През лятото на 2011-а тримата най-добре платени футболисти в света бяха Кристиано Роналдо, Лионел Меси и... Дарио Конка.
Невероятно, нали?
Но първо малко предистория.
През 2010-а феновете на Флуминензе бяха на върха на щастието си, след като грандът от Рио де Жанейро най-после стана шампион на Серия "А" след 26 години без титла.
В отбора личаха имената на Фред, Деко и Жулиано Белети. Но шампионското злато не бе спечечелено нито заради головете на Фред, нито заради въображението на Деко, а още по-малко заради качествата на десния бек Белети.
Голямата звезда на Флу през 2010-а се казваше Дарио Конка, който две години по-рано бе привлечен от Ривър Плейт.
Аржентинецът реализира 38 гола през кампанията и съвсем заслужено бе избра за Играч на сезона.
Толкова впечатляващо бе представянето му, че в Бразилия се говореше, че искат да го натурализират и да играе за "селесао", тъй като нямаше и един мач за националния тим на родината си.
И въпреки че изглеждаше сякаш футболният свят е в краката му, Дарио предпочете да остане здраво стъпил на земята.
"Ще е много трудно да ме направят бразилец. Мано (Менезеш, селекционерът на Бразилия тогава - б.а.) разполага със страхотни футболисти, а фланелката на "селесао" е свещена. Но ако ме повикаj, кой знае?"
Само година по-късно бразлиската мечта на Конка угасна.
На 2 юли 2011-а подписа договор за две години и половина с китайския Гуанджоу Евъргранде, която хвърли в смут феновете.
Трансферната сума бе около 8 млн. евро - не чак толкова впечатляваща, но рекордна за китайския футбол тогава.
Далеч по-впечатляваyа бе заплатата на играча - около 200 хил. евро седмично, което го направи третият най-скъпоплатен футболист на планетата след Меси и Роналдо.
"Офертата е отлична за Флуминензе, а за Конка нямам думи да опиша какво представлява тя", заяви треньорът на бразилците Абел Брага.
"Знам, че това е доста непопулярно място, но взех решението, мислейки за семейството си", обясни Дарио.
Той се приспособи бързо към Изтока и за три сезона в китайското първенство вкара 54 гола в 99 двубоя, а феновете го нарекоха Краля.
Под ръководството на Марчело Липи тимът спечели две титли.
След изтичането на договора му, 30-годишният Конка се завърна благодарен на китайците в Бразилия, за да облече отново екипа на Флу. В Рио обаче нямаше как да му осигурят такава баснословна заплата и аржентинецът подписа контракт за над 20 пъти по-малко възнаграждение - около 10 хил. евро седмично.
Дарио бе далеч от головите си рекорди от първия си престой в отбора, но все пак отбеляза 9 попадения, с които допринесе за шестото място в крайното класиране.
И когато изглеждаше, че започва лебедовата му песен, отново се появиха китайците. Конка вече беше на 31, но Шанхай СИПГ на Свен-Йоран Ериксон го искаше с обещание за 150 хил. евро на седмица.
И този път му провървя на аржентинеца, който вкара 9 гола и даде 13 асистенции за тима, завършил втори в Суперлигата в първия му сезон. Във втория показателите му бяха наполовина, а през август 2016-а скъса кръстни връзки и бе извън игра 9 месеца.
Фламенго обаче вярваше, че още има хляб в него и въпреки сериозната травма, го взе под наем с идеята да го излекува и да го използва. Този път обаче не се получи и Конка влезе на два пъти за резерва, записвайки 15-ина минути за Фла.
През декември миналата година се завърна в Шанхай, а само няколко месеца по-късно напусна.
Вече е на 35, но още не се е отказал официално. Поддържа формата си и чака дали някой отбор няма да се сети за него.
Въпреки че постигна сериозни успехи с Флуминезе и после в Китай, Конка никога не получи повиквателна за националния отбор на Аржентина, а бразилското натурализиране остана само идея в зародиш.
Но Дарио Конка има своето място във футболната история - и като финансова аномалия, и като човек, прокарал пътя на десетки южноамериканци към необятния Китай.
