Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Робер Пирес: Кадифеният мускетар на Непобедимите

Пирес наподобяваше футболен мускетар, който беше едновременно самоотвержен, прецизен и колкото елегантен, толкова и смъртоносен противник.
Непобедимите! Снимка: Goal.com
Непобедимите!
В червената част на лондонския север винаги ще се разказва приказката за кадифения мускетар и първите думи при споменаването на името Робер Пирес винаги ще бъдат: "Той беше брилянтен, той беше легенда!".

Понякога само един щрих може да направи от добрата картина съвършена.

Когато Робер Пирес се присъедини към Арсенал през 2000 г., усещането беше, че тимът на Арсен Венгер вече е почти съвършен. А сънародникът на френския мениджър добави последния щрих за приключването на един от най-паметните шедьоври във Висшата лига.

Пирес се присъедини към атака, в чиито редици Денис Бергкамп блестеше вече 5 години, Фреди Люнгберг бе пристигнал преди две, а Тиери Анри бе започнал да къса мрежи около година преди това.

Идеята на Венгер беше той да замени друг футболист, славещ се със своята елегантност на терена - Марк Овермарс. И успя да го убеди да дойде на "Хайбъри", въпреки че на опашката за него бяха още Реал Мадрид и Ювентус.

Пирес се изкуши от шанса да стане част от силната френска връзка в Северен Лондон и с времето се превърна в едно от най-безценните попълнения, които треньорът привлече по време на дългогодишната си служба на "артилеристите".

Със своята коса, бакенбардите и прилежно оформената брада Пирес наподобяваше футболен мускетар, който беше едновременно самоотвержен, прецизен и колкото елегантен, толкова и смъртоносен противник.

Ако Бергкамп беше Ледения, а Анри притежаваше стоманено присъствие на терена, Робер беше хем хищник, хем маестро с кадифен финес за Арсенал.

И допринасяше неимоверно много за естетическата наслада, която носеше този велик отбор.

Във футболна епоха, в която никой не говореше за "гегенпресинг", французинът не мъкнеше тежките окови на дефанзивните отговорности и това правеше "топчиите" още по-зрелищни.

А и кому бе нужен в отбрана тогава?

В началото на века Арсенал бе благословен с изумителни бранители, а Патрик Виейра и Жилберто Силва бяха халфове "перпетуум мобиле" с неизчерпаема енергия и сърца по-големи от топката.

Това осигуряваше на Пирес свобода по лявото крило да създава и завършва положения след положения, а бързината и интелигентността в играта му бяха от решаващо значение за смъртоносните контраатаки, с които се славеха Непобедимите.

Французинът не се отличаваше в единоборствата и не притежаваше агресията на Бергкамп, да кажем, но феновете го боготворяха заради брилянтния дрибъл, перфектните пасове и цялостната му визия за случващото се на терена.

Във втория си сезон на "Хайбъри" Пирес оглави класацията при асистентите и вкара 9 гола, допринасяйки за титлата със 7 точки преднина пред подгласника Ливърпул.

Той беше избран за Футболист на сезона и за номер 1 от феновете Арсенал, въпреки че през март скъса кръстни връзки и пропусна финала с Челси за ФА къп.

През кампанията 2001/02 вкара и един от най-емблематичните голове в кариерата си, правейки за смях Джордж Боатенг и Петер Шмайхел от Астън Вила.

И въпреки че изпълнението му остана завинаги в историята, Пирес отбеляза (може би) най-красивото си попадение срещу Саутхемптън през следващия сезон след нов гениален прехвърлящ удар.

В иначе разочароващата кампания, в която Арсенал пропиля осем точки преднина, за да поднесе титлата на Манчестър Юнайтед, Пирес възвръщаше топ формата си след травмата и даваше надежда на феновете.

Но и най-големите оптимисти сред тях едва ли очакваха това, което предстоеше.

В предпоследния кръг на шампионата французинът се отчете с хеттрик при победата срещу "светците", която постави началото на безпрецедентната серия от 49 мача без поражение.

В сезона на Непобедимите - 2003/04 той стана втори реализатор на тима с 19 гола, като бе изпреварен единствено от неотразимия Тиери Анри с 39 във всички турнири.

Робер продължи да вкарва изумителни попадения, а във футболния фолклор на Северен Лондон се помни онова при 2:2 срещу Тотнъм на "Уайт Харт Лейн", което осигури титлата на тима цели 4 кръга преди края.

До голяма степен постижението на Непобедимите се дължеше на футболния интелект и атакуващия плам на Пирес, чийто кариерен пик съвпадна с възхода на най-забележителния Арсенал в ерата "Венгер".

До края на престоя си в тима Пирес вдигна трофея от ФА къп година по-късно, но времето му в клуба сякаш не завърши по начина, по който му се искаше на него и на феновете.

Робер бе заменен принудително във финала на Шампионската лига срещу Барселона през 2006-а заради червения картон на Йенс Леман, а няколко месеца по-късно вече беше играч на испанския Виляреал, отваряйки огромна дупка не само в състава на "артилеристите", но и в сърцата на привържениците им.

Малко грубо бе прекъсната нишката с френския виртуоз, но за шест години в Арсенал той остави наследство, с каквото малцина могат да се похвалят.

Затова в червената част на лондонския север вечно ще се разказва приказката за кадифения мускетар, а първите думи при споменаването на името Робер Пирес винаги ще бъдат: "Той беше брилянтен, той беше легенда!".

 

Най-четените