За запалянковците от по-младото поколение името на починалия на 77 години Динко Дерменджиев - Чико може и да не говори много.
Но знаменитият футболист и треньор от Ботев (Пд) e от онази порода големи играчи, изкласили навремето от провинцията. Той, заедно с виртуози като Христо Бонев и Пламен Гетов, е от онези, които станаха големи фигури, без да носят екипите на грандовете ЦСКА и Левски (Гетов се доказа в Спартак Плевен още преди да мине през „Армията" и „Герена").
Чико се ражда в разгара на Втората световна война на 2 юни 1941 г. в Пловдив. Родът им е от Панагюрище, а баща му Цвятко е бил известен колоездач.
Прякорът на Динко идва от любимата му песен на Леа Иванова „Чико от Порто Рико", абсолютен хит през 50-те години в българската естрада.
Както подобава на повечето виртуози от пловдивския футбол, младият Динко почва в отбора на най-изящните майстори - Марица от родния му квартал „Кършияка". Първоначално пази на вратата, тъй като кумирите му са Георги Найденов от ЦСКА и прочутият страж на СССР Лев Яшин. Паралелно с това тренира акробатика и дори печели медали.
През 1959 г. Дерменджиев преминава в по-големия градски тим Ботев. Взимат го като вратар, но бързо забелязват, че Чико притежава отлична игра и с двата крака. Главата „не я ползва само за подстрижка", както обичат да казват под тепетата, а и вкарва голове с нея. В крайна сметка треньорът Георги Генов му намира мястото на лявото крило.
Шивач по професия и футболен човек по призвание, Генов съставя най-силната нападателна формация на ботевци за онези времена. Тъй като левскари и слависти ходят войници в Пловдив, за да не служат в ЦСКА, Ботев може да се похвали с уникална нападателна петорка в началото на 60-те години: Чико, Георги Аспарухов - Гунди, Георги Харалампиев - Ампето, Иван Сотиров - Албанеца, Георги Попов - Тумби. Отделно от това жълто-черния екип на пловдивчани носят бъдещите „сини" икони Сашо Костов, Христо Илиев - Патрата и Иван Вуцов.
За този отбор се оказва фасулска работа да бие перманентния шампион ЦСКА, а на 8 юли 1962 г. Ботев нанася най-тежката домакинска загуба в цялата история на Левски - 6:1. Два от головете са на младия Дерменджиев, навършил 21 години само месец по-рано.
В Ботев Чико става генералът, който предвожда най-силния извънстоличен отбор в онези години. През 1967 г. начело с него Ботев печели титлата в най-лудото първенство на „А" група, провеждано някога. Това е и най-силната година в историята на футбола ни - ЦСКА и Славия играят полуфинали за КЕШ и КНК, а националният отбор бие третите в света Португалия (1:0, гол на Чико) и бъдещия европейски шампион Италия (3:2, пак гол на пловдивчанина).
Фамозното крило е душата и сърцето на пловдивския тим, изтръгнал златните медали и станал шампион като „пръв сред равни" в ожесточената конкуренция на Славия, Левски и ЦСКА. Именно мача с армейците в София Чико приживе определя като най-силния в цялата си кариера, ознаменуван с два негови гола за победата с 3:1.
В Пловдив негов конкурент се явява Христо Бонев, лидерът на Локомотив. Те, заедно с големия голмайстор на Спартак (Пд) Тодор Диев, се явяват тримата най-силни футболисти на Пловдив за всички времена.
Чико носи екипа на националния тим на България и с двамата в различни времена.
С Бонев и Петър Жеков разиграват онази невероятна комбинация на световното през 1970 г. в мача с Перу, когато вкарват гол с триходово подаване след пряк свободен удар, завършило с гол на Дерменджиев.
Въпросното изпълнение и до днес присъства във всички футболни учебници, а коментаторите от Мексико го определят като „перфекто тактикаменте".
Впрочем, по-късно като треньор на Ботев Чико го прилага и в едно от градските дербита с Локомотив (Пд), и печели с 1:0. Собствената си роля в комбинацията възлага на друго голямо крило - Костадин Костадинов, който вкарва гола.
Чико играе на общо три Световни първенства - в Чили-62, Англия-66 и Мексико-70, когато е номерът му срещу перуанците. Голямата му мъка е това последно участие на мексиканския Мондиал, когато в националния ни тим са събрани цели три изключителни поколения. Заради зле проведената подготовка на Белмекен и след това, националите нямат въздух. И макар че срещу Перу повеждаме 2:0 с головете на Чико и Бонев, след почивката въздухът на всички свършва и губим с 2:3. Бонев свидетелства, че когато в началото на март Чико влезе в болницата с инсулт, на свиждането с него отново са си говорили за тази трагедия.
След 19 сезона в Ботев, 447 мача и 194 гола, от които седем хеттрика, Чико прекратява състезателната си кариера през 1978 г. и не след дълго поема жълто-черните като треньор.
Бързо се прославя с модерните си виждания за играта, а през 1981 г. извежда Ботев до победа във финала за Купата на Съветската армия срещу Пирин (1:0). Същата година печели бронзовите медали и повтаря този успех през 1983 г. В турнира за Купата на носителите на купи (КНК) неговите хора бият Барселона (1:0), макар и да отпадат заради по-голямата загуба на „Камп Ноу" в първия мач. Именно Чико поставя основите на големия тим на Ботев от 80-те години с Георги Славков, Петър Зехтински и Атанас Пашев, доразвит след него от Иван Глухчев.
Големият треньор обаче изпитва и горчилката във футбола. През 1985 г. като наставник на Шумен той е арестуван, след като помощникът му е заловен да подкупва с 15 000 лева играчи на Локомотив (Пд). Лежи три месеца в килията, а после цяла година е наказан да работи в строително-монтажния комбинат в Пловдив. Излиза от килията отслабнал и отчаян, но бързо се връща в играта.
През 1991 г. Чико се оказва в центъра на един от най-големите скандали, разтърсвали Левски. Същата есен той поема рухналия тим на „сините" и за десет мача печели осем победи и две равенства.
На 50 години Дерменджиев въвежда ново тактическо мислене в съблекалнята на „Герена".
Сладкодумен, общителен, отличен мотиватор, той успява да убеди футболистите да играят за каузата. Връх на усилията му се явява победата над ЦСКА с 2:1, първа в дербито след пауза от три години и осем месеца. Майсторските голове на Наско Сираков и Илиан Илиев във вратата на „червените" сгряват изтерзаните души на левскарите.
И точно когато всички в Левски очакват напролет да бъде спечелена титлата, Динко Дерменджиев напуска. Осъзнавайки, че в този момент треньорът е най-важният, той поисква 2 милиона лева от „сините". Сумата по онзи курс се равнява на 80 000 долара. Само че президентът на Левски Томас Лафчис не се съгласява и Чико си стяга куфарите за Пловдив. Резултатът? Шампион става ЦСКА.
По-късно Чико води Хебър, Черноморец, Локомотив (Сф), както и големия съперник Локомотив (Пд). В Ботев е бил на този пост общо девет пъти, като при последното му назначаване агенция „Ройтерс" пуска заглавие: „Треньорът с деветте живота".
През живота си Динко Дерменджиев нито е бил носител на наградата „Футболист на годината", не е и обявяван за най-добър треньор. Винаги е казвал, че му е достатъчно признанието да бъде обявен за №1 на Ботев за всички времена.
Харизматичен, изобретателен и находчив като играч и треньор, след смъртта му едно е ясно - Чико има запазена страница в историята на футбола ни.
