Да гледаш световно първенство по футбол днес е лесна работа. Просто включвате телевизора, откъдето 37 камери следят всичко на терена. В интернет имате на разположение състави, пълна статистика и инфографики. Заливат ви отвсякъде с информация.
Но за да стигне до днешната си медийна империя, футболът е трябвало да извърви нелек път. От първото световно първенство в Уругвай през 1930 г. до сегашното в Русия царят на спортовете е пътешествал по телеграфи, телефони, вестници, радиоканали и черно-бели телевизори.
Как навремето се е следял футболният шампионат на планетата? Първата световна купа от Монтевидео се предава за Европа по Трансатлантическия телефонен и телеграфен кабел, положени на дъното на океана между двата континента. В броя на испанския спортен вестник „Мундо Депортиво" от 31 юли 1930 г. по този начин например е достигнала около 30 реда информация за финалния мач Уругвай - Аржентина (4:2).
Следващите световни първенства в Италия и Франция (1934, 1938) са далеч по-интересни за медиите в Европа.
На италианска земя например идват пратеници на 249 световни издания, от които 27 френски, 23 германски и... едно от Англия, тъй като високомерните британци не участват в шампионата.
Макар че първото телевизионно излъчване на футболен мач датира от 16 септември 1937 г. (Арсенал срещу резервния си отбор), преки предавания по малкия екран от световно първенство има чак през 1954 г. В неговото навечерие осем страни - Италия, Белгия, Дания, Великобритания, Холандия, Германия, Франция и Швейцария, създават „Евровизия". Новата телевизионна група излъчва голяма част от мачовете на мондиала.
Първият от тях е този между Югославия и Франция (1:0). Сърбинът Милуш Милутинович вкарва първия гол на световни финали, предаден директно в ефир.
Седмица по-късно италианците са нещастни да видят как тяхната „Скуадра адзура" губи от Швейцария (1:4). Финалът в Берн между Германия и Унгария (3:2) остава в историята като първият с директна тв-транслация.
На следващото световно първенство през 1958 г. в Швеция най-голям телевизионен рейтинг има полуфиналът Бразилия - Франция (5:2). Само френската аудитория на мача е около 8 милиона зрители, и то при едва един милион черно-бели приемници в страната. Помнят се и тълпите пред магазините за телевизионна техника в Париж, събрали се да гледат двубоя.
Мондиалът в Чили през 1962-ра е последният, който не е излъчван пряко в Европа.
Причината е, че все още няма сателитна връзка между двата континента. Затова записите се пренасят през океана със самолети. Мачовете вървят пряко само по радиото. А България, чийто тим прави своя дебют на големи финали, дори не изпраща коментатор на радио „София" с националния си отбор.
Всъщност, телевизионната революция във футбола почва със световното през 1966 г.
Финалът между домакина Англия и Германия (4:2) е излъчен пред 400 милиона зрители в 36 страни. Снима се с осем камери, за пръв път е въведено повторението на головете и останалите интересни ситуации.
Този тип реализация е наречена „английска" и остава на мода дълго време. Впрочем именно повторенията свидетелстват, че при третия гол на Джеф Хърст за Англия топката така и не минава голлинията.
В България са излъчени и трите мача на националния ни отбор на това световно първенство срещу Бразилия (0:2), Португалия (0:3) и Унгария (1:3), а коментаторът Борис Симеонов е съсипан от критика не по-малко, отколкото футболистите ни. Обвиняват го, че предавал събитията като за дилетанти и обръщал прекалено много внимание на факти като този, че вкаралият си автогол в мача с португалците Иван Вуцов бил женен, и с едно дете.
Следващото световно първенство в Мексико през 1970 г. е първото, от което картината вече пристига цветна.
Повечето европейски страни предават по около 20 от всичките 32 мача. У нас настъпва всенародна трагедия, когато първо повеждаме на Перу с 2:0, а коментаторът Николай Колев-Мичмана казва: „Можете да дишате спокойно, уважаеми зрители...". Но след това съсипаните от високопланинската подготовка в Белмекен български футболисти губят с 2:3.
Финалът между Бразилия и Италия (4:1) събира 600 милиона зрители в 52 страни, от които 30 милиона италианци, което тогава е абсолютен рекорд за страната. Това постижение пада във финала през 1982 г., когато Италия бие Германия с 3:1 и печели за трети път световната титла. Същата вечер футболното население на Апенините се оказва от 31.5 милиона души.
За световното първенство в Мексико през 1986 г. на европейците им се налага понякога да гледат мачове по никое време заради часовата разлика.
България например не спи в един часа след полунощ, когато е двубоят ни с Корея. Всички очакват първата ни победа на световни финали, но в проливния дъжд над Мексико Сити завършваме наравно 1:1. Въпросният мондиал вече се излъчва в 166 страни, а футболът разширява географията си почти в рамките на ООН.
Усетили, че световното първенство става все по-конвертируем продукт, управниците на световната футболна централа ФИФА вдигат цените на телевизионните права. За шампионата в Италия през 1990 г. каналите от целия свят плащат рекордната дотогава сума от почти 50 милиона долара. Разбира се, вкарват и повече реклама. У нас телевизионните зрители за пръв път виждат ставки в западноевропейски стил като тази: „Ти бягаш с „Адидас Торшън". Тези обувки се движат както краката ти!"
Хитреците от ФИФА междувременно вече са начертали картата за разширение на футбола по целия свят.
Какво по-добро от това да вкараме продукта в САЩ? Световното първенство, проведено там през 1994 г., вече придобива американски стандарти на излъчване. А глобалната аудитория на всички мачове наброява 32 милиарда зрители. За съжаление на световната футболна централа, една зле сключена сделка с телевизионните права носи приход от едва 100 милиона долара.
В България този шампионат се запомня с триумфалното четвърто място на националите ни, както и с първата ни победа след 16 неуспешни преди това мача, което и до днес е световен рекорд. Честта да коментира успеха срещу Гърция с 4:0 се пада на Красимир Кушев от радио-телевизионния център в Благоевград.
С течение на времето телевизията със своите високи технологии на повторенията на спорните ситуации се превръща и в истинско съдилище за съдии и футболисти.
Но на 23 юни 1998 г. на световното във Франция това електронно правосъдие претърпява пълния си крах. В мача между Норвегия и Бразилия (2:1) американският съдия Брахармаст отсъжда дузпа за скандинавците в последните минути, превърната в гол от Киетил Рекдал. Картината от цели 17 камери не успява да покаже, че реферът има основание да свири наказателния удар. В продължение на 48 часа арбитърът е разпъван на кръст, преди една камера на швейцарската телевизия да покаже запис, че дузпа наистина има.
Финалът на същото световно между Франция и Бразилия (3:0) поставя поредния рекорд с глобална аудитория от 1.7 милиарда зрители, от които 26 милиона французи, още почти толкова британци, 27 милиона германци и дори 10 милиона зрители от САЩ. Цената на 30-секунден рекламен клип по TF1 достига 400 000 долара.
Следващият мондиал в Корея и Япония през 2002 г. може да се похвали с общо излъчена в целия свят програма от 41 100 часа.
Макар и ФИФА да понася големи загуби от фалита на притежателя на ТВ правата „Кирх", световното първенство вече се предава на територията на 213 страни. 29 милиарда зрители гледат всички мачове, макар че началният час на повечето е много неудобен за Европа, тъй като вървят преди и по обяд.
Финалът Бразилия - Германия (2:0) събира 1.1 милиарда аудитория - по-малко, отколкото във Франция 1998. По-добра е аудиторията на световното в Германия през 2006 г. На финала Италия бие Франция не само на футболния, но и на телевизионния пазар - 23.94 милиона зрители на Апенините срещу 22.14 милиона за съперника.
Така световното първенство по футбол вече се е превърнало в „златната кокошка" за ФИФА именно чрез телевизиите.
64-те мача в Русия 2018 ще се гледат от аудитория, която се очаква да достигне 40 милиарда. За това каналите, които ще излъчват мачовете, вече платиха над 2.5 милиарда долара - малко повече, отколкото на предишното световно в Бразилия.
А помните ли как започна всичко в Уругвай през 1930 г.? По телефонния и телеграфен кабел през океана...
