Когато студентът от Билбао Хуан Елордуй се качва на кораба от Саутхемптън обратно към дома през 1909 година, взима със себе си 50 футболни фланелки за местния отбор. Атлетик Билбао са в отчаяна нужда от нови екипи и така приемат червено-бялото райе на Саутхемптън. След това изпращат останалите фланелки към младежкия си отбор – Атлетико Мадрид. „Дюшекчиите“ са създадени само три години по-рано от трима баски като академия към Билбао. 110 години по-късно и Атлетико, и Билбао продължават да играят в елита и са известни по цял свят като „рохибланкос“.
Зад цветовете на всяка фланелка има история. Някои са очевидни, други – по-сложни за обясняване и проследяване. При синьо-червеното райе на Барселона, например, има повече въпросителни, отколкото отговори.
Според някои, цветовете на каталунците се коренят в швейцарското минало на основателя на клуба Жоан Гампер. Базел изглежда като възможният източник на цветовете, но бившият тим на Гампер – Екселсиор, също играе в синьо и червено, затова няма пълна яснота по този въпрос. Други легенди разказват за Артър Уити, футболист в един от първите отбори на Барса, който поискал тимът да носи синьо и червено заради първия му училищен отбор в Крозби.
Сега Барселона е едно от най-големите имена в световния футбол, но не само те използват всеизвестните „блаугранас“. Ейбар има тясна връзка с тима от „Камп Ноу“ и през 1944-а, когато няма към кого да се обърнат за нови екипи, им са заето такива на Барса.
Леванте също играе в тези цветове след обединяването си с Химнастико, който има много подобна емблема на тази на Барселона, през 1939 година. Уеска бе четвъртият отбор, който играеше със „синьо-червено“ в Ла лига миналия сезон, тъй като основателите му са били фенове на Барса.
В началото на 20-и век много британци „слизат надолу“ към Испания в търсене на работа, докато испански студенти се „качват нагоре“ към Великобритания, за да завършат образованието. При завръщането си част от вече висшистите взимат футболни екипи със себе си за родните си отбори в Испания.
Например, зеленото и бялото на екипите на Бетис не идва от флага на Андалусия. Историята зад цветовете е доста по-интересна. Роденият в Севиля Мануел Рамос Асенсио е изпратен в Шотландия, за да учи в колежа „Сейт Джоузеф“ в Дъмфрийс. Асенсио често посещава „Паркхед“, за да гледа Селтик, чиито зелени и бели обръчи на екипите остават в съзнанието му дори след прибирането му в Испания. Бетис носи зелено-бели райета в по-голямата част от историята си и въпреки че не са под формата на обръчи, тимът излезе с такъв екип през 2017-а в мач срещу Малага, за да почете историческата си връзка с „детелините“.
Влиянието на британския футбол е силно в цяла Европа. Вече сме писали за това как Нотс Каунти осигурява първите „черно-бели“ екипи на Ювентус. През 1903 година италианският клуб моли един от английските си играчи – Джон Савидж, дали би помолил някой отбор на Острова да помогне с екипите. Той се свързва с човек в Нотингам, който е човек на Каунти. И останалото е история.
Но обратното също е в сила. Блекпул сменя цвета на екипите си на оранжево през 1923-та след предложение от страна на съдия Албърт Харгрийвс, който е бил впечатлен от екипа на Холандия, след като е свирил техен мач срещу Белгия.
Фланелките на Лийдс са били вдъхновявани и от Хъдърсфийлд, и от Реал Мадрид. В началото Лийдс играе в синьо-бели райета като „териерите“, но след успехите на „кралете“ в КЕШ през 60-те „облича“ бялото.
Астън Вила първи смесва цветовете на шотландските Хартс и Рейнджърс. След това Уест Хем и Бънрли харесват комбинацията и я приемат за своя.
При повечето италиански клубове обаче е малко по-различно. Историите за цветовете са базирани на цели философии. Интер, например, избира черното и синьото, защото те символизират небето през деня и през нощта. Докато черното е екипите на Милан символизира страха на противниците им, а червеното – огнената страст на играчите им.
Синьото на Наполи е заради залива на Неапол, докато розовото и черното в екипите на Палермо символизират непостоянните резултати на тима – розовото е сладостта от победата, докато черното е неприятното чувство на загубата.
Легендата гласи, че наситеното виолетово на Фиорентина се е получило заради пране на старите им червено-бели екипи в реката. В Рома вярват, че те са символът на столицата Рим и затова приемат имперското червено и златното. Докато Лацио е основан не като футболен, а като спортен клуб. Затова и цветовете му са синьо и бяло – намигване към гръцките създадели на Олимпийските игри.
Знамената на местностите играят голяма роля при екипите на испанските отбори. Затова галисийските Селта и Депортиво са в синьо и бяло, астурският Реал Овиедо е в кралскосиньо и затова резервните екипи на Барселона са в жълто-червено райе. Огромната част от испанските клубове са изключително горди от градовете и регионите си. Затова и синьо-белите райета на Реал Сосиедад идват от флага на Сан Себастиан.
От другата страна на границата, в Португалия, Порто носи същите цветове, но те символизират националното знаме по онова време. Основателите на клуба са предпочели тях пред цветовете на града, които са зелено и бяло.
Желанието екипът ти да не прилича на друг местен отбор също играе роля при избиране на цветове. Аякс е принуден да се раздели с червено-бялото райе при първата си промоция в елита през 1911 година, защото цветовете съвпадат с тези, носени от Спарта Ротердам. В Аякс бързо решават проблема, оставяйки само една лента в средата и всички са били щастливи.
Докато историята за райето на ПСВ е малко по-трудна за вярване. Когато се е мислило за клубните цветове, президентът на клуба Ян Вилем Хофкес харесал контраста между малиновото си питие и белия си бележник по времето на срещата.
Но дори това не може да се мери с историята за екипа на Бока Хуниорс. Градската легенда гласи, че през 1906 година Бока и Нотингам де Алмагро играят мач, а залогът е цветът на екипа, защото дотогава двата тима играят в еднакви окраски. Бока губи и трябва да си хареса нови цветове. Хора от клуба се отправят към доковете, за да обмислят новите екипи. Изненадващо, решават, че ще приемат цветовете на флага на първия кораб, който хвърли котва на пристанището. И така, благодарение на шведски мореплаватели, Бока и до днес играе в синьо и жълто и е познат в тези цветове по целия свят.
Разбира се, има и доста по-тривиални истории. Основателите на един от традиционните френски отбори – Сент Етиен, са избрали зеленото, тъй като са били работници в магазин за плодове и зеленчуци от веригата Groupe Casino и са взели техния цвят през 1919 г.
Големият съперник на Сент Етиен – Лион, приема червеното, бялото и синьото от френското знаме. През 1976-а обаче ръководството решава да промени цветовете на изцяло червено точно когато Ливърпул печели два поредни пъти КЕШ, въпреки че няма информация това да е причината. През 1990-а обаче „френските“ цветове са върнати заради провала да се спечели дори един трофей с червеното. ПСЖ също избира тези цветове, но не заради националния флаг, а заради града и Свети Жермен.
Едно е сигурно. Цветовете на отбора са точно толкова важни, колкото и клубната емблема. Това е идентичността не само на клуба, но и на феновете. Те носят духа и ценностите, които клубът защитава, и са, може би, най-важната част от идентичността му.
