parmalat" заявиха: "Не му дължим нищо повече". Стигна се до съд, а парламентарната комисия установи, че Палмейрас и концернът укриват данъци от трансферите на футболисти в Европа. Алекс бе освободен от договора с Парма и отиде в Крузейро, а животът му се въртеше около съдебните заседания и тренировките на новия му отбор.
Първоначално от "Parmalat" не признаваха дълга си към футболиста, а след това представиха документи, че Алекс се е отказал от парите. Институтът по криминалистика заключи, че подписът в документа е фалшив, но италианците не се отказваха и сезираха ФИФА, че нападателят има два договора: с тях и с Крузейро. Алекс бе изхвърлен от футбола за два месеца, а Даяна претърпя спонтанен аборт.
Алекс се срещна с Ариго Саки, спортния директор на Парма, който му предложи: "Ще признаем дълга си, ако ти признаеш договора си с Парма" и двете страни си стиснаха ръцете. Но след два месеца без тренировки и официални мачове беше ясно, че няма как да играе в Серия "А", а до началото на световното оставаше по-малко от половин година. Така за трети пъти Алекс стана играч на Палмейрас.
Той ознаменува завръщането си с паметно попадение срещу Сао Пауло, след което кандидатът за президент на Бразилия Жозе Сера предложи на стадион "Морумби" да се сложи индивидуално табло за голмайстора на "зелените". Но това бе стадионът на Сао Пауло, на който Палмейрас си плащаше, за да домакинства. Шегата си я биваше и нажежи още повече фенските страсти.
Но през май футболистът разбра, че Сколари не го взима на Световното първенство. Същият този треньор, когото Алекс спаси две години по-рано от уволнение, и го бе вдигнал от шезлонга, за да играе срещу Коринтианс. И при положение, че нападателят бе сред малкото звезди, които не бяха отказали да играят на Копа Америка през предишната 2001-ва в Колумбия, въпреки че в страната се водеше Гражданска война. Сколари реши, че Алекс е твърден бавен и взе 20-годишния Кака.
В навечерието на Мондиал 2002 обаче Емерсон се контузи и проблесна надежда за повиквателна на пожар. Новоповиканият обаче беше Рикардиньо, но не опорният халф на Крузейро, а този от Коринтианс, който играеше на същата позиция като Алекс. Това го досъсипа. Но поне в същия ден наяучи, че Даяна е бременна отново.
От цялото световно Алекс изгледа само половин час от мача срещу Англия. През останалото време пиеше и изтрезняваше. Първоначално започна да бори депресията с храна - ядеше сладолед с кофи и се тъпчеше с месо. Но това не помогна. Премина на бира и вино, които му действаха по-добре. На 29 юни отиде на купон в къщата на приятеля си Моцарт. Наяде се и се натряска жестоко. Заспа безпомощно. Но се събуди от шума на тълпата. Бразилия бе станала световен шампион.
След безпаметния месец и половина дойде време да замине за Италия. Уговори се с Тафарел, вратаря на Парма, да се срещнат и да му покаже града. Стражът си спомняше Алекс като лъчезарен младок, а пред него стоеше някакъв дебелак с кръвясали очи. Лекарите в Парма онемяха: осем излишни килограма! "Какво да те правя такъв?", попита Чезаре Прандели, новият треньор на Парма и три седмици по-късно клубът прекрати договора на бразилеца.
Италианската прокуратура заподозря "Parmalat", че трансферът на Алекс е бил параван за пране на пари. Междувременно Даяна напарви втори спонтанен аборт.
Алекс се върна в Крузейро, когато прочете sms от треньора Люксембурго: "Искам да градя отбор около теб." Започна да тренира упорито и премина на стриктна диета, с която свали бързо излишните килограми. На терена издърпа закотвения на дъното Крузейро до девето място и спечели щатското първенство с тима, вкарвайки девет гола. А през цялото време сновеше между Бело Оризонте и Кампинас, където се лекуваше жена му. Лекарите определиха четири дни, в които Даяна ще може да забременее - първият съвпадаше с мача с Интернасионал. "Утре трябва да отида спешно при жена си", обяви Алекс на треньора в навечерието на срещата, а Люксембурго се усмихна и отговори: "Само не закъснявай за мача." Алекс се завърна в два следобед, а вечерта вкара победния гол за 3:2.
През юни Крузейро завоюва и Купата на Бразилия след победа над Фламенго на финала, а два кръга преди края си осигури и титлата в Серия "А". Люксембурго обаче искаше рекорди: "Имаме 94 точки и 90 гола. Искам по 100 и от двете, за да сме абсолютно перфектни." В предпоследния кръг Алекс вкара два гола, а Крузейро спечели с 5:2. Оставаше гостуване на Баия. Преди него Люксембурго организира парти на момчетата, а на следващата сутрин ги заведе на плажа. Появиха се фенове на противника: "Баия не трябва да изпада от Серия "А". Ако не загубите днес, ще ви убием", крещяха те, а футболистите си мислеха: "Ако не отбележим пет гола, треньорът ще ни убие. Все тая."
На почивката защитникът на Крузейро Крис се превиваше от смях в съблекалнята: "Алекс, какво правиш, човече? Пожали ги." "Не съм виновен, че постоянно правят нарушения в наказателното поле", отгооври голмайсторът. През първата част съдията отсъди четири дузпи за гостите и Алекс вкара всичките. Люксембурго се приближи до него и му каза с усмивка: "Успокоил си се май? Знаеш ли, че само един играч в историята на Крузейро е вкарал пет гола един мач?" "Кой?" "Роналдо. А знаеш ли кой е рекордьорът на Крузейро за най-много голове в едно първенство?" "По дяволите, какъв е този изпит? Не знам." "Алвес вкара 22 гола преди четири години. Сега и ти имаш толкова, но ти остава още едно полувреме."
След почивката Алекс се възползва от пас на Фелипе Мело и вкара петото си попадение, а Крузейро спечели със 7:0 и стана първият бразилски отбор с требъл - щатското първенство, Купата на Бразилия и Бразилейро. В 63 мача във всички турнири Алекс вкара 39 гола и записа 40 асистенции. Невероятна година!
Но на 2 януари му се обадиха, че бременната Даяна е с възпален апендицит. Тръгна веднага за болницата и едва не катастрофира по пътя. В бюфета изяде четири хотдога и се успокои едва когато му съобщиха, че операцията е преминала успешно.
В началото на новата кампания Алекс се готвеше за мача с Гояс, когато съпругата му се обади, че е болна от грип и отново е в болница. До термина й имаше две седмици, но пулсът на детето в утробата й бе много слаб и лекарите искаха да направят секцио, за да го спасят. Двубоят бе от 16:00 ч., а последният самолет за Сао Пауло - в 19:00. Алекс влезе на терена, вкара втория гол за Крузейро (2:2) и от стадиона бе ескортиран до летището. На следващия ден той зърна Мария Едуарда с мерки 2,2 кг и 40 см. Тя се роди с жълтеница, прекара първия месец и половина от живота си в болницата, но всичко можеше да бъде много, много по-лошо за нея и родителите й.
"Ще бъде по-добре, ако ми дадете часовника, пръстена и телефона си", чу Алекс от полицая, когато кацна на летище "Ататюрк" няколко месеца след раждането на дъщеря си. "Защо, какво става?", попита голмайсторът. "Чакат ви десетина хиляди души. Ще бъде по-безопасно, ако вашите ценности са в мен."
Звездите на Крузейро се разпръснаха из Европа, а Алекс беше привлечен от Фенербахче. През първия сезон той помогна на тима да стане шампион, вкарвайки 23 гола. След шампионския мач автобусът на "фенерите" бе обкръжен от запалянковци в продължение на 15 километра. В третия си турски сезон Алекс за втори път стана шампион, голмайстор на първенсвото и баща за втори път. Беше последния ден на Рамадан и Даяна загуби съзнание от болка, но се намери гинеколог, който да изроди Антония.
В Истанбул Алекс пусна косата си да израсте и приличаше на днешния Марсело. Турски компании започнаха да наддават да го подстрижат, а местна банка му предложи сто хиляди евро, ако снима реклама, в която Алекс се прощава с косата си. "Как сто, искам двеста", каза бразилецът и банката се съгласи. Снимките отнеха четвърт час, а звездата спечели най-лесните пари в живота си.
Договорът на Алекс изтече и разглеждаше оферти от Португалия и Германия. От съображение за сигурност Фенербахче нае охранители, които денонощно да пазят къщата му.
Когато от Борусия Дортмунд се канеха да пристигнат на крака за подписването на договора, "фенерите" му поднесоха на поднос нов контракт, на който не можеше да се откаже, както и капитанската лента. През сезон 2007/08 Фенербахче достигна до четвъртфиналите на Шампионската лига, а феновете крещяха: "Искаме пожизнен договор за Алекс". "Съжалявам приятели, ще приключа кариерата си в Коритиба", заяви той.
През 2011-а Алекс стана четвърти голмайстор на Европа след Роналдо, Меси и Гомес и за четвърти път - най-добър футболист на Турция. Премиерът Ердоган му предложи турско гражданство, а по телевизията показаха как най-голямата му дъщеря Мария Едуарда пее турския химн преди мач. През лятото обаче "фенерите" бяха обвинени в "черно тото" и изхвърлени от Шампионската лига, а президентът им Йълдъръм бе вкаран в затвора. Повечето от чужденците избягаха, но Алекс остана. В дербито с Галатасарай обаче треньорът Айкут Коджаман го остави резерва, а на пресконференция излъга, че бразилецът е бил контузен.
За двубоя с Газиантепспор Коджаман дори не включи Алекс в групата, а какво се случваше вече бе ясно на всяко хлапе, което можеше да брои. Айкут - легенда на Фенербахче - имаше 140 гола за клуба в турската лига. В този момент Алекс беше със 136 и беше въпрос на време да счупи рекорда му.
Нападателят дойде на стадиона с двугодишния си син Фелипе, а феновете скандираха името му. Президентът Йълдъръм, който вече бе на свобода, взе микрофона и призова трибуните да подкрепят отбора, а не Алекс. "Използваш детето, за да привличаш внимание", обвини го босът. А нападателят му отвърна: "Говорите за момчето ми ли? Докато бяхте в затвора, той беше на всички мачове. И привличах внимание с головети си, а не с него."
Така приключи истанбулската приказка на бразилеца, а по-късно феновете му издигнаха бронзова статуя на площада пред стадиона. Преди това стотици запалянковци се събраха пред къщата, горяха снимки на Йълдъръм и го молеха да остане. Но той вече бе взел решение. Няколко часа преди да отлети за Бразилия, Алекс беше повикан от Ердоган: "Искам да се извиня за случилото се - каза премиерът. - Винаги ще бъда ваш почитател."
"Имате ли някакви предпочитания за сценария на представянето?" "Не, просто искам час по-скоро да се върна на терена. Не пилейте пари за презентацията. Нали ще има 500-600 души." След ден десет хиляди фенове гледаха как хеликоптерът с Алекс каца на тревата на стадион "Коуто Перейра". Алекс излезе, махна с ръка на запалянковците на трибуните и взе фланелката на Коритиба от детския си идол Тостао.
Няколко месеца по-късно голмайсторът изведе родния си тим до финала на щатското първенство, а в навечерието на битката най-голямата му дъщеря му каза: "В училище съм обещала, че ако загубите от Атлетико, ще им целувам емблемата". През 90-те години Алекс игра два пъти с Коритиба на финалите на щата, но и двата пъти загуби. С Палмейрас, Крузейро и Фенербахче вдигна много трофеи. А с любимия Коритиба - нищо. Но каква по-голяма мотивация от думите на неговото момиче?
Преди финала Алекс се обърна към съиграчите си в съблекалнята: "Днес е последният ми шанс да спечеля трофей с Коритиба. На 35 години съм, но никога не съм бил толкова притеснен, колкото днес."
От съблекалнята до терена са около 30-ина секунди, но бяха достатъчно, за да си спомни всичко: първата тренировка, първата кола, раздялата с Даяна след трансфера в Палмейрас, съдебните премеждия с Парма, прането на екипа във Фламенго, пиянството по време на Мондиал 2002 и поражение от Челси в четвъртфиналите на Шампионската лига.
През първото полувреме Алекс вкара два...
Шест месеца след като спечели щатското първенство, той обяви, че прекратява с футбола, след което синът му отказа да му говори в продължение на три дни. На улицата бе същото - барманите, продавачите и случайните минувачи продължаваха да носят фланелката му и го умоляваха да не се отказва. Алекс се вслуша в гласа им и се завърна на терена, но здравето на съпругата му (през юли тя едва не си отиде след неуспешна липосукция) и зверски сблъсък със защитника на Фламенго Шикао, след който напусна стадиона в инвалидна количка, означаваха край.
Алекс отлетя за Истанбул, за да обсъди бенефисен мач с президента на Фенербахче Йълдъръм, но последният отказа среща.
Коритиба, разбира се, му организира прощален мач, а час и половина след края, Алекс излезе отново на терена и седна на центъра със сина си и му обясни: "Искам да се сбогувам с тревата. Може би ти или някой твой приятел също ще играете на нея. Но аз - вече никога!".
Алекс вкара 422 гола в кариерата си, което е 22-рото най-добро постижение в историята на Бразилия. А от знаменитите "десетки" на страната пред него са само Зико и Пеле. Има ли нужда от още разсъждения?
