Майкъл Джонсън изкарва парите си като показва на хората къде са сбъркали.
Независимо дали става въпрос за един от най-уважаваните експерти на BBC Sport, или за неговия анализаторски център, в който изучава и дава оценка и за най-малките подробности за представянето на атлетите. Разбира се, срещу богато възнаграждение.
И е някак си жестоко, че именно той е изправен пред бъдеще, в което няма яснота за здравословното си състояние.
Преди малко повече от четири месеца олимпийското величие претърпя удар.
Става въпрос за мини инсулт, от който 51-годишният бивш атлет направи чудотворно възстановяване и вече прекарва дните си в любими занимания като сърф, гребане, колоездене и бягане.
Но въпреки многобройните тестове и анализи от страна на най-добрите лекари, той признава, че живее в страх заради един постоянно измъчващ го въпрос - защо точно той?
"Донякъде сме се примирили със заключението, че никога няма да открием причината", казва Джонсън.
"Ако знаех защо ми се случи, можеше да направя нещо по въпроса и щях да се чувствам по-добре, ако знам, че върша правилните неща, за да не се повтори. Но за съжаление нямам тази привилегия. Очевидно е, че тази ситуация причинява малко страх, тъй като правех всичко както трябва преди удара и сега го правя отново, но пак може да се случи", споделя притесненията си бившият спринтьор.
Страхът от неизвестното не е единственият ужас, срещу който Джонсън трябваше да се изправи през последните месеци. Той беше принуден да се сблъска и с една чужда за него емоция - уязвимостта.
По време на блестяща си кариера, в която спечели четири олимпийски титли и постави световни рекорди на 200 и 400 метра, Джонсън можеше да прави нещата, които обича, без да се притеснява от нищо.
Един от най-известните му цитати е: "Не ти дават златен медал, защото си победил някого. Дават ти го, защото си победил всички".
И на Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта той взе две златни титли, обут в златни шпайкове. Изглеждаше като скала и като човек, който не може да бъде сломен от нищо.
Но вече не е така...
"Не мога да кажа, че на 100% съм в ситуация, в която ми е комфортно да съм уязвим", признава спринтьорът, който бе известен като Супермен в активните си години и който носеше екип със знаменития знак "S" на героя от комикса по време на Световното първенство през 1997-а.
"Това подчертаваше стремежа, който имах да бъда свръхчовек и да се държа като такъв. Показваше нуждата ми да чувствам, че хората ме възприемат като невероятно силен и физически подготвен човек.
С персонажа и публичността си си изградих облик, в който трябва да съм пример за Супермен и човек, който няма нужда от помощ и съчувствие. По принцип не харесвам тези неща", подчертава Джонсън.
"Но един от истинските уроци, които научих в тази ситуация, е директната среща с уязвимостта, когато загубиш възможността да ходиш. Нуждаех се от помощ, за да върша нормални неща от ежедневието и животът стана труден.
Осъзнах, че се нуждая от помощта на хората и трябваше да съм отворен към новите обстоятелства", признава той.
И както Майкъл бърза да отбележи, нежеланието да се покаже уязвимост не е чак толкова лошо. В края на краищата, само с подобен характер се печелят четири олимпийски златни медала и вярва, че тази нагласа му е помогнало да осъществи забележителното си възстановяване.
Беше началото на септември, когато Джонсън претърпя Транзиторна исхемична атака (TIA). Това е мини инсулт, причинен от временно прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка.
Джонсън загуби подвижност и координация в лявата си страна и в дните след удара му отнемало 15 минути да извърви 200 метра. Същата дистанция, която пробяга за 19,32 секунди през 1996-а в Атланта.
Четири месеца по-късно той вече се е върнал към предишния си фитнес режим, а важна емоция за него по време на бързото му излекуване е гневът. Хъс, че не трябва да допусне това да му се случи отново.
Гняв и заради още нещо...
"Да тренирам всеки ден и да се поддържам в добра форма, гледайки как другите хора не го правят и са здрави, а аз съм в болница с удар, откровено ме ядоса. Но само за ден.
Осъзнах обаче, че този гняв няма да помогне и само ще ме накара да се почувствам още по-зле.
А да си казваш сам на себе си да не се ядосваш, те прави още по-ядосан. Трябва да замениш това и карах докторите да започнат възможно най-скоро с физическите упражнения", споделя легендата.
А възможно най-бързо означаваше двувневни тренировки само седмица след инсулта.
Сега Джонсън се опитва да даде пример на всички хора по света, които се сблъскат със стряскащото заболяване.
"Моята история може да призове хората да са по-осведомени. Важно е да открием симптомите и да идем в болница възможно най-бързо. Като човек, който мина през тези етапи, знам, че някои хора биха избрали да не отидат в болницата. Не съм имал момент, в който да си кажа: "О, Боже, нещо се случва с мен".
Просто не се чувствах добре и предпочетох да отида до болницата, вместо да прилегна и да видя дали ще ми мине. Ако не отидеш в болница, може да се окаже фатално", съветва американецът.
Радва се, че продължава да живее живота си по същия начин, както преди инсулта, но няма как да се отърси от мисълта за връхлетялото го нещастие.
"Най-доброто за мен е да държа рисковите фактори на разстояние, продължавайки със здравословното хранене и поддържане на физическата ми форма. Трябва да следя и различни фактори като пулс, кръвно налягане и диета. Както и да приемам предписаните ми медикаменти и да продължавам живота си нормално.
Подходих към възстановяването си по същия начин, по който го правех в лекоатлетическата си кариера.
Но, очевидно, здравето е най-важно, защото става въпрос за живота ти и неговото качество. А това е сериозна работа", завършва легендата.
