Идеалната лебедова песен във футбола: Когато 37-годишният Дзола предпочете Каляри пред парите на Абрамович

Коя е идеалната лебедова песен във футбола?

Случай, когато голям футболист се е сбогувал с играта в неподражаем стил, затвърждавайки имиджа си на магьосник на терена?

Сред най-добрите примери е този на Джанфранко Дзола, един от големите италиански нападатели на своето време, който сложи точка на своята кариера по превъзходен начин в родината си.

Към края на сезон 2002/03, Дзола вече беше решил, че времето му в Челси е изтекло. Той вече беше на 36 години, а все повече се засилваха слуховете, че лондонският клуб ще има нов собственик.

Италианецът се беше насладил на изненадващо силен последен сезон на "Стамфорд Бридж" с най-доброто си постижение във Висшата лига от 14 гола през кампанията. Не липсваха и моментите на типичната за него футболна магия, като например едно сублимно изпълнение срещу Евертън:

С настъпването на лятото обаче, ситуацията се усложни.

Джанфранко Дзола вече беше дал съгласието си за едногодишен договор с Каляри, основния футболен клуб в неговото родно място Сардиния. Той щеше да играе за тим от острова за пръв път от 1989 г., когато беше защитавал цветовете на Сасари Торес в трета дивизия.

После обаче Роман Абрамович пое контрола над Челси с готовност да изсипе всичките нужни финанси за превръщането на "сините" във водещ европейски клуб.

Босът беше готов на всичко да задържи клубната икона Дзола, независимо от устната договорка на футболиста с Каляри.

"Абрамович прати на Дзола факс с предложение за 3 млн. паунда на година, видях го с очите си", разказва Масимо Челино, тогавашният президент на Каляри.

Руснакът обаче нямал шанс да убеди нито клуба, нито играча. "Абрамович ми се обади и в четвъртък, този път ми предложи един милион паунда, за да се откажа от сделката. Веднага му отказах", казва още Челино.

Според слуховете, имало и трето финално предложение от Абрамович - да купи целия клуб Каляри, само за да върне Дзола!

Отсреща обаче били непреклонни, а футболистът също останал зад решението си с обяснението, че е заложена репутацията му пред хората в Сардиния. А тази репутация тепърва щеше да се вдигне до небесата...

Джанфранко Дзола направи своя дебют за Каляри на 37-годишна възраст, когато сардинският клуб започваше своя четвърти сезон в Серия Б.

Точно така, Дзола се беше съгласил да заиграе в отбор, който изглеждаше заклещен във втора дивизия и беше завършил последните три сезона в средата на таблицата.

Каляри не беше лош отбор за Серия Б, но не беше и сред фаворитите за промоция. "След толкова години в чужбина, искам да представя себе си, ако може така да се каже, на мястото, откъдето произхождам, пред моите хора. Това ме привлича, пленява ме и ме стимулира повече от всяко друго нещо", призна Дзола пред Guardian тогава. "Това е място, където никога не сме били много богати. Не сме имали големи привилегии. Да мога да нося радост на хората тук, както го правех в Лондон, би било моят връх, от професионална и най-вече от човешка гледна точка".

Нещата потръгнаха от самото начало и в първия си двубой Дзола отбеляза един от своите маркови преки свободни удари, а във втория също вкара, този път от дузпа. Каляри записа две победи с по 3:0 и зае първо място във временното класиране.

Сезонът протече прекрасно, основните нападатели Давид Суасо и Мауро Еспосито стана още по-резултатни, а самият Дзола завърши с 13 попадения и въпреки напредналата си възраст пропусна само три мача за цял сезон.

Каляри завърши на второ място и това означаваше завръщане в Серия А!

С това постижение обаче дойде и ново трудно решение за Дзола. Той щеше да е на 38 години за сезон 2004/05 и вече беше постигнал целта си да направи нещо значимо с Каляри, нужно ли беше да продължи и да рискува в Серия А? Имаше ли все още възможностите да играе в елита?

Нападателят даде категоричен отговор. Той удължи договора си с още година, сложи отново екипа с номер 10 и прие последното предизвикателство в състезателната си кариера.

Но каква беше целта този път? Оцеляване в Серия А? Или просто да носи радост на феновете още малко? За изненада на всички, приказката на Каляри продължи.

До ноември 2004 г. скромният тим биеше наред, естествено с основния принос на Дзола. В един особено резултатен период, нисичкият нападател се разписа четири пъти в три мача: срещу Интер, Лацио и на два пъти срещу Киево (първият път отново от фаул).

Той вкарваше спорадично и през остатъка от сезона, като завърши с 9 попадения в шампионата и 4 за Купата на Италия.

Както обикновено ставаше при Дзола, когато той бележеше, беше колкото красиво, толкова и драматично. През януари 2005-а вкара един от най-забележителните голове в своята кариера.

В 89-ата минута Каляри изоставаше с 0:1 у дома срещу Ювентус и доста оптимистично центриране беше насочено към нахлуващия в пеналта и висок 168 см Дзола.

Тогава централни защитници на Ювентус бяха Фабио Канаваро и Лилиан Тюрам. Десен бек беше Жонатан Зебина (184 см). Вратарят? Джанлуиджи Буфон.

Някак Дзола успя да скочи неочаквано високо, избегна Тюрам и победи Зебина в директния двубой, за да направи ето това:

Последваха още моменти, останали в съзнанието на футболните ценители. През март Дзола откри резултата при успеха с 3:0 над Рома от воле, а във финалния ден от сезона загубата с 2:4 от Ювентус сякаш остана на заден план, в сянката на ветерана, който игра само половин час и вкара двата гола за отбора си.

Два гола в последния мач от неговата кариера.

Каляри завърши девети и Джанфранко Дзола приключи брилянтната си кариера, почти 39-годишен, с неправдоподобен успех - Каляри беше изминал пътя от средняк в Серия Б до убиец на гиганти в елита.

Роман Абрамович едва ли е тъгувал много, тъй като по същото време Челси печелеше първата си титла на Англия за последните 50 години.

Но за Каляри завръщането на Дзола и финалните му мигове на футболния терен бяха нещо безценно. Нещо, което хората в Сардиния няма как да забравят.

Новините

Най-четените