Прекомерна толерантност или прогресивна терминология? Трудно е да се отговори...
Компанията Merriam-Webster, издател на речниците в САЩ, е основана през 1828 г. в Спрингфийлд, Масачузетс. В същия град след 63 години е измислен баскетболът. Мина още век и половина и Merriam-Webster отново се споменава в един контекст с играта с оранжевата топка - феновете проверяват значението на думата "owner" (собственик).
В началото на юни уебсайтът TMZ, който обича да раздухва скандалите в света на шоубизнеса, написа, че в НБА се опитват да се отърват от термина "собственик", тъй като напомня за притежанието на човек от човек, с други думи - за робството.
Така ли е? Ще се опитаме да разберем.
Какви са претенциите срещу думата "собственик"?
За първи път за премахването на думата заговори Дреймънд Грийн от Голдън Стейт през септември 2017 г. "Само защото някой е въвел нещо преди сто години, не го прави правилно и днес. Думите "собственик" и "господар" се коренят от времената на робовладелчеството. Просто сме взели тези думи и продължаваме да ги използваме", каза той.
Година по-късно ЛеБрон Джеймс предложи "собственик" да се замени със CEO "главен изпълнителен директор", "председател на борда на директорити" или "основен акционер". Краля получи одобрение, но имаше и такива, които не се съгласиха. Рапърът Snoop Dogg заяви, че не вижда нищо лошо в думата и даде пример: "I own my own shit". Ясно е какво означава буквално, но се използва в смисъла на "проблемите са си мои". Комикът и телевизионен водещ Джон Стюарт пък заяви: "Когато вашият продукт е най-вече работа на други хора, думата "собственик" звучи като нещо феодално". Само за щрих - Стюърт е бял.
В отговор на разпалилата се дискусия, милиардерът и главен акционер на Далас Мавърикс, Марк Кюбан, призова Дреймънд да се извини на собствениците на клубове, че ги сравнява с робовладелците. Изненадващо, но тази задочна престрелка бързо отшумя и не й се обърна голямо внимание.
Защо играчите на НБА се отнасят толкова негативно към думата "собственик"?
Дискусията за "собственика" е неразделна част от един от основните въпроси на американското общество: трябва ли съвременните потомци на робовладелците да се чувстват виновни пред потомците на робите; може ли съвременното общество да компенсира сегрегацията и унижението, с които афроамериканците са били принудени да се сблъскат, и накрая, не са ли запазени останките от робската система и до днес, през 2019-а?
В различни времена на тези въпроси се отговаря по различен начин. По времето на Барак Обама в много официални документи се появи понятието "положителна дискриминация", когато при равни други условия се дава предимство на чернокожите; при Доналд Тръмп "положителната дискриминация" на държавно ниво бе премахната.
Дискусията продължава и на недържавно ниво. Така например през април тази година студентите от Джорджтаунския университет гласуваха да се приспаднат по 27,2 долара от стипендиите на потомците на 272 роби, продадени през 1830 г., за да спасят учебното заведение от фалит.
НБА си има свои специфики.
Първо, три четвърти от играчите в НБА са чернокожи, около 45% от зрителите в САЩ - също, но почти всички клубове на лигата принадлежат на бели. Единствените изключения са Шарлът (Майкъл Джордан) и Сакраменто (Вивек Ранадиве, родом от Индия); Бруклин скоро ще се присъедини към тях (когато сделката между Михаил Прохоров и Джозеф Цай приключи). Преди Джордан да купи Шарлът през 2010-а, за 60 години съществуване на НБА само един собственик не беше бял - Робърт Джонсън, също в Шарлът.
Мнозина вярват, че НБА е оказала своята роля Джонсън да стане първият афроамерикански собственик в спортните лиги на САЩ през 2004 г., за да се отърве от имиджа на Асоциация, в която господстват бели богаташи и играят баскетболисти с имидж на гангстери. И тогава, когато Джонсън продаде клуба на Джордан, се продължи тенденцията "един чернокож собственик на 30 бели".
Второ, НБА не се ползва с най-добрата репутация в САЩ.
В първия сезон на Асоциация не се допускат чернокожи, а през 50-те и 60-те години в южните щати на играчите на НБА с черен цвят на кожата е отказвано обслужване в хотели, магазини и ресторанти, а от трибуните ги освиркват във всеки мач. Помни се и случаят на взлом в дома на великия център Бил Ръсел, при който стените на спалнята му са измазани с фекалии и расистки послания.
През 80-те години на миналия век кокаиновите войни засегнаха най-вече афроамериканците, въпреки че дрогата не подбираше кого да улови в мрежите си; през 90-те години пък НБА беше недоволна от политическите възгледи на Махмуд Абдул-Рауф и Крейг Ходжес и се опита да ги изгони от лигата.
С пристигането на новия комисар на НБА Доналд Стърлинг репутацията на първенствоно започна да се променя. Той беше принуден да продаде клуба си ЛА Клипърс при встъпването си в длъжност, след което подкрепи кампанията "Не мога да дишам", когато играчите протестираха срещу полицейската бруталност срещу чернокожите.
Постепенно в Лигата се появиха повече успешни тъмнокожи треньори и генерални мениджъри.
И изведнъж проблемът дойде оттам, откъдето не се очакваше - от речника.
Официално от лигата декларираха, че от дълго време не използват термина "собственик". Вместо нея се залага на "governor". Най-висшият орган на НБА, който включва представители на всичките 30 клуба, се нарича Управителен съвет (Board of Governors).
В основния документ на НБА - Колективния договор - терминът "собственик" се използва само осем пъти и се отнася единствено до собственици на бизнес, свързан с НБА, а не на клубовете.
Но НБА има и друг документ, който отдавна е недостъпен за обществеността - Конституцията (Constitution and By-Laws). И там думата "собственик" се появява вече 104 пъти и дори има определение на термина във въведението. "Governor" се споменава 136 пъти, но това понятие се ограничава само до представители на отборите в борда на директорите, а не до всички акционери, съсобственици и собственици.
В своето разследване TMZ твърди, че два клуба вече официално са премахнали думата "собственик" от ежедневието си - Клипърс и Филаделфия.
Но поне половината от клубовете не използват "owner" на официалните си уебсайтове и в медийните материали. Вместо нея има изпълнителни директори, председатели, президенти, партньори и т.н. Например, в Бостън собствениците се наричат "управляващи партньори" (managing partners) поне от 2006 г. насам.
Но има и такива, които не се отказват, като Далас, Голдън Стейт и Хюстън. И са убедени, че да си собственик на клуб и да се наричаш такъв няма нищо общо с робството.
