Американската спринтьорка Флорънс Грифит-Джойнър е трикратна олимпийска шампионка. През 1988-а тя поставя рекорди на 100 и 200 метра, които все още са актуални. Някои я смятат за един от най-великите атлети в историята и личност, изпреварила времето си. Други - за лъжкиня, която е спечелила успехите си със стероиди.
Никога няма да разберем истината. Фло отдавна не е сред нас. Американката почина през 1998-а, когато беше само на 38.
В много отношения Грифит-Джойнър беше Юсейн Болт на 80-те. Тя блестеше в леката атлетика не само с изключителната си скорост и стил, но и със своята екстравагантност и нестандартност. А и досега няма и едничко доказателство, че бързината и медалите й се дължат на забранени стимуланти.
Краткият живот на Фло Джо е изпълнен с мистерия, а заедно с нея бяха погребани и много тайни.
***
Феноменът Грифит-Джойнър се дължи отчасти на нейното детство. Фло е родена в семейството на електротехника Робърт и шивачката Флорънс. Тя е едно от 11-те им деца.
През 60-те години, когато се оформя нейният характер, в Америка царува сегрегация, а черната кожа се смята за присъда. Фло и останалите афроамериканци седят в автобуса на строго определени места, използват тоалетни специално за тях и посещават училища, в които учат само тъмнокожи деца.
Но въпреки пренебрежителното отношение Фло от малка решава, че ще използва всеки свой шанс, за да се докаже и да постигне нещо в живота си. Не я притеснява факта, че белите се отнасят снизходително и омаловажават всеки успех на афроамериканците - било то в науката или в спорта.
Класически пример е Джеси Оуенс.
Големият бегач постигна целта си на нацистката олимпиада и беше доволен от отношението към него в Европа. Ръката му изтръпна да дава автографи на германците, но когато се завърна у дома с четири златни медала, президентът го посрещна не в Белия дом, а в хотел. Нещо повече, рецепционистът му нарежда да използва задния вход, за да не "отбива клиентелата".
Малката Фло не знаеше кой е Джеси Оуенс, но бягането рано се превърна в нейна страст. Екстравагантното момиче ходеше с различни чорапи, носеше едната плитка нагоре, другата надолу и караше едноколесен велосипед.
"Отивай си при твоите братя и сестри, нямаш място в парк с бели хора", чуваше зад гърба си момичето.
Трудно е да станеш нормален, ако се чувстваш втора ръка човек още от детството си, но Фло бе твърдо решена да покаже на всички на какво е способна.
***
На старта. Бегачите, както обикновено, са концентрирани, мислят само за състезанието и дават вид, че нищо не е в състояние да ги разсее. Сякаш са в плътна черупка, която ги предпазва от външния свят.
Но изведнъж съзнанието им се прояснява. Те се гледат изненадано, зрителите на трибуните също недоумяват какво се случва. Мълчанието и тишината не траят дълго. Един освирква, друг - крещи. Има и одобрителни възгласи, но засега са малко.
Сред спринтьорките на пистата сякаш е и "извънземен" гост.
Прилича на "нормална" жена, но е с тъмна кожа. Момичето стои гордо на старта и не обръща внимание на никого. Някой поглежда към ръцете й, които тя слага на бедрата си, и изведнъж започва да крещи, сочи я, потупва по рамото и съседа си.
Най-накрая всички виждат гигантските й цветни нокти. Никой не бе правил това преди нея. Фло сякаш драскаше с тях историята на леката атлетика. Екипът й също беше нестандартен. Да не говорим, че бе обула и чорапогащи.
Естествено, на другия ден беше на първата страница и корицата на всички вестници и списания. Как иначе с тези пъстри орлови нокти и готиното трико. Някои не разбираха стила й и го осъждаха, други - вдигаха палец за одобрение.
Още в училище Фло бе убедила съученичките си, че е супер да се бяха с чорапогащи. Оттогава въображението й нямаше граници и тя постоянно експериментираше.
С течение на времето започна да прекалява и знаеше, че без добри резултати ще се превърне в посмешище за целия свят.
Но в младостта си нямаше подобни терзания. Като девойка бягаше отлично, а след още няколко години - фантастично.
***
Фло започна да печели състезания на 14-годишна възраст. След колежа записа и университет, в който се развиваше и извън спорта: пишеше стихотворения и детски книги със забавен персонаж на име Бари Бам Бам. След това се увлече по шиенето (семейна черта) и стана самоук моден дизайнер. Не остави и леката атлетика, но не й беше приоритет. Все пак в онези години Алис Браун и Пам Маршал бяха по-бързи от нея.
Нещо повече, кариерата на Фло почти приключи, когато семейството й свърши парите. Момичето напусна колежа и започна работа в банка като касиерка. Голямата й фамилия се нуждаеше от финансовата й помощ. Но треньорът, който видя таланта на спринтьорката, й зае малка сума и тя се върна на пистата.
На Олимпиадата през 1980 г. беше предвидено да стартира на 100 метра, но инвазията на съветските войски в Афганистан подтикна САЩ да бойкотират Игрите. Фло не стартира в Москва, но поне осъзна, че има перспективи пред себе си.
През 1982-ра тя стана шампионка на Националната университетска спортна асоциация на САЩ на 200 метра и показа напредък на 400.
Междувременно взе бакалавърска степен по психология.
На Игрите през 1984 г. в Лос Анджелис Фло завоюва сребро на 200 метра. Първа стана Валери Бриско-Куки.
Американците за първи път заговориха с приповдигнат тон за Фло, но въпреки това никой не вярваше, че ще удари джакпота четири години по-късно в Сеул. И че ще е спринтьорката, която ще постави рекорди, които ще просъществуват десетилетия.
***
След домашната олимпиада Фло се къпеше във внимание, но се бе преситила от спорт и за известно време спря да тренира. Започна да се интересува от прически, върна се на работа в банката, за да спечели допълнителни пари, започна да се храни нездравословно и натрупа излишни килограми. Нищо не подсказваше, че може да повтори предишните си резултати.
Любовта обаче промени всичко. Имаше един висок скачач, който отдавна беше влюбен в нея. Неговото име беше Ал Джойнър.
Той я забеляза още през 1980-а на състезание в Юджийн, но нямаше смелост за нещо повече от въпроса: "Как се казваш?".
На следващия ден разбра, че Фло ще тренира със сестра му Джаки, която тогава се смяташе за обещаваща спортистка и й нареди: "Рабери дали си има гадже". "Вече знам - има, но дори и да я напусне, няма да успееш. Няма да те хареса, извинявай. Аз също не те харесвам, въпреки че си ми брат", отговори му Джаки.
Ал се разстрои и сложи плакат на Фло на стената в спалнята си.
Атлетът искаше да впечатли колежката си със силни резултати, но през 1981 г. се случи трагедия, заради която любовта остана на заден план. Майка му Мери, много красива жена, заболя от бактериална инфекция и изпадна в кома. Ал дежуреше дни наред до леглото, наблюдаваше агонията й и необратимите промени във външния й вид.
Майка му беше човекът, който го отдели от улицата и го направи отговорен и порядъчен мъж. Ал дори спаси давещо се момиче в басейн. Детето нарече чичото-спасител "сладък човек във водата". От тези думи тръгна и прякорът му Сладката вода (Sweetwater).
Майка му му се възхищаваше, но сестра му Джаки беше тази, която постигаше успехи на пистата. "Ще станеш по-добър, синко...", казваше жената, която го обичаше повече от всички и всичко. Но сега той виждаше само жици, стърчащи от безжизненото й тяло. Тогава си обеща, че в Лос Анджелис ще стане олимпийски шампион. За мама!
Но как да станете такъв, след като беше осми на предолимпийското първенство?
Фаворитите бяха съотборниците му Майк Конли и Уили Бенкс. В квалификацията Ал първо изкълчи глезена си, след което във втория опит едва не отпадна. Но на следващия ден с първия си скок показа шампионски резултат. Конли и Бенкс станаха голямото разочарование на Олимпийските игри. Веднага тръгнаха слухове, че неочакваният успех на Ал се дължи на допинг. Недоказани.
Така или иначе Джойнър се превърна в Хари Худини: първият афроамериканец от 80 години, който печели олимпийско злато на троен скок. Джаки Джойнър взе среброто в хептатлона, а за първи път САЩ имаше брат и сестра медалисти от една Олимпиада.
Напускайки Лос Анджелис, шампионът се приближи до Фло и й каза ясно: "Ако се върна тук, ще ми покажеш ли Дисниленд?" Спринтьорката се усмихна широко: "Разбира се!"
За известно време те просто си разменяха пощенски картички. Веднъж Ал пристигна в Лос Анджелис за Хелоуин и, минавайки покрай банката, където работеше Фло, я видя в сватбена рокля. Явно това беше знак.
Те започнаха да общуват като приятели, да се срещат редовно. Фло все още не се раздаваше много в тренировките. Повече се интересуваше от женски работи - прически, маникюр и т.н. Тя също така шиеше дрехи и правеше ръчно изработени килими.
Но двама участници на олимпиади не можаха да не обсъждат спорта. Фло се вбесяваше, че я наричат Сребърната кралица. Ясно защо. Нахлуваха мислите от детството, че е втора ръка човек.
Веднъж тя попита Ал как е спечелил злато, когато никой не е вярвал в него. Дългият разговор ги сближи.
17.07.1987 г. Ал Джойнър най-накрая се реши да направи предложение. В числото 7 беше надеждата му да чуе уверено "Да!". Фло беше седмото дете в семейството си, Ал я срещна 7 години по-рано, в 7 ч. вечерта. Втората им среща в живота им беше на 17 юли.
Разбира се, Фло се съгласи. И дойде на сватбената церемония в онази рокля, с която я бе видял на Хелоуин. Оттогава стана известна като Фло Джо, а съпругът й пое и ролята на неин треньор.
***
През същата 1987 г. тя взе сребро на Световното първенство в Рим (200 м). Този медал беше дори по-важен за нея от второто място в Лос Анджелис, тъй като тогава спортистите от източния блок не участваха в Олимпиадата. Във Вечния град бягаха абсолютно всички от най-добрите.
Но най-важното беше, че в Рим видя феноменалното представяне на Бен Джонсън.
"Бях толкова разстроен от резултата си на 100 метра, че плаках много. След това обаче гледах мъжете. Пристигнах вкъщи и казах: "Ал, намери ми запис". И когато прегледах отново състезанието си казах, че трябва да ми служи за пример. Гледах го всеки ден."
С течение на времето Фло навлезе отново в оптимална форма. Постепенно отново започна да се храни правилно и остави хобитата си на заден план. Започна да тренира като мъж. Ал вярваше, че й липсва арогантност, и работеше върху психиката й. Скоро тялото на Фло се промени до неузнаваемост - стана канара от мускули.
Хората обаче се съмняваха, че всичко това се дължи на стероиди.
Имаше момент през 1987-а, в който Фло Джо дори не влизаше в десетката на големи състезания. И тя основателно се съмняваше, че е в състояние да подобри резултатите си.
Но през 1988-а на 100 метра в Индианаполис се случи необяснимото и тя участва в състезание, което стана историческо.
Фло беше облечена в цяло трико с един крачол.
На старта тя бе по-бърза даже от любимия си Бен Джонсън, като стартира 0,127 секунди след сигнала. И някъде по средата на дистанцията се откъсна от съперничките си и завърши сама - точно като Карл Люис, който също обичаше подобни убийствени ускорения.
Когато на таблото се появи 10.49, мнозина сметнаха, че техниката се е повредила. Предишната рекордьорка беше Евелин Ашфорд с 10,76. В този момент Фло Джо изглеждаше като човек, който си е повярвал.
Тя веднага премина допинг тест и резултатите бяха отрицателни.
Да, беше установено, че на стадиона е имало пориви на вятъра, но това не бе основателна причина за анулиране на сензационния рекорд. Вятърът не беше попътен.
Резултатът на Фло все още е валиден, въпреки че изминаха повече от 30 години. Калифорнийката най-после постигна детската си мечта - да я признаят за велика.
На Игрите в Сеул американката вече беше суперзвезда. 100 м - 10.54 (не рекорд, но близо до него), 200 м - 21.34 (световен рекорд, който все още е валиден). И победа в щафетата.
Но това беше и краят.
***
Олимпиадата в Сеул премина под знака на друго събитие. Бен Джонсън избяга 100 м за 9,79 секунди. Но след само 72 часа той се превърна от герой в грешник, след като бе хванат с анаболния стероид станозолол.
Пробите на Фло обаче бяха отрицателни и това е фундаменталната разлика между двамата. През 1988-а й бяха направени 11 теста с еднакво заключение - чиста е.
USA Today излезе със статия, че Фло е използвала допинг в Сеул.
Доктор Парк Юнг Сей твърдеше, че 20 спортисти, чиито имена не се разкриваха, са дали положителни проби, но МОК е разперил чадър над тях. Изданието пишеше, че Фло Джо е била пощадена след уговорката да прекрати кариерата си, а функционерите са искали да избегнат нов скандал в Северна Америка след сензацията с Бен Джонсън.
Официалният отговор дойде бързо: председателят на медицинската комисия на МОК принц Александър де Мерод увери, че в Сеул Фло Джо внимателно е била проверена и не е открито нищо: "Не трябва да има и най-малко подозрение върху нея".
Случи се така, че от 1988 г. насам световният рекорд на 100-метровата дистанция при мъжете падна повече от 10 пъти, докато постижението на Фло Джо е непоклатимо и до днес, въпреки че в по-голямата част от кариерата си тя се бе специализирала в следващите две по-дълги дисциплини - 200 и 400 м.
Оттеглянето й със сигурност беше подозрително и заради факта, че при приема при президента на САЩ Роналд Рейгън в Белия дом (да, расовите предразсъдъци останаха в миналото) тя обеща да спечели още много медали за страната си. Спринтьорката беше в невероятна форма и това не подлежеше на съмнение. Но по някаква причина каза "стоп".
Имаше хора, които твърдяха, че се е оттеглила заради въвеждането на новото правило след Сеул допинг тестовете да се провеждат в извънсъстезателни периоди. Много спортисти избягваха наказания, тъй като се "чистеха" до стартовете, но ефектът на допинга оставаше. С новото правило вече нямаха такава възможност.
Говореше се също така, че Фло нанася дебел слой грим върху лицето си, за да крие стероидното акне.
А бегачът Даръл Робинсън каза пред германското списание Stern, че й е продал хормон на растежа шест месеца преди Олимпиадата.
Шампионката му отговори в токшоу, като го нарече "лъжлив лунатик", който е взел пари от германците.
А ето какво пише в автобиографията си съперникът на Бен Джонсън на олимпийските игри през 1988 г., деветкратният олимпийски шампион Карл Люис: "Тя се превърна от обикновен участник в Олимпийските игри в един от най-невероятните спортисти в света. Но този скок в резултатите й се случи твърде бързо. Самият й външен вид ме удиви. Мускулите й бяха толкова големи, че сякаш щяха да се спукат. И по някаква причина гласът й се бе променил, беше станал по-нисък."
Мнозина други световноизвестни атлети също се съмняваха във Фло Джо на всеослушание, но тя не предяви съдебни претенции към нито един от тях.
Така или иначе тя напусна спорта на 29 години, поставяйки страхотни, но и подозрителни рекорди. Много от нейните съпернички (например Гуен Торенс) така и не ги признаха, считайки, че "всичко е ясно даже и без конкретни доказателства за допинг".
***
След олимпиадата Фло не напусна спорта и стана член на президентския съвет по физическо възпитание и спорт. Тя също така тренираше и деца.
В началото на 90-те изведнъж обяви, че иска да се пробва в маратон, а Ал обеща, че жена му ще преодолее дистанцията за два часа и 18 минути. Това беше с три минути (!) по-бързо от рекорда на норвежката Ингрид Кристиансен. Но Фло промени решението си.
Калифорнийката стана светска личност и бе чест гост в токшоута. Тя дори беше поканена за снимки в сериала "Санта Барбара". Разбира се, отново се впусна и в модната индустрия, разработвайки спортни облекла, а баскетболният Индиана Пейсърс беше сред именитите й клиенти.
През 1990-а Фло роди момиче. Нарекоха я Мери - на майката на Ал. Момичето се запали по спорта, но не по леката атлетика, а по гимнастиката.
Шампионката беше луда по дъщеричката си и започна да й пише писма, а пликовете предаваше на съпруга си. "Този да го отвори, когато навърши 16, този на 19 и т.н.". Когато Ал я питаше защо самата тя не й ги предаде, когато му дойде времето, Фло се усмихваше тъжно.
Понякога се събуждаше посред нощ от кошмари, вкопчена в тялото на съпруга си. Започна да гасне и да става все по-странна.
Веднъж каза на Ал, че задължително трябва да се ожени отново, когато вече я няма и че ще му изпрати "великолепна жена от небето".
През 1996 г. Фло се завърна на пистата и възобнови тренировките, а малко по-късно претърпя сърдечен удар в самолет при тежко кацане. Лекарите й забраниха физическите натоварвания, без да знаят, че тя е тежко болна.
Професор Вернер Франке, който разкри системната употреба на допинг от спортисти от ГДР, отбеляза, че инцидентът в самолета може да бъде "знак за употребата на анаболни стероиди". Прекомерната им употреба често води до стесняване на артериите, което уврежда сърцето.
На 20 септември 1998 г. Фло Джо и съпругът й отидоха на състезание по гимнастика, в което участваше Мери. Тя изглеждаше щастлива. И как иначе, след като дъщеря й спечели златото. На другия ден Флорънс Грифит-Джойнър почина. Последните й думи бяха: "Обичам те, Ал". После заспа, прегърнала дъщеря си. И никога не се събуди. А беше само на 38 години.
Съществува версия, че тя е починала заради употребата на стероиди, които надуват мускулите на краката й в ущърб на друг, много важен - сърцето. Патолозите обаче не откриха подозрителни промени в органа.
Според друга информация сърдечният удар в самолета е провокирал инсулт, който лекарите не са разпознали. Болестта се е развила и е погубила шампионката.
Официалната версия е смърт от прогресираща епилепсия. Тя имаше аномалия в мозъка (кавернозен ангиом), за която никой не знаеше.
След смъртта на майка си 7-годишната Мария написа бележка, адресирана до небето: "Мили Боже, вярно ли е, че мама е починала? Ако е така, може ли да ми я върнеш поне за една година?".
***
Фло Джо винаги казваше: "Не съм употребявала допинг. Кълна се в това. Няма какво да крия." И осъждаше тези от колегите й, които мамеха. Смяташе, че това противоречи с ценностите на спорта.
Когато Фло почина, Ал предложи да проверят тялото й за стероиди. Но патолозите не успяха да вземат достатъчно урина от тялото й за пробата. Тя бе погребана като шампионка, която никога не е била хващана със забранени стимуланти.
До последния си ден Флорънс Грифит-Джойнър имаше един навик - да поглежда часовника си сутрин и вечер в 10.49 ч.
Как мислите - ако човек е спечелил нещо с измама, би ли си го напомнял сам по два пъти в денонощието?
