През лятото на 1970-а в много европейски морски курорти върлува зловеща епидемия от холера "Ел-Тор". Край Неаполитанския залив паниката е голяма и постепенно започва да завладява цяла Италия.
Стресът за хората е огромен, а епидемията засяга и футбола. Най-трудно е на морските клубове, в чиито градове се е разпростряла болестта. Един от тях е Неапол и никой съперник не иска да пристигне на "Сан Паоло" за контрола заради холерата.
Солидарни с колегите си край Везувий, шефовете на Дженоа, друг клуб на бреговете на Тиренско море, но много по на север, решават да подадат ръка на Наполи и да изпратят отбора за приятелски мач на стадиона на неаполитанците.
Тифозите и ръководството на "партенопеите" оценяват жеста и се отблагодаряват подобоващо. По принцип на "Сан Паоло" гостите не са добре дошли, но това не важи за Дженоа и привържениците му.
В следващите години след "мача по време на холера" тарторите на двете агитки стават много близки, а мачовете между Наполи и "грифоните" се превръщат в братски празници.
Няма полицейски ескорти и напрежение, феновете на двата тима се смесват пред стадиона и на трибуните, а домакините по традиция посрещат побратимения тим с огромни транспаранти с благодарствени послания.
Кулминацията на дружбата е в последния кръг на сезон 1981/82, когато "грифоните" са в изключително тежка ситуация и е ред на Наполи да удари братско рамо.
За радост - холера не върлува, но Дженоа е заплашен да се зарази от тежката болест "изпадане в Серия "Б".
Тимът от Генуа се бори за оцеляване с... Милан и във финалния рунд пристига на "Сан Паоло". Наполи от своя страна се цели в тройката заедно с Рома и за тази цел трябва да победи "грифоните" и да се надява на поражение на римляните в Удине.
Гостите откриват резултата, но "партенопеите" отвръщат с две попадения. Но интересното тепърва започва. Паралелно Милан повежда на Чезена, а Рома води убедително на Удинезе.
Времето тече неумолимо и в 85-ата минута вратарят на Наполи Лучано Кастелини влиза в историята с едно от най-комичните изпълнения по италианските терени за всички времена. След нескопосан дълъг пас на играч на Дженоа той спокойно хваща топката и замята да я хвърли на свой съотборник. В последния момент обаче "случайно" извърта тялото си и я изкарва в ъглов удар.
(във видеото отдолу след втората минута)
При центрирането от корнера защитниците на Наполи почти не помръдват от местата си. Футболист на "грифоните" отклонява с глава към страничната греда и неговият съотборник Марио Фаченда вкарва необезпокояван за 2:2.
"Сан Паоло" избухва като Везувий, за да отпразнува оставането на Дженоа в елита. Любопитен щрих е, че наставник на гостите тогава е Луиджи Симони, водил за кратко и нашия ЦСКА в началото на новото хилядолетие.
Побратимяването официално започва през 1970-а, но двете агитки обявяват датата 16 май 1982-ра за най-символната във великото италианско приятелство между Наполи и Дженоа.
Малко повече от четвърт век по-късно следва нов паметен момент за историята.
Датата е 10 юни 2007-а, кръгът отново е последен, но първенството е Серия "Б". Ювентус, изхвърлен от федерацията във втория ешелон след скандала "Калчополи", отдавна си бе опекъл работата и си бе осигурил завръщане. Наполи пък беше втори - на точка пред Дженоа, който от своя страна водеше с 10 на четвъртия Пиаченца.
По регламент влизаха първите два тима, а третият трябваше да играе бараж.
Но в правилника имаше интересно правило, според което ако третият завърши с 10 и повече точки пред четвъртия, влиза директно без плейоф.
Пиаченца приемаше средняка Триестина, който не се бореше за нищо, а в Генуа гостуваше Наполи. Никой не очакваше това, но тимът от Триест реши да изиграе на пълни обороти последния си мач и изравни с гол на Рикардо Алегрети. На "Мараси" двата отбора разцъкваха без много напрежение, наострили уши към Пиаченца. Там съдията даде четири минути продължение, а колегата му в Генуа отвърна с шест.
За секунди изглеждаше, че трибуните ще се сгромолясат, след което тифозите на Дженоа и Наполи започнаха да се изсипват на терена. Мачът в Пиаченца беше приключил, което означаваше, че само година след промоцията от Серия "Ц", двата тима се завръщат в елита.
Прегръдки, целувки, песни, танци, съблечени футболисти... Футболен купон по италиански.
Радостта бе неописуема, но имаше малка подробност - съдията не бе свирил официално последния съдийски сигнал.
Последва суматоха, а стюардите и карабинерите започнаха да изтласкват тифозите към трибуните. Някои от играчите обаче бяха останали без екипи, а хора от щабовете на Наполи и Дженоа се втурнаха към съблекалните да търсят фланелки. В крайна сметка реквизитът бе събран и играта бе подновена за... 20 секунди, след което партито продължи. 37 години след "мача по време на холера" приятелството между двата отбора бе споено още по-силно.
През следващите години ситуацията не се промени. Топли отношения между клубовете, когато ги срещаше календарът и дружба между тифозите.
За да се стигне до настоящия сезон, в който един от най-старите футболни съюзи в европейския футбол е на път да загине.
Лидерите на ултрасите на Наполи от курва "А" и "Б" - най-влиятелните сектори на "Сан Паоло", поискаха да се сложи край на приятелството с Дженоа.
Причината е инцидентът в Милано около Коледа преди двубоя Интер - Наполи.
Ултраси на "нерадзурите" устроиха засада на гостите, а в резултат на боевете загина един запалянко. Става въпрос за Даниеле Белардинели, тартор на феновете на Варезе, които са побратимени с тези на "синьо-черните".
В Неапол приеха това за предателство: "Повече от 40 години приятелство не може да бъде изтрито току така, но те направиха своя избор - да издигнат банер в памет на мъртви врагове, които устроиха засада (неуспешна) на техни братя", пише в изявлението.
Голяма част от "обикновените" почитатели на Наполи и Дженоа са твърдо против развалянето на съюза. Но лидерите на курва "А" и "Б" са категорични, че няма да остъпят, което подсказва само едно - за приятелството между тифозите от двата града на Тиренско море скоро ще се говори в минало време.
