Датата е 6 юли 1952-а, а мястото „Естадио Немесио Камачо" в Богота, столицата на Колумбия, където 50 000 души по трибуните се наслаждават на историческия двубой между Мийонариос на Алфредо Ди Стефано и Реал Мадрид.
По това време „кралския клуб" е в сериозна суша, след като не е печелил титлата на страната от сезон 1932/33, а европейската му доминация тепърва предстои.
Насред хаоса в Богота се появява чувство на особено вълнение заради мача срещу испанския отбор на местния Мийонариос, който е пълен с аржентински звезди.
Всъщност именно този отбор е първият футболен посланик на Колумбия по света. Той е и сред най-успешните клубове в страната, а тази година навърши 71 години от създаването си.
Отборът е създаден на 18 юни 1946-а от група фенове на играта, предвождани от първия президент на Мийонариос Алфонсо Сениор.
Името му е донякъде иронично, тъй като е избрано заради тенденцията колумбийските отбори да купуват чуждестранни играчи.
Мийонариос следват същия подход, дори когато хората ги смятат за луди да плащат 500 долара заплата и още 5 000 долара бонус за първата аржентинска звезда в тима Адолфо Педернера.
Той обаче си избива парите след скок в посещаемостта, като само при представянето му клуба прибира 18 000 долара от продажба на билети, което е 7 пъти повече от средната печалба при мачовете до тогава.
Педернера повлича крак и лично помага клубът да привлече сънародниците му Алфредо Ди Стефано и Нестор Роси. По-късно към тима се присъединяват и европейски звезди като шотландеца Боби Флавел и англичанина Били Хигинс.
Благодарение на красивия футбол, който демострира, клубът си печели прозвището „синия балет" и става шампион на Колумбия през 1949, 1951, 1952 и 1953 година.
Така клубът от Богота си печели много почитатели и става посланик на Колумбия по света. Самият Ди Стефано определя тима като „футболна машина".
Този период остава в историята на страната като златните години на колумбийския футбол, а популярността на Мийонериос довежда до срещата с Реал Мадрид.
Гостите от Испания повеждат с гол в 17-ата минута, но южноамериканците постигат пълен обрат до 2:1 с голове на Педернера и Ди Стефано, които пращат трибуните в екстаз.
Сред десетките хиляди на „Естадио Немесио Камачо" е и Ернесто „Че" Гевара, от чиято кончина се навършиха 50 години на 9 октомври.
Макар да е фен на Росарио Сентрал, младият Че се прекланя пред таланта на Ди Стефано, а футболът винаги е играл голяма роля в живота му.
Като дете Гевара е обещаващ играч, но спънка за кариерата му е, че страда от астма. Това го принуждава да играе като централен нападател, защото на тази позиция може да си позволи да тича по-малко и да държи постоянно инхалатор в ръката си.
Че е запален почитател на Ди Стефано и като малък често се прави на аржентинската легенда, докато играе футбол по улиците.
Затова и радостта му вероятно е била несравнима гледайки любимия си футболист да бележи във вратата на Реал Мадрид.
По-рано през същата година обаче двата отбора отново играят мач. Тогава Че не може да присъства, тъй като срещата е в Мадрид, но Мийонариос печели категорично с 2:4, а аржентинецът отново блести за тима от Богота.
Явно тъкмо по това време от Реал решават да привлекат Ди Стефано под носа на Барселона.
В крайна сметка година по-късно, през 1953-а, Русата стрела решава да имигрира и сменя екипа на „синия балет" с „белия".
Останалото е история, в която Ди Стефано има главна роля, ставайки част от поколението на Реал, което доминира по европейските терени в края на 50-те години на миналия век.
